След тежка битка с рака, ранна менопауза и години на откази от медицински специалисти, Касандра Бейкън успява да роди син благодарение на яйчникова тъкан, замразена още когато е била тийнейджърка. Нейната история показва как развитието на репродуктивната медицина може да даде нова надежда на жени, чието лечение застрашава възможността им да имат деца.
Когато Касандра Бейкън е едва на 18 години, животът ѝ се преобръща.
Десетилетия по-късно обаче решението, взето от младото момиче преди началото на лечението, се оказва решаващо. Замразената яйчникова тъкан е използвана при трансплантация, която възстановява хормоналната функция на яйчниците и дава възможност на Касандра да стане майка.
„Понякога не мога да повярвам, че той наистина е тук“, споделя тя за сина си Ландън. Жената признава, че всеки ден е благодарна за решението, което е взела като тийнейджърка – да запази възможността някой ден да има собствено дете.
Тежката диагноза, която променя всичко
Първите симптоми се появяват, когато Касандра е ученичка в Норфолк, Великобритания. Тя отслабва, страда от нощно изпотяване и болки в гърба, но първоначално продължава с обичайните си занимания.
След като изпитва сериозен задух по време на спортно събитие, майка ѝ я отвежда в спешното отделение. Изследванията показват множество туморни образувания в областта на гръдния кош и белите дробове. Лекарите поставят диагнозата лимфом на Ходжкин.
След първоначалното лечение заболяването влиза в ремисия, но по-късно се връща в по-агресивна форма. Медицинският екип предлага интензивна химиотерапия и трансплантация на стволови клетки. Лечението носи сериозен риск от трайно увреждане на репродуктивната функция.
Тогава Касандра задава въпроса, който променя бъдещето ѝ: има ли начин да запази възможността някога да стане майка?
Замразяването на яйчникова тъкан дава надежда
Тъй като лечението не може да бъде отлагано, замразяването на яйцеклетки не е подходящ вариант за нея в този момент. Лекарите предлагат друга процедура – вземане на малки части от яйчниковата тъкан и съхраняването им при изключително ниска температура.
Идеята е, че след години тъканта може да бъде размразена и трансплантирана обратно в организма, ако медицинските условия позволяват това.
Процедурата е експериментална за времето си, а успехът ѝ не може да бъде гарантиран. Касандра обаче решава да се възползва от възможността.
След тежкия курс на лечение тя успява да преодолее рака. Когато навършва 23 години, лекарите ѝ съобщават, че може да продължи живота си, без да живее в постоянен страх от непосредствено завръщане на заболяването.
Години по-късно идва ново изпитание
Касандра изгражда кариера в сферата на дигиталното банкиране и среща партньора си Даниел. Когато двамата решават да имат дете, медицинските изследвания показват, че тя е навлязла в ранна менопауза.
Това означава, че възможността да забременее по естествен път е сериозно ограничена. За нея обаче остава надеждата, свързана със съхранената яйчникова тъкан.
Следват години на търсене на специалисти във Великобритания и Белгия. Според разказа на Касандра редица медицински екипи отказват да извършат трансплантацията заради правни и регулаторни затруднения, свързани с времето, когато тъканта е била замразена.
Тя не се отказва и продължава да търси лекар, който да поеме случая ѝ.
Решаващата среща със специалист
През 2023 г. Касандра се среща с д-р Сара Матюс, която според нея ѝ дава нова надежда. Тя я свързва с израелския специалист проф. Дрор Мейров и медицински екип, който се съгласява да оцени възможността за трансплантация.
Съхранената тъкан е изпратена в медицинския център „Шеба“ близо до Тел Авив. Преди процедурата лекарите трябва да проверят дали материалът е жизнеспособен и дали съществува риск от връщане на ракови клетки в организма.
Това е особено важно при пациенти, лекувани от рак. При някои заболявания яйчниковата тъкан може да съдържа злокачествени клетки, затова трансплантацията изисква внимателна индивидуална оценка.
Ситуацията се усложнява след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Касандра се тревожи за безопасността на тъканта и за възможността процедурата да бъде извършена.
През май 2024 г. се появява възможност за операцията. След дългогодишното чакане тя решава да се възползва от шанса.
Организмът ѝ възстановява хормоналната си функция
След трансплантацията настъпва промяна, на която Касандра се надявала години наред. По нейния разказ организмът ѝ започва отново да произвежда хормони, а менструалният цикъл се възстановява.
Това е важна стъпка, но не означава автоматично настъпване на бременност. Следват опити за инвитро оплождане, два от които са неуспешни.
Процесът е физически и емоционално изтощителен. Касандра и партньорът ѝ предпочитат да запазят преживяването за себе си, докато не стане ясно дали ще успеят.
Накрая се създава един ембрион, който дава нов шанс на двойката. На Коледа тестът за бременност показва положителен резултат.
„Мисля, че успяхме“, пише Касандра на д-р Матюс, изпращайки ѝ снимка на теста. По думите ѝ това е една от най-емоционалните новини в живота ѝ.
Раждането на сина ѝ след десетилетия надежда
На 9 септември Касандра ражда сина си Ландън Дейвид Бейкън чрез цезарово сечение в лондонска болница. Според разказа ѝ в операционната зала емоциите са толкова силни, че много от присъстващите не успяват да сдържат сълзите си.
За жената раждането е кулминацията на повече от две десетилетия надежда, търсене на медицински решения и преодоляване на препятствия.
Историята ѝ е свързана с развитието на метода за съхраняване и последващо трансплантиране на яйчникова тъкан. Той може да бъде възможност за някои пациентки, чието лечение застрашава фертилността им, но приложението му зависи от диагнозата, състоянието на тъканта и индивидуалната медицинска оценка.
Какво означава този случай за други жени с рак?
Съхраняването на яйчникова тъкан е една от възможностите за запазване на репродуктивния потенциал преди лечение, което може да увреди яйчниците. При подходящи пациенти тъканта може впоследствие да бъде трансплантирана, за да се възстанови функцията на яйчниците и да се създаде възможност за бременност.
Това обаче не е гаранция за бъдещо раждане. Успехът зависи от редица фактори, включително вида на заболяването, възрастта при съхраняването, качеството на тъканта и резултатите от последващото лечение.
Историята на Касандра показва колко важна може да бъде навременната консултация със специалист по онкофертилитет – медицинска област, която се занимава със запазването на репродуктивните възможности при хора, лекувани от рак.
За нея решението, взето на 18 години, се превръща в шанс за ново начало. А появата на малкия Ландън е сбъдването на мечта, която в продължение на десетилетия е изглеждала почти недостижима.
