Светли петък е петият ден от Светлата седмица след Великден и е посветен на свети апостол Петър. В този ден Църквата отдава почит също на преподобни Симеон Персидски и на преподобни Акакий, епископ Мелитински, чиито подвизи остават важна част от християнската традиция.
През цялата Светла седмица всеки ден е свързан с почит към различни светци: в понеделник се възпоменават апостолите, във вторник и сряда – Пресвета Богородица, свети архидякон Стефан и свети Андрей, в четвъртък – апостолите Йоан и Яков, в петък – апостол Петър, а в събота – свети Йоан Кръстител.
На Светли петък се отбелязва и празникът „ Живоприемен източник “, посветен на Пресвета Богородица. Той е свързан с обновяването на храм край Константинопол, известен с това име, както и с чудо, случило се още през V век. Според преданието, бъдещият император Лъв I, преди да заеме престола, срещнал в гъста гора слепец, който търсел вода. Опитвайки се да му помогне, Лъв чул глас, който го насочил към скрит водоизточник. Гласът му указал не само да утоли жаждата на слепеца, но и да намаже очите му с кал от мястото. Така слепецът прогледнал, а Лъв по-късно станал император – знак за божественото присъствие и покровителство.
На този ден празнуват имен ден всички, чиито имена са свързани с живота – като Жива, Живка, Живко и Зоя. Самият празник се описва в синаксара – църковен сборник, който съдържа жития на светци и обяснения на празниците, извлечени от светоотеческите текстове и традицията.
Църквата почита също паметта на преподобни Симеон Персидски, живял в период на тежки гонения срещу християните в Персия през IV век. Персийският владетел Сапор, подозирайки християните в нелоялност, наложил тежки данъци, разрушавал храмове и преследвал вярващите. Под влиянието на езически жреци и юдеи, той обвинил епископ Симеон, че предава тайни на враговете.
Симеон бил доведен при царя и подложен на натиск да се отрече от вярата си и да се поклони на слънцето, както изисквали езическите обичаи. Въпреки обещанията за награда и заплахите за жестоки наказания, той отказал категорично. Това разгневило Сапор, който го хвърлил в тъмница и наредил избиването на всички християни, затворени заедно с него.
На Разпети петък около сто вярващи били изведени, за да бъдат екзекутирани. Сред тях имало свещеници, дякони и други служители на Църквата. Преди смъртта им било предложено да се откажат от Христос в замяна на живот, но никой не приел. Всички останали верни на вярата си, вдъхновени от думите на епископ Симеон, който им говорил за небесното царство и вечния живот. След като всички били убити, и самият той приел мъченическа смърт.
Впоследствие гоненията не спрели, но не постигнали целта си. Вместо страх, християните проявили още по-голяма решителност – мнозина доброволно се явявали пред съдиите, заявявайки готовността си да умрат за вярата си. Само година след гибелта на Симеон, отново на Разпети петък и на Великден, над хиляда души били избити като мъченици.
Преподобни Акакий, живял през V век, също има значителен принос за Църквата. Той участвал в Третия вселенски събор в Ефес през 431 година, където се утвърдил като ревностен защитник на православната вяра. Акакий се противопоставил на несторианската ерес и допринесъл за възстановяването на единството в Църквата в период на сериозни богословски спорове и сътресения.
