Колко всъщност печелят големите супермаркети от покупките на българите и защо цените на основните храни остават толкова високи? След разкритията на председателя на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова за надценки , достигащи 135% при някои млечни продукти, последва категоричен отговор от една от най-големите търговски вериги у нас. Главният изпълнителен директор на „ Лидл България“ Милена Драгийска заяви, че компанията няма продукти с подобни надценки, а от всеки 100 евро оборот печели между 2 и 5 евро.
Спорът за цените в супермаркетите навлезе в нова фаза.
Докато държавните институции проверяват складовете и търговските обекти, а потребителите продължават да се питат защо някои основни храни струват повече в България, отколкото в други европейски държави, ръководството на „Лидл“ излезе с позиция.
В сутрешния блок „Здравей, България“ по NOVA на 22 октомври 2026 година Милена Драгийска защити ценовата политика на компанията.
Тя отхвърли твърденията, че във веригата се прилагат надценки от порядъка на 100–135%, и настоя, че подобни примери не характеризират дейността на „Лидл“.
По думите ѝ търговията с хранителни стоки е бизнес с ниска рентабилност, при който големите обороти не означават непременно огромни печалби.
„Нито един продукт в „Лидл“ няма такава надценка“
Повод за реакцията на Драгийска станаха конкретни примери, представени в публичното пространство през последните дни.
Сред тях са краве масло с посочена надценка от 135%, друг вид масло с 85% и сирене, чиято доставна цена е 1,92 евро, а продажната достига 4,49 евро.
Представителите на КЗП настояват, че разполагат с фактури и други документи, които показват значителни разлики между доставните и крайните цени на някои стоки.
Драгийска обаче заяви, че тези данни не се отнасят за продуктите в управляваната от нея търговска верига.
„Категорично нито един продукт в „Лидл“ няма такава надценка“, подчерта тя.
Според нея е необходимо да се прави разлика между отделни случаи, установени при проверки на пазара, и цялостната политика на конкретна компания.
Изпълнителният директор призова за коректен анализ на цените и за ясно разграничаване на действително съпоставимите продукти.
Снимка: Нова ТВ
Колко печели „Лидл“ от всеки 100 евро оборот?
Едно от най-интересните твърдения в интервюто беше свързано с печалбата на търговската верига.
Драгийска заяви, че компанията работи с ниски маржове, характерни за големите вериги за хранителни стоки.
„На 100 евро оборот „Лидл“ печели между 2 и 5 евро, защото нашият бизнес в световен мащаб е нискомаржов“, обясни тя.
Това означава, че според представените от компанията данни печалбата представлява приблизително 2–5% от оборота.
Драгийска посочи, че финансовите резултати могат да бъдат проследени в одитираните отчети на дружеството.
Тя отхвърли и предположенията, че ниската отчетена печалба може да се дължи на консултантски договори или други вътрешни разходи, чрез които финансовият резултат да бъде изкуствено намаляван.
„В нашите числа няма такова нещо“, заяви тя.
Изпълнителният директор подчерта, че компанията няма притеснения от започналите проверки и е готова да предостави необходимата информация на институциите.
Как е възможно надценката да е 100%, а печалбата – само 5%?
Това е един от въпросите, които най-често предизвикват объркване сред потребителите.
Търговската надценка и печалбата на компанията не са едно и също.
Например, ако магазин купи продукт за 2 евро без ДДС и го продаде за 4 евро без ДДС, надценката спрямо доставната цена е 100%.
Това обаче не означава, че магазинът е спечелил чисто 2 евро от продукта.
От разликата трябва да бъдат покрити разходите за транспорт, складове, заплати, електроенергия, наеми, поддръжка на магазините, технологично оборудване и други дейности.
Едва след отчитането на разходите може да се изчисли финансовият резултат.
Освен това една търговска верига предлага хиляди различни артикули.
При някои надценката може да е по-висока, а при други – значително по-ниска.
Възможно е определени стоки да се продават с минимален марж или с временни отстъпки, за да привлекат купувачи.
Затова ниската обща печалба не е автоматично доказателство, че никой отделен продукт няма висока надценка.
И обратното – високата надценка при конкретна стока не доказва сама по себе си, че компанията реализира необичайно голяма нетна печалба.
Именно тези различия са от значение при анализа на цените.
Защо според Драгийска храните в България са скъпи?
Ръководителят на „Лидл България“ посочи като основен структурен проблем недостатъчното конкурентоспособно производство на храни у нас.
