Може би сте чували старите хора да казват, че кръстничество/кумство не се отказва. Днес ще се опитаме да разберем откъде идват старите вярвания, както и каква е позицията на църквата по този въпрос.
Кумството и кръстничеството в народната традиция е много повече от обичай.
Когато кумът стане светец
Кумството не се избира лекомислено. То предполага доверие, уважение и постоянна отговорност. Ето защо през вековете се е вярвало, че кумът (или кръстникът, защото често едно лице съвместява и двете) представлява нещо свещено, нечупливо, почти митично.
Кръстникът е този, който е до теб, когато си най-слаб - когато се жениш, когато кръщаваш дете, когато се заклеваш пред Бог, че ще защитаваш вярата и семейството си. И затова за хората кръстникът е повече от приятел, той е духовен свидетел на живота ти.
Зловещо поверие за тези, които отказват да станат кумове/кръстници
Но какво ще стане, ако откажете да бъдете кум? Старите народни поверия казват, че това не е без последствия.
Едно от тях твърди, че този, който откаже да бъде кум на сватбата, никога няма да намери своята сродна душа в живота. Твърди се, че такъв човек е преследван от нещастие в любовта и самота, защото е отказал да свидетелства пред Бог и хората за любовта на двама души.
Още по-мрачно е поверието, свързано с кръстниците при кръщението; вярва се, че този, който откаже да кръсти дете, никога няма да има „раждане“, защото не е бил готов да поеме духовно задължение и да защити нечий нов живот.
Снимка: Shutterstock
Позицията на Църквата: Кръстничеството е духовно, а не материално задължение
Религиозният анализатор Живица Туцич обяснява, че при кръщението кръстникът се заклева пред Бог, че ще се грижи за детето като за свое собствено.
„Морална отговорност на кръстника е, ако нещо се случи с родителите, той да се грижи за детето. Според християнското правило той става настойник на това дете“, заявява Туцич, отбелязвайки, че по закон настойничеството все още е поверено на близки роднини.
Архимандрит Никитович каза, че кръстничеството не е въпрос на лукс, а на чест.
„Днес хората първо се замислят дали имат пари да бъдат кръстници и не разбират, че тази роля не се измерва материално. Случва се кръстникът да се избира въз основа на имуществото, което е напълно погрешно. Кръстникът се избира със сърцето, а не с портфейла “, обяснява той.
Снимка: Shutterstock
Кръстничеството като обет, а не формалност
Истинската стойност на кръстничеството не е в даровете, а в присъствието, грижата и лоялността. То е завет между хората и Бога, връзка, която надживява всичко.
Затова, ако някой те избере за кум или кръстник - приеми го с гордост. Това не е просто роля, това е чест. Кръстникът е символ на вяра, доверие и духовна близост, а този, който го носи с чест, носи благословия.
Защото, както казва народът: кумството не отживява, а кумът не се отхвърля.
