Февруари е месецът, в който зимата най-често показва най-силното си лице, но същевременно започват и първите опити за преход от студено към по-топло време. И през тази година ключова роля за развитието на атмосферните процеси ще има полярният вихър, чието поведение дава важни насоки за синоптичната обстановка над Европа и Балканите.
Анализът на температурните аномалии и геопотенциалната височина в стратосферата показва, че в края на януари и началото на февруари полярният вихър е силно деформиран и изместен. Наблюдават се ясно изразени вълнови структури, както и значителни положителни температурни аномалии над части от Арктика и Северния Атлантик. В същото време студени ядра се спускат към Евразия. Тази конфигурация благоприятства по-честа меридионална циркулация, което увеличава вероятността от студени нахлувания към Югоизточна Европа, включително Балканите и Италия.
Първо десетдневие (1–10 февруари)
През първите дни на февруари полярният вихър ще остане в нестабилно и асиметрично състояние. Това улеснява преноса на студен въздух от североизток към Балканския полуостров. България ще попада в зона с повишен риск от континентални студени нахлувания, което означава преобладаване на сух студ от изток.
Температурите ще бъдат около или под климатичната норма, особено в Северна България, котловините и високите полета. Минималните стойности на места могат да паднат до минус 5 – минус 10 градуса. Дневните температури често ще се задържат около или под нулата, като са възможни и продължителни инверсии, най-вече в Дунавската равнина.
Балканите ще попаднат под влиянието на серия от циклони. В периода между 5 и 10 февруари се очакват валежи от дъжд и сняг, както и усилване на вятъра. В Югоизточна България ще преобладават южни ветрове, докато в Дунавската равнина ще бъде по-спокойно, със студено време и чести мъгли.
Вероятността за снеговалежи през този период е повишена, включително и в равнинните райони. При преминаване на средиземноморски циклони са възможни по-интензивни снеговалежи и образуване на трайна снежна покривка. Според ансамбловите прогнози температурите ще са по-ниски от обичайните, като решаващо значение ще има точната траектория на циклоничните системи.
Второ десетдневие (11–20 февруари)
През средата на месеца се очаква частична реорганизация на полярния вихър, без той да възстанови напълно компактната си структура. Това ще създаде условия за динамична и променлива атмосферна обстановка над Европа.
В България времето ще се характеризира с чести температурни колебания. Студени периоди ще се редуват с по-меки дни, свързани със средиземноморски циклони и югозападни ветрове. Температурите ще се движат около климатичната норма, като в отделни дни могат да бъдат с 3–4 градуса по-високи от обичайното за сезона. Времето на моменти ще напомня по-скоро за март.
Валежите ще бъдат неравномерно разпределени – сняг в планинските райони и дъжд в по-ниските части на страната. В районите с чести температурни инверсии ще се повиши рискът от поледици и заледявания.
Трето десетдневие (21–28 февруари)
В края на февруари се очертава тенденция към отслабване и допълнително изместване на полярния вихър. Това обикновено е сигнал за настъпване на по-мека циркулация над Европа. Атлантическото влияние постепенно ще се засилва, а студените континентални въздушни маси ще губят доминиращата си роля.
За България това означава по-чести затопляния и температури над климатичната норма, особено в южните райони и низините. Снегът ще става все по-рядко явление в равнинните части, докато в планините ще се задържи по-дълго.
Валежите ще бъдат предимно от дъжд в ниските части и от мокър сняг или сняг във високите райони. Времето ще остане променливо, с усещане за приближаваща пролет, макар че краткотрайни студени нахлувания все още не са изключени.
Февруари в България ще бъде контрастен и динамичен месец, с ясно изразен зимен характер в началото и постепенен преход към по-меко време в края. Деформираният полярен вихър ще създава условия за студени епизоди и снеговалежи, особено през първото десетдневие, но липсата на устойчиво и силно стратосферно затопляне ще ограничи вероятността от продължителни екстремни студове. Месецът ще предложи типичния сблъсък между зимата и първите признаци на пролетта, с редуване на мразовити дни, снеговалежи и периоди на по-меко и влажно време.
