Една от най-упоритите загадки в историята на английската литература може би най-после намери своето решение. Ново научно изследване показва, че историческата пиеса „ Едуард III “, публикувана анонимно преди 430 години, вероятно е дело на двама от най-великите драматурзи на елизабетинската епоха – Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу .
В продължение на повече от четири столетия името на истинския автор на една историческа пиеса остава предмет на оживени спорове.
Произведението разказва за английски крал, военни походи, политически амбиции и сложни човешки отношения. Неговият език напомня на Шекспир, но определени сцени сякаш принадлежат на друг автор.
Сега международен изследователски екип предлага убедително обяснение на тази загадка.
Според учените Шекспир е написал основната част от „Едуард III“, а Кристофър Марлоу е участвал в създаването на останалите сцени.
До този извод изследователите достигат не чрез откриването на неизвестен исторически документ, а с помощта на съвременни компютърни методи, които позволяват да се анализира литературният стил с изключителна прецизност.
Пиесата „Едуард III“ остава без подпис цели четири века
Историческата драма „Едуард III“ е отпечатана през 1596 година, но върху изданието не е посочено име на автор.
Това не е било изключение за театралния свят на елизабетинска Англия.
По онова време произведенията често се създавали за конкретни театрални трупи, а имената на драматурзите невинаги попадали върху печатните издания.
„Едуард III“ пренася зрителите в XIV век, когато Англия и Франция водят продължителна борба за власт и територии.
В центъра на историята е английският крал Едуард III, а сред важните действащи лица е неговият син, известен като Черния принц.
Пиесата представя военни сблъсъци, владетелски амбиции и морални изпитания.
Сред основните теми са честта, дългът, любовта и отговорността на хората, които притежават власт.
Точно тези мотиви са характерни и за голяма част от историческите произведения на Шекспир.
Затова още преди десетилетия литературоведите започват да подозират, че знаменитият драматург има участие в създаването на текста.
Но остава един съществен проблем.
Някои части от пиесата звучат по начин, който трудно може да бъде обяснен единствено с неговия литературен стил.
Учените откриват два различни литературни почерка
Новото изследване е дело на д-р Рори Лъфнейн от Университета на Кент и професор Брет Грейтли-Хърш от Университета на Лийдс.
Те прилагат методи за компютърен анализ на текста, известни като стилометрия.
Този подход позволява литературните произведения да бъдат изследвани чрез статистически характеристики на езика.
Вместо да разчитат само на впечатленията на специалистите, учените сравняват множество езикови особености.
Сред тях са честотата на определени думи, характерните словосъчетания и други устойчиви особености на авторовото писане.
Подобни елементи могат да функционират като своеобразен литературен отпечатък.
Макар писателят съзнателно да променя темите или тона си, определени навици в употребата на езика остават сравнително устойчиви.
Именно това позволява на изследователите да търсят следите на различни автори дори в произведение, създадено преди повече от четири века.
23 части са свързани с Шекспир, а 9 – с Кристофър Марлоу
Резултатите от анализа са особено любопитни.
Според изследователите 23 отделни части от „Едуард III“ показват характерни особености на писането на Уилям Шекспир.
Други девет части се свързват с Кристофър Марлоу.
Това съотношение подсказва, че Шекспир вероятно е имал водеща роля в създаването на драмата, докато Марлоу е бил негов сътрудник.
Учените стигат до заключението след прилагане на няколко различни метода за езиково сравнение.
Текстът е съпоставен с произведения на десет драматурзи, работили в края на XVI век.
Особено важни се оказват думи и словосъчетания, които се срещат характерно често при един писател, но значително по-рядко при друг.
Според авторите на изследването съвпадението между резултатите от различните анализи прави заключението особено убедително.
Това обаче не означава, че съществува открит документ с подписите на двамата драматурзи.
Авторството е установено чрез литературно-статистически методи и остава научна атрибуция.
Шекспир и Марлоу – съперници или тайни съмишленици?
Вероятното сътрудничество между двамата велики автори е най-интригуващата част от новото откритие.
Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу са почти връстници.
И двамата са родени през 1564 година и се утвърждават в английския театър в края на XVI век.
Традиционно литературната история ги представя като представители на едно и също поколение, които се съревновават за признанието на публиката.
Марлоу вече е известен драматург, когато Шекспир започва да изгражда репутацията си.
Авторът на „Доктор Фауст“ и „Тамерлан Велики“ впечатлява съвременниците си с мощния си стих, необикновените персонажи и темите за властта, човешките амбиции и границите на познанието.
Шекспир от своя страна постепенно развива своята драматургия, съчетавайки исторически сюжети с изключително сложни човешки характери.
Досега влиянието между тях беше широко обсъждано.
Новото изследване обаче подсказва нещо повече от взаимно литературно въздействие.
Възможно е двамата да са работили непосредствено заедно върху едно и също произведение.
Защо откритието може да промени историята на английския театър?
Ако изводите на учените бъдат възприети широко от литературоведите, това ще даде нов поглед върху ранната кариера на Шекспир.
Ще се окаже, че отношенията му с Марлоу не са се изчерпвали с конкуренцията между двама талантливи автори.
Те може да са били и творчески партньори.
Подобна възможност не е толкова невероятна, колкото изглежда на пръв поглед.
