Родена в заможно семейство, Джо Карстърс можела да прекара живота си сред луксозни балове, скъпи бижута и светски приеми. Вместо това тя избрала скоростта, опасните предизвикателства и независимостта.
Джо Карстърс е сред онези личности от миналото, чийто живот изглежда като сюжет на приключенски филм. Тя имала богатството да живее безгрижно, но предпочела сама да определя правилата си, независимо колко необичайни изглеждали решенията ѝ на околните.
Детство в разкош, но без много обич
Джо е родена в Лондон през 1900 г. в изключително заможно семейство, чиито бизнес интереси били свързани с петролната индустрия и империята Standard Oil. Въпреки финансовите възможности на близките си, тя не получила щастливо детство. Според разказите за живота ѝ родителите ѝ отделяли малко внимание, което я научило отрано да разчита предимно на себе си.
Още като млада Джо проявявала силен интерес към автомобилите, механиката и високите скорости. Светските събирания и строгите правила на висшето общество не я привличали. Тя искала да бъде свободна, да пътува и да изпитва границите на собствените си възможности.
От светските салони до фронта на Първата световна война
Когато избухнала Първата световна война, Джо била все още тийнейджърка. Вместо да остане в безопасността на дома си, тя се включила като доброволец и започнала да работи като шофьор на санитарен автомобил. Превозвала ранени и се занимавала с техническата поддръжка на превозните средства.
Този избор бил необичаен за млада жена от нейното обществено положение. Опитът ѝ обаче затвърдил страстта към машините и шофирането.
След войната Джо направила още една смела крачка. В Лондон създала компания за автомобили под наем, в която шофьорите били жени. По онова време подобна идея била далеч от общоприетите представи за ролята на жените и се превърнала в пример за нейната предприемчивост.
„Най-бързата жена на водата“
По-късно Джо получила значително наследство и насочила част от богатството си към друга голяма страст – моторните лодки.
Тя поръчвала бързи и модерни плавателни съдове, участвала в международни състезания и се стремяла да подобрява скоростните постижения. Заради участието си в моторните спортове била свързвана с прозвището „най-бързата жена на водата“.
Вместо да използва парите си единствено за луксозен живот, Джо ги влагала в техника, състезания и нови предизвикателства. Тя искала да бъде оценявана за уменията и смелостта си, а не само за произхода и богатството си.
Собствен остров на Бахамите
През 1934 г. Джо Карстърс купила остров Уейл Кей на Бахамите за около 40 000 долара. Мястото се превърнало в нейния личен проект – своеобразен малък свят, в който тя можела да живее според собствените си правила.
По сведенията за живота ѝ Джо инвестирала в инфраструктура и създала условия за работа и живот на местните жители. На острова били изградени пътища, електрическо съоръжение, училище, църква, радиостанция, работилници и малък музей.
Тя участвала лично в управлението на имота, придвижвала се с мотор и бързи лодки и посрещала посетителите си. За нея островът не бил просто скъпа собственост, а място, където можела да реализира собствените си идеи, без да се съобразява с очакванията на обществото.
Куклата, която останала до нея близо 70 години
Най-необичайната история около Джо Карстърс обаче била свързана с кожена кукла, произведена в Германия, която получила като подарък. Тя я нарекла лорд Тод Уедли и постепенно превърнала необичайния предмет в свой постоянен спътник.
Според разказите за живота ѝ Джо се грижела за куклата като за специален член на домакинството. Поръчала ѝ дори миниатюрен гардероб, а куклата пътувала с нея и имала собствена табелка на входа на къщата.
Имало само едно място, където Джо не я вземала със себе си – състезанията с моторни лодки. Причината била съвсем в нейния стил: страхувала се, че при евентуална катастрофа куклата може да се удави.
Тази необичайна привързаност предизвиквала любопитството на съвременниците ѝ. За самата Джо обаче куклата очевидно имала особено значение и останала част от живота ѝ в продължение на десетилетия.
Последното ѝ желание било свързано с куклата
През 70-те години на XX век Джо продала острова си и се преместила във Флорида. Там прекарала последните години от живота си, запазвайки репутацията си на жена, която никога не се е стремяла да се вписва в общоприетите норми.
Тя починала през 1993 г. на 93-годишна възраст. Според публикуваните разкази последното ѝ желание било да бъде кремирана заедно с любимата си кукла лорд Тод Уедли.
Историята на Джо Карстърс продължава да привлича внимание заради необичайното съчетание от богатство, приключения, предприемачество и ексцентричност. Тя можела да избере лесен живот, но вместо това търсела независимостта и вълнението. А необикновената ѝ връзка с една кукла останала сред най-запомнящите се подробности от биографията ѝ.
