Едната сестра консумирала ултрапреработени храни, а другата залагала на домашно приготвени ястия и пресни продукти. Въпреки че приемали еднакво количество калории, мазнини и захари, промените в теглото и някои здравни показатели се оказали различни.
Има ли значение само колко калории приемаме, или начинът, по който е произведена храната, също влияе върху здравето ни? Две еднояйчни близначки – Ейми и Нанси Кингстън – решили да проверят този въпрос, като участвали в експеримент, свързан с изследователския проект TwinsUK и предаването BBC Panorama.
В продължение на две седмици двете сестри спазвали контролирани хранителни режими.
Според публикуваното описание на експеримента приемът им на калории и основни хранителни вещества бил съобразен така, че да бъде максимално сходен. Основната разлика била степента на обработка на храната.
Какво се случило с близначките след две седмици?
След края на експеримента били отчетени различия в телесното тегло и някои показатели на здравето.
Ейми, която консумирала ултрапреработени храни, качила близо един килограм. Нейната сестра Нанси, която се хранела предимно с домашно приготвени ястия и пресни продукти, отслабнала.
Ейми съобщила и за чести главоболия и постоянно чувство на глад още през първата седмица. След като научила резултатите, тя признала, че промените са я изненадали.
„Малко е плашещо да видиш подобни резултати само след две седмици“, споделила тя според публикацията.
В материала се посочват и промени в нивата на кръвната захар и мазнините в кръвта при двете сестри. Тези резултати обаче трябва да се разглеждат в контекста на конкретния експеримент, а не като доказателство, че всеки човек ще реагира по същия начин.
Защо еднаквите калории могат да имат различен ефект?
Професорът по епидемиология Тим Спектър, свързан с изследването, обръща внимание на начина, по който индустриалната обработка променя структурата на храната.
При някои ултрапреработени продукти съставките са променени така, че храната да се консумира бързо и лесно. Това може да повлияе върху ситостта, храносмилането и количеството храна, което човек изяжда.
Някои продукти предизвикват и бързи промени в нивата на кръвната захар, макар реакцията да зависи от конкретната храна, съчетанието на съставките и индивидуалните особености на организма.
Затова еднаквото количество калории не означава непременно еднакво усещане за ситост или идентична реакция на тялото. Значение имат не само енергийната стойност, но и хранителният състав, структурата и степента на обработка на продуктите.
Какво представлява ултрапреработената храна
Това са продукти, произведени чрез промишлени процеси, които често съдържат съставки и добавки, рядко използвани в обикновената домашна кухня.
Сред разпространените примери са:
• Сладки зърнени закуски и някои видове пакетирани мюсли
• Инстантни супи и готови ястия
• Чипс, пакетирани сладкиши и много газирани напитки
• Някои видове промишлено произведен хляб и тестени изделия
• Част от ароматизираните млечни продукти и готовите десерти
В тези продукти може да се срещат емулгатори, ароматизатори, оцветители, подсладители и други добавки, използвани за подобряване на вкуса, текстурата или трайността.
Важно е обаче да се уточни, че не всяка храна в опаковка е ултрапреработена. Замразените зеленчуци, например, могат да бъдат минимално обработени и да запазват хранителните си качества. Самото наличие на добавка също не означава автоматично, че продуктът е вреден.
Трябва ли напълно да изключим готовите храни
Не е необходимо човек да изключва всички пакетирани или промишлено обработени продукти. По-важно е как изглежда храненето като цяло и колко често в менюто присъстват храни с ниска хранителна стойност.
Изследвания, публикувани в медицинското списание The BMJ, свързват по-високата консумация на ултрапреработени храни с редица неблагоприятни здравни показатели. Подобни данни обаче не доказват автоматично, че всеки отделен продукт причинява конкретно заболяване.
Експериментът с близначките също има ограничения. Той продължил само 14 дни и включвал една двойка сестри, затова резултатите не могат да бъдат обобщени за цялото население.
Въпреки това наблюденията поставят важен въпрос: когато избираме храната си, не е достатъчно да гледаме единствено калориите. Степента на обработка, хранителният състав и усещането за ситост също имат значение.
Как да направим менюто си по-балансирано
Практичен подход е по-често да избираме зеленчуци, плодове, бобови култури, пълнозърнести продукти, ядки и подходящи източници на белтъчини. Домашно приготвените ястия дават повече възможности да контролираме съставките и количеството сол, захар и мазнини.
Не е необходимо храненето да бъде идеално всеки ден. По-важно е устойчивото равновесие между разнообразни, питателни продукти и храните, които консумираме по-рядко.
Експериментът с двете близначки напомня, че храната не е само сбор от калории. Но за да се установи колко голямо е влиянието на ултрапреработените продукти върху различните хора в дългосрочен план, са необходими още по-мащабни и продължителни научни изследвания.