В елизабетинска Англия съвместното писане на театрални произведения е било широко разпространено.
Трупите непрекъснато се нуждаели от нови пиеси, а работата често трябвало да приключва в кратки срокове.
Един драматург можел да създаде началните сцени, друг да развие определена сюжетна линия, а трети да преработи вече написан текст.
Тази практика прави изследването на авторството особено сложно.
При „Едуард III“ компютърният анализ предлага нова възможност да се разграничат различните литературни почерци.
Кристофър Марлоу умира само на 29 години при загадъчни обстоятелства
Историята на Марлоу допълнително засилва интереса към откритието.
Неговата кариера е изключително кратка, но оставя огромно влияние върху английската драматургия.
През 1593 година писателят умира след насилствен инцидент в Дептфорд, когато е едва на 29 години.
Обстоятелствата около смъртта му продължават да привличат вниманието на историци и изследователи.
Съществуват различни хипотези за случилото се, но не всички имат надеждна документална подкрепа.
Смъртта на Марлоу настъпва три години преди първото известно печатно издание на „Едуард III“.
Затова, ако той действително е участвал в създаването на пиесата, произведението трябва да е било написано преди неговата кончина.
Изследователите свързват вероятното сътрудничество с началото на 90-те години на XVI век.
Това е периодът, в който двамата автори са все още млади, но вече активно работят в света на лондонския театър.
Шекспир вече е бил подозиран като съавтор на „Едуард III“
Новото изследване не е първото, което поставя името на Шекспир до заглавието на пиесата.
Още през XX век специалисти започват да откриват прилики между отделни сцени и безспорно признатите му произведения.
През следващите десетилетия се появяват различни теории за съавторство.
Някои изследователи предполагат участие на Шекспир в ограничен брой сцени, докато други предлагат имената на различни драматурзи като възможни съавтори.
В определени съвременни издания „Едуард III“ вече е включена сред произведенията, свързвани с Шекспир.
Но въпросът кой точно е създал отделните части остава спорен.
Новият анализ отива по-далеч.
Според него Шекспир не просто е допринесъл за отделни сцени, а вероятно е основният автор на произведението.
Едновременно с това се открива сериозна подкрепа за участието на Марлоу.
Възможно ли е двамата да са работили заедно и по други пиеси?
Интересното е, че това не е първият случай, в който учените откриват основания да говорят за творческа връзка между Шекспир и Марлоу.
През 2016 година изследователи представиха доказателства за участието на Марлоу в създаването на трите части на „Хенри VI“.
Това доведе до промени в начина, по който някои авторитетни издания представят авторството на тези исторически пиеси.
Новите резултати за „Едуард III“ допълват тази картина.
Вместо двама драматурзи, които само се наблюдават и си влияят от разстояние, се очертава възможността за по-тясно професионално сътрудничество.
Това би могло да обясни и определени сходства между творбите им.
Разбира се, всеки отделен случай изисква собствен анализ и не бива автоматично да се приема, че всяка прилика доказва съавторство.
Ще получи ли Шекспир още една официално призната пиеса?
Изследването може да повлияе и върху бъдещите издания на произведенията на Шекспир.
„Едуард III“ отсъства от прочутото Първо фолио от 1623 година, в което са събрани голяма част от пиесите на драматурга.
Това е една от причините произведението дълго време да остава извън традиционния списък на най-известните му творби.
Но литературният канон не е напълно неизменен.
С развитието на историческите и езиковите изследвания представите за авторството могат да се променят.
Новите данни дават сериозно основание „Едуард III“ да бъде разглеждана като произведение, създадено основно от Шекспир с участие на Марлоу.
Окончателното ѝ място в бъдещите академични издания обаче ще зависи от оценката на научната общност.
Кога ще бъдат публикувани резултатите от проучването?
Очаква се изследването на Рори Лъфнейн и Брет Грейтли-Хърш да бъде публикувано в научното списание „Shakespeare Quarterly“.
Темата ще бъде разгледана и във връзка с новата книга на Лъфнейн „Shakespeare at Thirty“, посветена на ранната творческа кариера на английския драматург.
Това ще даде възможност на други литературоведи да оценят използваните методи и аргументите за съавторството.
Особено важно ще бъде дали различни независими анализи могат да потвърдят същите резултати.
430 години по-късно една литературна тайна започва да се разкрива
Историята на „Едуард III“ показва колко много неизвестни все още съществуват около творчеството на най-известните писатели в света.
Повече от четири века една пиеса остава без безспорно установен автор.
Сега съвременните компютърни технологии позволяват на учените да открият особености на езика, които трудно могат да бъдат разпознати само чрез традиционния литературен анализ.
Резултатите сочат, че зад произведението вероятно стоят Шекспир и Марлоу – двама драматурзи, чиито имена са сред най-големите символи на английския театър.
Ако научната общност приеме новите доказателства, „Едуард III“ може да се превърне не само в още една пиеса, свързана с Уилям Шекспир, но и в свидетелство за необикновено творческо партньорство между двама литературни гении.
И може би най-интересното е, че отговорът на загадката не е бил скрит в изгубен ръкопис или забравено писмо.
През цялото време той може да е бил в самите думи на пиесата.
