Мелба Мебейн от Тексас посвети невероятните 74 години от живота си на една и съща компания. Тя започва работа едва на 17 години, никога не пропуска работен ден и отказва предложенията за повишение, защото предпочита да остане близо до колегите и клиентите.
74 години в една компания без нито един пропуснат работен ден
През 1949 г., когато е едва на 17 години, Мелба Мебейн започва работа като оператор на асансьор в универсалния магазин „Mayer & Schmidt“ в град Тайлър, щата Тексас. През 1956 г. магазинът става част от веригата Dillard’s, а Мелба продължава професионалния си път там.
През десетилетията тя работи в различни отдели – от обслужването на асансьора до секцията за мъжко облекло и козметичния сектор. Именно в последния прекарва голяма част от кариерата си, като печели уважението на клиентите и колегите.
Според разказите на семейството и хората, с които е работила, Мелба не е пропуснала нито един работен ден през цялата си 74-годишна кариера.
Ставала в 6 сутринта и пристигала час преди отварянето
Тайната на нейната последователност била строгата ежедневна рутина. Мелба ставала в шест сутринта, изпивала кафето си, закусвала и се отправяла към магазина.
Пристигала още в девет часа, въпреки че вратите за клиентите се отваряли в десет. Така имала време да подготви работното си място и да се настрои за предстоящия ден.
Синът ѝ Тери Мебейн си спомня, че майка му приемала работата изключително сериозно. Дори обедната ѝ почивка била кратка – носела си храна от вкъщи, хапвала за около 25 минути и се връщала на щанда.
Тя знаела, че много клиенти пазаруват именно по време на обедната си почивка, и не искала да пропуска възможността да им помогне.
Дори през седемдесетте и осемдесетте си години Мелба продължавала да работи по около 40 часа седмично.
Защо отказвала да стане мениджър?
Въпреки опита и професионалните си качества Мелба неведнъж получавала предложения да заеме ръководна позиция. Тя обаче отказвала всяко от тях.
Причината не била липса на амбиция, а желанието ѝ да остане в пряк контакт с хората. Мелба обичала колегите си и не искала да се озове в положение, в което трябва да взема трудни управленски решения, засягащи ги.
Вместо да преследва по-висока длъжност, тя се съсредоточила върху това да бъде възможно най-добрият продавач.
Когато в магазина се появявали стоки, които трудно намирали купувачи, тя не чакала клиентите да дойдат до щанда. Излизала в проходите, разговаряла с хората и успявала да продаде дори артикули, които останалите служители смятали за трудни за реализация.
„Тя не е просто продавач, тя е майка“
Управителят на магазина Джеймс Саенс описва Мелба като човек, който е оставил следа далеч отвъд продажбите.
По думите му тя била като майка за колегите си – давала им съвети, подкрепяла ги и помагала на мнозина да се развиват професионално.
През десетилетията на работа тя станала свидетел на огромни промени в търговията, технологиите и ежедневието на клиентите. Въпреки това запазила отношението си към работата и хората.
При пенсионирането ѝ била организирана специална церемония, на която получила отличието „Beyond Excellence“. В магазина била поставена и плакета с нейна снимка в знак на признание за дългогодишния ѝ принос.
Пенсионира се на 90 години с две думи: „Приключих“
След 74 години в магазина Мелба решила, че е време да се оттегли. Натовареният трафик, здравословни съображения и пенсионирането на много от дългогодишните ѝ колеги направили ежедневното пътуване и работата по-трудни.
Един ден тя се прибрала вкъщи, оставила ключовете от автомобила си на масата и заявила на сина си: „Приключих“.
На прощалното събиране Мелба била изненадана от вниманието и обичта на колегите и приятелите си. Тя признала, че дори не е осъзнавала колко много хора я ценят.
„Обичах всички там и обичах да ходя на работа всеки ден“, споделила тя.
Съветът на Мелба към младите хора
След десетилетия труд Мелба оставя послание към онези, които тепърва започват професионалния си път. Според нея работата не бива да се възприема единствено като начин за получаване на заплата.
Тя насърчава младите хора да открият занимание, в което са добри, и да ценят хората, с които работят.
Историята ѝ напомня, че професионалният успех не винаги означава изкачване по служебната стълбица. Понякога удовлетворението идва от това да вършиш добре работата си, да бъдеш полезен и да създаваш истински отношения с хората около себе си.