Според нея България не произвежда достатъчни количества от всички основни продукти, необходими за вътрешното потребление.
Това увеличава зависимостта от внос, международни доставки и външни пазарни условия.
„Изконният проблем е, че няма достатъчно конкурентоспособно българско производство, с което да се покрие вътрешното потребление и да не се налага внос отвън“, заяви Драгийска.
Като пример тя посочи свинското месо.
По нейните данни родното производство осигурява не повече от 40% от необходимите количества.
Останалата част от потреблението трябва да бъде покривана чрез внос.
Това може да направи пазара по-чувствителен към международните цени, транспортните разходи и колебанията в доставките.
Разбира се, вносът сам по себе си не означава непременно по-висока цена.
В много случаи той може да увеличи конкуренцията и да осигури по-достъпни продукти.
Но според Драгийска за устойчиво подобрение на пазара е необходимо България да развива собствено производство, което може да предлага достатъчни количества стоки при конкурентни условия.
Над 300 български производители работят с веригата
В отговор на критиките, че големите супермаркети поставят местните производители под натиск, Драгийска представи данни за отношенията на компанията с българския бизнес.
По думите ѝ „Лидл“ работи с повече от 300 производители от страната.
Техни продукти се предлагат не само в българските магазини, но и в търговски обекти на веригата в чужбина.
Драгийска съобщи, че износът на български стоки чрез международната мрежа на компанията се очаква да достигне 100 милиона евро през 2026 година.
За сравнение, през предходната година стойността е била около 60 милиона евро.
Ако прогнозата се реализира, това би означавало значително увеличение на продажбите на български продукти на външни пазари.
Според ръководството на веригата подобно сътрудничество позволява на местните компании да разширяват производството си и да достигат до нови клиенти.
Това обаче не отменя необходимостта от прозрачни условия по договорите с доставчиците и справедливи отношения по цялата верига.
„Няма такса за рафт, вход или логистична база“
Милена Драгийска отхвърли и критиките, че веригата натоварва производителите с допълнителни такси.
Тя заяви, че компанията работи на принципа на договорена нетна цена с доставчика.
„Работим на принципа нето-нето цена с производителя, нито има такса логистична база, нито вход, нито рафт, нито позициониране“, обясни тя.
Според нея в отношенията с доставчиците не се начисляват отделни такси за присъствие на продукт в магазините или за определено място на щанда.
Твърдението е важно в контекста на обществения дебат, тъй като производители от различни сектори периодично повдигат въпроси за условията, поставяни от големите търговски вериги.
Съществува обаче разлика между заявената фирмена политика и проверката на отделните договорни отношения.
Именно затова контролът върху цялата верига на доставки е съществен.
Защо едно сирене или шоколад може да струва повече от друго?
Драгийска коментира и сравнителните данни за надценките, публикувани от институциите.
По думите ѝ при оценката трябва да се отчита не само крайният етикет, но и действителното съдържание на продуктите.
Като пример тя посочи шоколада.
Един продукт може да съдържа значително повече какао, друг – различни растителни мазнини или по-голямо количество захар.
Тези разлики имат значение за производствените разходи и крайната цена.
Същият принцип важи и за млечните продукти.
Различните видове сирене и кашкавал могат да се отличават по състав, технология на производство, период на зреене, произход и разфасовка.
Затова директното сравняване само на две цени не винаги дава пълна представа.
В същото време при напълно идентични или действително съпоставими продукти значителните разлики в надценките заслужават обяснение.
Именно по този въпрос държавните институции трябва да предоставят подробна информация след приключването на проверките.
Повече промоции и поне 30 продукта с намаление
Като част от усилията за поддържане на достъпни цени Драгийска посочи разширяването на промоционалните предложения.
По думите ѝ броят на седмичните промоции при плодовете и зеленчуците е увеличен от осем през предходната година до тринадесет.
Тя заяви също, че компанията е увеличила инвестициите си в промоционални кампании.
Ръководството на веригата припомни и ангажимента за потребителска кошница с поне 30 артикула, чиито цени да бъдат намалени с минимум 15%.
Повече от половината продукти в тази кошница трябва да бъдат български.
Според компанията подобни инициативи са начин част от разходите да бъдат поети от търговеца, вместо изцяло да се прехвърлят върху купувачите.
За потребителите обаче е важно да сравняват промоционалните цени с обичайните, както и грамажа и цената за килограм или литър.
