На 17 януари Българската православна църква почита паметта на Преподобни Антоний Велики - един от най-великите християнски подвижници и основател на монашеството. Светецът е познат още като авва Антоний или Свети Антоний и остава в историята като първия от т.нар.
Преподобни Антоний Велики е египетски монах-аскет, посветил целия си живот на молитва, лишения и духовна борба. Той прекарва дълги години в пълна самота сред пустинята, където преминава през тежки изпитания и постоянни борби с бесовете. В продължение на дълго време се молел усърдно, но не получавал отговор от Бога. Според преданието, в един от най-тежките му моменти през пещерата, в която пребивавал, преминали ужасяващи зверове и му нанесли смъртоносни рани.
Изнемощял и отчаян, свети Антоний извикал: „Къде беше, благий Иисусе? Къде беше досега?“ Тогава чул глас, който му казал: „Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега, понеже храбро се бори, всякога ще ти помагам.“ След тези думи Христос изцерил раните му и му дал дарбата да лекува хората, като обещал, че името му ще стане известно по целия свят.
Преподобни Антоний Велики доживял до дълбока старост - 105 години, като до края на живота си запазил телесната си сила и здраве. Година преди смъртта си той взел активно участие в борбата на Църквата срещу арианската ерес. Светецът отишъл в Александрия, където в открит диспут победил еретиците. Това събитие остава в историята като „тържество на християнството“. Предчувствайки своя край, Антоний Велики завещал да бъде погребан тайно, за да не узнае народът мястото на неговия гроб.
В народния календар празникът е известен като Антоновден и е дълбоко свързан с вярванията за предпазване от болести. Смятало се, че именно на този ден всички болести се събират, а на следващия празник - Атанасовден, тръгват по хората. Затова Антоновден се отбелязва със строги забрани и обичаи, насочени към предпазване от чума, шарка и т.нар. „синя пъпка“.
На този ден жените не трябва да предат, плетат или шият. Не се докосва вълна, защото според поверието в нея спи чумата. Забранено е варенето на боб, леща, царевица и други варива, за да не боледуват децата. Мъжете не впрягат добитъка и избягват тежка работа.
Особено важен обичай е приготвянето на специални содени питки, които се намазват с петмез. Те се раздават на съседи и близки за здраве. Една от питките задължително се оставя на тавана „за белята“, „за лелята“ - така хората наричали чумата от страх да не изрекат името й. Заради това вярване Антоновден е известен още и като Лелинден.
Според традицията на този празник се мързелува. Смятало се, че всяка работа може да разгневи болестите и да донесе нещастие в дома. Затова денят е посветен на покой, почит и спазване на старите забрани.
Антоновден съчетава в себе си силата на християнската вяра и мъдростта на народните традиции, напомняйки за значението на духовната устойчивост, смирението и грижата за здравето.
