Трагичният случай „Петрохан“, свързан с Ивайло Калушев и групата му, предизвика вълна от въпроси за будизма и практиките на неговите последователи у нас. В общественото пространство се появиха съмнения, спекулации и дори внушения за „секта“ и „тайни ритуали“.
В интервю по темата рехабилитаторът Александра Алексиева, която се е обучавала в Индия, категорично отхвърля подобни твърдения.
Коя е Александра Алексиева?
Александра Алексиева е рехабилитатор по професия. Преди 12 години заминава за Индия, водена от интереса си към алтернативната медицина. Прекарва шест месеца основно в град Дхарамсала – духовния център на тибетската общност в изгнание, където живее и Далай Лама.
Там посещава курсове по тибетска медицина при местни лекари и изучава тибетски език с помощта на монахиня. Според нея интересът към будизма у нас рязко се е повишил именно след трагедията край Петрохан, но за съжаление – често през призмата на погрешни представи.
Будизмът – религия или философия?
По думите ѝ будизмът може да бъде разглеждан и като религия, и като философия.
Той възниква преди около 2500 години и се различава от монотеистичните религии по това, че няма централен създател на света. Съществуват монашески общности, манастири и канонични текстове – затова може да се нарече религия. Но същевременно предлага задълбочен анализ на човешкото съзнание и страданието – защо възниква и как може да бъде преодоляно – което го прави и философска система.
„Не се налагат догми. Човек не се моли на външна сила, а поема лична отговорност за действията си“, обяснява Алексиева. И е категорична: това не е култ или мистична система с тайни ритуали.
Какво означават книгите и символите от хижата?
Според нея откритите книги не са тайна литература. Една от тях – „Думите на моя съвършен учител“ – е издадена и на български от издателство „Изток-Запад“. Сред текстовете фигурира и класическото произведение „Сто хиляди песни на Миларепа“, посветено на един от най-известните тибетски духовни учители – Миларепа.
Книгата Dangerous Friend разглежда връзката между учител и ученик – отношения, основани на доверие и отговорност, а не на сляпо подчинение.
Част от останалите книги дори не са свързани пряко с будизма – темите включват пчеларство и билколечение. Това не е изненадващо, тъй като в традицията на тибетските монаси се цени познаването на природата и лечебните растения.
Какво представляват поклоните и тангките?
Поклоните, заснети пред хижата, са част от традиционна практика на изразяване на уважение към учителя. Те не са „таен ритуал“, а обичайна духовна практика.
Тангките – платна с изображения на Буда – не са обекти на идолопоклонство. Те служат като визуална опора в медитацията и подпомагат концентрацията.
Алексиева обръща внимание и на погрешните асоциации – например изображение на козел, което в християнството понякога се свързва със сатаната, в други култури символизира изобилие и материално благополучие.
Как се разпознава прерожденец?
В тибетската традиция съществува понятието „тулку“ – прероден духовен учител. Самият Тензин Гяцо е разпознат като такъв още в детска възраст.
Процесът не е произволен – включва старши духовници и сложни традиционни методи. Детето трябва да разпознае предмети, принадлежали на предишния учител. Според Алексиева това е дълъг и структуриран процес.
Как човек става будист?
Пътят започва по собствено желание. Извършва се ритуал „приемане на убежище“ в общност (сангха), при който човек заявява намерението си да следва учението.
По същество обаче, казва Алексиева, човек става будист, когато започне да живее осъзнато и да развива ценности като любов, състрадание и отговорност към всички живи същества.
Будизмът и ежедневието
Сред практиките, които тя самата прилага, е пиенето на топла вода сутрин – традиция от тибетската медицина, която подпомага храносмилането.
Основен принцип е контролът върху негативните емоции – алчност, гняв, невежество. Според философията именно те стоят в основата на много заболявания.
Медитацията не означава „спиране на мислите“, а присъствие тук и сега – дори при най-обикновени дейности като миене на чинии.
Случаят „Петрохан“ постави будизма в центъра на общественото внимание. Според Александра Алексиева обаче духовната традиция не бива да бъде смесвана с индивидуалните действия на конкретни хора.
Будизмът, казва тя, не е мистичен култ, а дълбока философска и религиозна система, която изисква години учене, дисциплина и лична отговорност.