Самият факт, че даден продукт е включен в промоция, не гарантира, че той е най-изгодният сред всички налични предложения.
Защо в Германия някои храни са по-евтини, отколкото в България?
Особено внимание привлече и темата за ценовите сравнения между различните европейски държави.
Драгийска представи съпоставка на 22 продукта от основната потребителска кошница в България и Германия.
Според нейните данни част от храните, включително хляб, свинско месо, пилешко месо и яйца, са по-евтини на българския пазар.
Тя призна обаче, че има и стоки, които у нас струват повече.
Като възможни обяснения посочи различните данъчни ставки, производствените разходи, цената на труда и характеристиките на отделните пазари.
В България стандартната ставка на ДДС е 20%, докато в Германия за много основни храни се прилага намалена ставка от 7%.
Тази разлика може да има значение за крайната цена.
Но не е единственият фактор.
Съществени са още мащабът на пазара, конкуренцията, логистиката, производствените разходи, търговските условия и потребителското търсене.
За обективно сравнение трябва да се използват продукти с еднакъв или достатъчно близък състав, грамаж и качество, както и съпоставими периоди и търговски условия.
Ръстът на заплатите също влияе върху разходите
Ръководителят на „Лидл“ засегна и темата за възнагражденията.
Според представеното от нея сравнение заплатите в България са нараснали с повече от 45% през последните пет години.
По думите ѝ това увеличение се отразява върху разходите на бизнеса.
Тя посочи, че възнагражденията са само един от факторите, които влияят върху крайните цени.
Когато разходите за труд, енергия, транспорт и други дейности нарастват, компаниите трябва да решат каква част от увеличението могат да поемат и каква да отразят в продажните цени.
Драгийска увери, че „Лидл“ не прехвърля автоматично всяко поскъпване върху потребителите.
Като пример за оптимизиране на разходите тя посочи внедряването на каси на самообслужване и усъвършенстването на вътрешните процеси.
Според нея тези промени позволяват на служителите да отделят повече внимание на поддържането на магазините, свежестта на стоките и обслужването.
Проверките на КЗП, НАП и БАБХ продължават
Изявленията на Драгийска идват в момент, когато държавата засилва контрола върху цените на храните.
Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните започнаха съвместни проверки в складовете на големите търговски вериги.
Предвижда се контролът да обхване и други участници в търговията с храни.
Целта е да се проследят доставните цени, условията на продажба, документите за произход и спазването на законовите изисквания.
Председателят на КЗП Мая Манолова вече съобщи за 11 започнати производства, свързани с предполагаемо необосновано повишаване на цени и други нарушения.
От своя страна представители на търговския сектор оспорват начина, по който се представят някои от данните за надценките.
Драгийска заяви, че компанията приветства проверките, стига те да обхващат всички участници на пазара при еднакви критерии.
Ще доведат ли проверките до по-ниски цени?
Това остава основният въпрос за милиони потребители.
Засега няма гаранция, че предприетите контролни действия автоматично ще доведат до поевтиняване на храните.
Проверките могат да установят нарушения и при наличие на законови основания да последват санкции.
Те могат също да дадат по-голяма яснота как се формират цените от производителя до крайния потребител.
Но трайното намаляване на цените зависи и от други обстоятелства – конкуренцията, производството, разходите и потребителското търсене.
Според Милена Драгийска решението не трябва да се търси единствено в натиск върху търговските вериги.
Тя настоява за мерки за подкрепа на конкурентоспособното българско производство, по-голяма прозрачност и ефективен контрол върху всички участници по веригата.
От КЗП пък поставят акцента върху необичайно високите разлики между доставните и продажните цени на някои продукти.
Двете позиции показват колко сложен е въпросът за скъпите храни в България. Докато институциите проверяват дали има нарушения, потребителите продължават да очакват отговор на най-важния въпрос – защо сметката на касата остава толкова висока.
Зрителите не пропуснаха да коментират
Веднага след участието на Драгийска се появиха десетки коментари в медии и социални мрежи:
"Занимавам се с търговия на едро и като сверя цените, на които купувам, и тези в големите вериги... не 100%, ами някои неща са на 200, че и 300%! Давам пример: прах за пране, който струва на едро 3,20 евро, в "Кауфланд" на "промоция" е 6,20 евро, а редовната му цена е 9,20 евро! Вие си направете сметка и това е само на един артикул, а в магазина са хиляди!
