България почита Св. Иван Рилски — небесния си покровител
На 19 октомври Българската православна църква отбелязва деня на Преподобния Иван (Йоан) Рилски Чудотворец — най-големия български светец, духовен закрилник на народа и основател на Рилската света обител.
По традиция хиляди вярващи се отправят към Рилския манастир и към местата, свързани с живота на отшелника — включително гроба му, намиращ се на около четири километра над манастира.
Денят се свързва още с няколко символични празника – Деня на българския лекар, празника на миньорите и празника на Софийската духовна семинария.
От пастир до светец
Свети Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край Дупница, и умира през 946 г. на 70-годишна възраст. До 25-годишна възраст е бил пастир, но дълбоката му вяра го отвежда по пътя на духовното служение.
Първоначално приема монашество в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина, където се обучава в богословие и църковна служба. По-късно се оттегля във Витоша, а след това — в суровата и безлюдна Рила, където се посвещава на пост, молитва и пълно уединение.
Там се случват и първите чудеса, които разнасят славата му из цяла България и дори извън пределите ѝ. Хора от всички краища идват при него за утеха и изцеление.
Срещата, която не се състояла
Дори българският цар Петър I предприема път от 440 километра – от Велики Преслав до Рила, за да се срещне с монаха. Но Свети Иван Рилски, изпълнен със смирение, не пожелава лична среща. Той приема плодовете, които царят му изпраща, но отказва златото – жест, който засилва още повече почитта към него.
Пътят на мощите
След смъртта му тялото на светеца било положено край Рилския манастир, но скоро след това цар Петър нарежда мощите да бъдат пренесени в Средец (днешна София). Там те стават източник на множество чудеса, включително изцелението на византийския император Мануил I Комнин.
През XII век мощите са временно отнесени в Унгария, но след чудесно събитие — архиепископът, който се усъмнил в светостта му, бил поразен с онемяване и после изцерен — унгарците ги връщат в България.
През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново, а през 1469 г., с разрешение на османския султан, те се връщат в Рилската обител, където и днес почиват в главната църква на манастира.
Вярата, която минава през скалата
Едно от най-свещените места за поклонниците е пещерата на светеца, където той е живял. Тесният проход в нея, през който вярващите се промъкват, е символ на духовно очистване — според традицията, ако преминеш през него, значи нямаш тежки грехове.
Заветът на светеца
Св. Иван Рилски оставя завещание, което звучи изненадващо актуално и днес: да се пази чиста вярата, да не се гони богатство и власт, а да се живее със смирение и любов към ближния.
Затова и на 19 октомври, когато камбаните на Рилската обител звънят, мнозина усещат, че този празник не е просто спомен за миналото, а жива връзка между човека и вярата, която го крепи.
