Те са една от най-емблематичните телевизионни двойки у нас, а отношенията им са и сложни, и бурни. Неведнъж Мира Добрева е признавала, че е намерила голямата любов в лицето на съпруга си Георги Торнев .
„Покрай тези великденски почивни дни прекарах празниците със семейството си в уютна домашна обстановка и семейна топлина“, това сподели режисьорът Георги Торнев, който от няколко години живее разделен с Мира Добрева. Въпреки фактическата им раздяла обаче, нито един от двамата не е подал документи за развод.
„Но ние един без друг не можем – ние сме "разделени заедно", а и с децата ми е най-добре“, признава през смях един от най-емблематичните режисьори на прехода, създал телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове“.
Жоро Торнев и Мира Добрева имат общ син – 15-годишния Жоро Торнев-младши. Режисьорът е силно привързан и към първородната дъщеря на съпругата си – Лора, която е поела по стъпките на майка си. Тя работи като редактор зад кадър в БНТ и гради кариера като инфлуенсър.
Торнев отклонява разговора от това как празнува семейството му и с желание разказва за детството си:
„Аз съм роден в Пловдив, отгледан съм в силно и здраво християнско семейство и винаги сме чествали всички християнски празници, включително Великден, както канонът повелява. В моето детство обаче Възкресение Христово по-скоро беше забранен празник.“
По негови думи семейството му празнувало Великден в по-затворен кръг:
„Ходенето на църква се следеше. Вие сте по-млада от мен и сте хванали по-светлата част на предходния режим, но в онези години посещението на църковните литургии беше ограничавано“, връща се назад 58-годишният режисьор.
Той си спомня как баба му обикаляла с кандило всички стаи в дома, за да ги пречисти от зли сили. Най-скъпият му спомен обаче е свързан с дървеното яйце на баща му:
„Това беше най-веселата част от празника – той разбиваше всичките ни яйца с неговото и голям смях падаше.“
Торнев разказва още, че тогава яйцата се боядисвали предимно в червено, но преди това върху тях се поставяли листенца от мерудия и детелини, които оставяли красиви отпечатъци върху черупките:
„Всичките бяха различни – кое от кое по-хубаво.“
Режисьорът пази скъпи спомени и от посещенията на семейството му в църквата „Света Петка“ в Пловдив, която има хилядолетна история и е кръстена на Света Петка Българска – небесната покровителка на града от векове.
В края на разговора той отправя и своето пожелание:
„Трудно ми е да формулирам еднозначно пожелание към българите за Великден, но това, което ми идва от сърце, е България да възкръсне от ниските страсти и пошлите мисли, които ни заливат, особено на политическа основа. Пожелавам ни да възродим вярата в доброто у човека. А на себе си пожелавам да остана позитивен и зареден.“
