След като вчера за кратко профилът й във Фейсбук бе блокиран, майката на Ники Златков, Ралица Асенова , публикува нов пост в памет на загиналите в драмата Петрохан-Околчица - този път главният герой в него е 15-годишният Александър Макулев .
Ето пълния пост без редакторска намеса:
Снимка: България днес
Сашо
Кой е Сашо?
Сашо е мое дете, въпреки че биологично не съм му майка.
Така го почувствах още в мига, в който го видях през 2020 г.
И в този миг той стана и мое дете вътре в сърцето ми.
И така е до днес.
И така ще остане до края на живота ми.
Обичах да го наричам Сашето и това страшно дразнеше Ники.
Той ми се караше, че е Сашо, и че това умалително не му отива.
Често ми казваше:
„Виж го колко е здрав и силен — това обръщение не му отива." И неизменно ми показваше мускулите му, а най-вече дланите му, които наистина бяха изключително силни — не като на 15-годишен тинейджър.
А Сашо само се усмихваше. Ту гушкаше него, ту гушкаше мен.
И започваше да ни убеждава как и двамата сме прави. Ники накрая се предаваше и казваше:
"Ето, пак се включи дипломата в него. Най-добрият дипломат в света е нашият Сашо."
Той не търпеше и най-малкия спор. Дори когато с Ники обсъждахме филми и герои и не бяхме на едно мнение, Сашо неизменно се включваше да ни обясни как и двамата сме прави.
Сашо беше „талисманът на къщата".
Разбира се, Ники му беше дал това определение. Но то беше напълно заслужено. За всички той беше съкровище. Живееше обграден с огромна обич и подкрепа.
Ники беше този, който сплиташе косата му всяка сутрин.
Те бяха като братя и Ники се държеше с него точно така — като по-големия брат. Онази безкрайно дълга и красива коса...Когато бях горе, често го молех да не я сплита веднага, за да му се порадвам с пусната коса. Индианец! Толкова приличаше на индианец. И той го знаеше — и много му харесваше, когато му го казвах.
Сашо беше най-щастливият и спокоен тинейджър, когото съм виждала. Другият такъв беше самият Ники на тази възраст.
Сутрин Сашо извеждаше Один — черната овчарка — на разходка. Връщаше се със зачервени бузи и огромен ентусиазъм. Хранеше кучето и котката и после идваше да ме гушне и да ме попита дали имам нужда от нещо.
После сядахме на дивана. И неизменно ме молеше да му разказвам истории за Ники, когато е бил малък.Слушаше с огромен интерес. И никога не му омръзваше — дори когато му разказвах една и съща история по негова молба.
Той никога нямаше нужда от нищо. Никога не ми позволяваше да му приготвя храна или да върша нещо в кухнята. Ако вземех метлата и започнех да мета хола, неизменно някой от тях се появяваше да ми я вземе от ръцете. Най-често това беше Сашо.
Настаняваше ме на дивана да си почивам и да си говорим. Обичаше да правим творчески неща заедно.
Една нощ седяхме всички и ги учих как се правят хартиени звезди. На Сашо това му стана любимо. Шегуваха се, че съм гуруто на хартиените творения. Веднъж бях поръчала хартиени лентички, които светят в тъмното, за да направим много светещи звездички. Направихме наистина много. Той ги занесе в стаята си и често ми казваше, че още светят там. Дори наскоро ми каза, че още си светят и му напомнят на мен.
Правила съм няколко картини за него. Но тази зима в мен се появи силно желание да му правя и други подаръци. Осъзнах, че на Ники винаги нося специален подарък, а на Сашо — по-общи неща. Ники много се зарадва на тази идея и веднага започнахме да обсъждаме плана за действие. Оказа се, че всички имат восъчни печати... само Сашо няма. И аз веднага реших да поправя това. Поръчах няколко печата, за да има избор. Когато се качих горе, с Ники ги разгледахме заедно и бяхме убедени кой печат е за него. Но аз настоявах той сам да си избере от всичките, този, който му харесва най- много. Иво ме поздрави за това.
Седнахме и наблюдавахме как Сашето (съжалявам, Ники) не може да избере. А знаете ли защо? Защото искаше първо другите да си изберат.
Накрая се наложи да избере. И призна, че най-много му харесва печатът с дървото. Прегръдката, която получих тогава, беше още по-силна от обикновено. На следващото ми идване му донесох кожен тефтер с инкрустирано дърво, перо и мастилница. Тефтерът и перото бяха зелени. Когато ги видя... очите му се изпълниха с възхищение. Притисна подаръка до сърцето си и веднага отиде в стаята си да го изпробва.
Иво се появи и като разбра какво нося този път за Сашо каза: "Хайде, дано този подарък го стимулира да пише повече." Точно тогава Сашо влезе сияещ и каза: "Много е яко да се пише с перо! И изглежда много красиво!" Иво ме погледна и каза: "Право в десетката. Браво."
Последният подарък... както и следващият след него... не успяха да стигнат до Сашо. Една специална статуетка, която Ники избра, не пристигна навреме преди последното ми ходене. Имаше и още един подарък, който щеше да е за по-следващия път — кожена гривна.
Избрах я Ники сама, защото вече те няма да я одобриш. И я купих още преди 3 седмици, когато вече знаех, че и вас ви няма. Ще я сложа на ръката на Сашо преди да бъде погребан.
Сашо беше щастлив. Безкрайно щастлив. Сашо беше силен. Сашо беше мъдрец в тяло на дете. Сашо беше чиста любов. Сашо беше емпатия. Сашо беше мъдрост. Сашо беше външна и вътрешна красота. Сашо щеше да помага на безкрайно много хора със светлината и мъдростта, които носеше.
Той беше светлина и обич за всички нас, които имахме щастието да го познаваме. Този жесток свят не го заслужаваше. Благодаря ти за многото прегръдки и любов, които ми даде.
Благодаря ти, че ми позволи да те науча как се правят хартиени звездички.
Благодаря ти, че ме обичаше и прекарваше толкова време с мен.
Благодаря ти, че ме научи, че човек може да обича едно дете като свое собствено, дори когато не е негово биологично дете.
Нека ръката изстреляла куршума в главата на Сашо изсъхне!!!
Нека поръчителя на това престъпление да получи публичния съд, който заслужава.
Нека всички замесени по какъвто и да било начин в това убийство да останат в мрака, в който заслужават да бъдат.
Нека всички, които говориха против тях, тези които ни разказваха в каква поза е умрял Сашо и как е търсена семенна течност в него замлъкнат напълно или бъдат принудени да се извинят публично.
Срам и позор!
Това е клетва на една небиологична МАЙКА към всички участвали в убийството и гаврата с паметта на 15 годишния Сашо!
