На Антоновден – 17 януари, в българската народна традиция се спазват редица забрани, защото празникът се смята за един от т.нар. „лоши“ или „тежки“ дни, свързани с болести, чума и нещастия.
Какво не се прави на Антоновден:
- Не се подхваща никаква нова работа. Смята се, че започнатото на този ден няма да върви или ще донесе болести и загуби.
- Не се преде, тъче, шие, плете, не се използват остри предмети като ножици и игли. Според поверието това може да „убоде“ болестта и тя да влезе в дома.
- Не се готви с боб, леща и варива, защото те „набъбват“ – както болестите. Затова на трапезата се слагат прости, обредни хлябове.
- Не се пере и не се простира пране, за да не „се простират“ болестите в къщата.
- Не се излиза на дълъг път, особено ако е свързан с риск или тежка работа.
Жените не бива да вършат тежка домакинска работа, защото свети Антоний се почита като пазител от болести, а гневът му можел да ги „пусне“ сред хората.
В народните вярвания свети Антоний и свети Атанас се възприемат като братя, които управляват болестите. На Антоновден хората се стремят да омилостивят светеца, а не да го ядосат. Затова денят е посветен повече на покой, обреден хляб и благословия, отколкото на работа.
Смятало се е, че който спазва забраните на Антоновден, ще бъде здрав през годината, а домът му ще бъде пощаден от болести и нещастия.
