Секновение е днес и това е един от най-особените дни в българския народен календар. Празникът се свързва едновременно с християнското Отсичане главата на св.
В народната традиция Секновение се възприема като опасен и преходен период между лятото и есента. Смята се, че след този ден времето и водата започват да застудяват, природата постепенно се променя, а редица същества, свързвани с народната митология, се прибират в своите зимни убежища.
Какво означава Секновение
Според народното схващане на този ден се „сече“ лятото. Вярва се още, че се „сичат“ денят и нощта и те започват да се изравняват. Затова празникът се разглежда като своеобразна граница между топлия сезон и настъпващата есен.
Народните представи свързват тази промяна и с водата. Вярва се, че на Секновение водата „се сича“ и става по-студена , поради което хората не трябва да се къпят в реки, езера и други открити води. Според старите вярвания този, който наруши забраната, може да „се пресече“ или да го сполети нещастие.
Секновение се счита за край на лятото и именно неговият преходен характер го прави особено важен в традиционната българска култура.
Змиите и самодивите се прибират
Възрастни българи от Варненския край разказват, че на Секновение змиите, гущерите и останалите влечуги се прибират в зимовищата си при Змийския цар . Според народните вярвания те вече се готвят за зимата.
Същото се отнася и за митичните същества. Смята се, че самодивите, самовилите, юдите, змейовете и змеиците напускат човешкия свят и отиват „накрай света“, където се подготвят за зимуване.
Именно това движение на влечугите и изчезването на митичните същества от човешкото пространство са част от представата за Секновение като време на преход и хаос.
Какво не се прави на Секновение
Според традиционните народни вярвания Секновение е „лош“ ден , на който не трябва да се работи и не бива да се започва нова работа.
Особено много забрани са свързани с женската домашна работа. Жените не трябва да кроят и шият, защото се вярва, че дреха, започната или ушита на този ден, ще бъде „черна“ и ще донесе нещастие.
В някои райони се смята, че не трябва да се използва и всичко черно. Затова хората, които не са в траур, избягват да носят черни дрехи на празника.
Въпреки забраната за работа, стопаните могат да събират диви плодове като дренки и киселици , които да приготвят за зимнината.
Защо не се ядат червени плодове
Една от най-разпространените забрани на Секновение е свързана с червения цвят .
Не се ядат червени плодове и зеленчуци, сред които традицията посочва грозде, дини, ябълки и домати . Забранено е и червеното вино .
Това вярване е пряко свързано с християнската история за отсичането главата на св. Йоан Кръстител. Червеният цвят символично напомня за пролятата кръв на светеца.
В някои краища се спазва и обратното правило - за здраве хората хапват бяло грозде и пият бяло вино .
Празникът и отсичането главата на св. Йоан Кръстител
Православната църква свързва Секновение с Отсичането главата на св. Йоан Кръстител . Празникът е познат и с имената Обсечение , Св. Йоан с отсечена глава и Църн св. Йоан .
Св. Йоан Кръстител, наричан още Йоан Предтеча, е обезглавен по нареждане на цар Ирод след настояване на Иродиада. Йоан порицава Ирод за брака му с жената на неговия брат. След смъртта му неговите ученици погребват тялото му, а главата на светеца остава като свещена реликва.
Според църковното предание светата глава по-късно е пренасяна на различни места, сред които Емеса, Халкидон, Цариград и Комана.
Празникът е вторият голям летен празник, посветен на св. Йоан Кръстител, след Еньовден , който е свързан с раждането на светеца.
Секновение и Иван-Коприван
Празникът е познат в народната традиция и като Иван-Коприван . Името се свързва с легендата, че след отсичането главата на св. Йоан Кръстител била хвърлена в коприва.
Така християнският разказ за мъченическата смърт на светеца се преплита с народните представи и обичаи, характерни за края на лятото.
Смъртта на лятото и смъртта на светеца
Секновение има своеобразна двойна символика. В християнската традиция денят е посветен на смъртта на св. Йоан Кръстител , докато в народната представа това е времето, когато „умира“ лятото .
Така християнските и по-старите народни представи се преплитат в едно общо разбиране за прехода и промяната.
В чисто християнски план трите празника, посветени на св. Йоан Кръстител, образуват своеобразна последователност: раждане - Еньовден, кръщение - Ивановден, и смърт - Секновение .
Огньове и подготовка за зимата
На някои места през нощта срещу празника се палят огньове, които според народните вярвания имат предпазваща сила срещу злите сили.
Секновение бележи и началото на подготовката за идващия студен сезон. Природата постепенно преминава към есента, влечугите се прибират в зимните си убежища, а хората започват да приготвят част от зимнината си.
Светите Седмочисленици
На същия ден в България се почита и празникът на Св. Седмочисленици - учениците на светите братя Кирил и Методий: Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий , заедно със светите братя Кирил и Методий .
Така Секновение събира в себе си няколко различни пласта на българската духовна и народна традиция - християнската памет за св. Йоан Кръстител, древните представи за края на лятото и подготовката на природата за зимата, както и почитта към просветителите на българския народ.
