Покъртителна история за оцеляване в нечовешки условия идва от пловдивското село Красново . 91-годишната Димитрия Цонова , която местните наричат баба Митра, живее вече повече от две години в стар конски обор , след като пожар изпепелил семейната ѝ къща.
Трагичната съдба на възрастната жена и 68-годишния ѝ син Ненко Цонов стана известна след зрителски сигнал до bTV.
Снимка: бТВ
Двамата са останали без дом след опустошителен пожар, а животът им оттогава се е превърнал в ежедневна борба със студа, влагата и липсата на елементарни битови условия.
Вместо спокойни старини, баба Митра посреща поредната зима в помещение, което някога е служело за подслон на кон.
От семейната къща е останал само спомен
Преди пожара Димитрия и синът ѝ имали дом в село Красново, община Хисаря.
Огнената стихия обаче унищожила къщата им и ги оставила без покрив над главите.
Оттогава животът им се преобърнал напълно.
Ненко Цонов разказва, че майка му живее в бившия конски обор вече две години и три месеца.
„Обор. Конят беше едно време тука. Две години и три месеца правим вече. Като почна оттук, всичко изгоря“, споделя мъжът пред bTV.
Сега помещението, предназначено някога за животни, е единственото място, където 91-годишната жена може да спи и да се предпазва поне частично от атмосферните условия.
Възрастта и затрудненото ѝ придвижване правят ситуацията още по-тежка.
За баба Митра дори обикновените ежедневни дейности са сериозно изпитание.
Снимка: 24 часа
„Като вали, се завивам с найлон и лежа“ – ежедневието на 91-годишната жена
Най-големият проблем в стария обор е покривът.
Той е повреден и не успява да спре дъждовната вода.
Когато завали, влагата прониква вътре, стича се по стените и достига до мястото, където спи възрастната жена.
На пода се образуват локви, а леглото ѝ често се оказва застрашено от водата.
„Тука тече водата отгоре. Като вали, се стича и излиза навън“, обяснява синът ѝ.
Димитрия е намерила единствения възможен според нея начин да се предпазва от влагата.
„Като вали, аз с един найлон се наметна и лежа тука...“, разказва 91-годишната жена.
Ненко показва найлоновото покривало, с което майка му се завива върху одеялата и юрганите.
Това е единствената преграда между нея и капещата от тавана вода.
Самата баба Митра признава, че наскоро се наложило да премести леглото си, защото на старото място дъждът падал директно върху нея.
Но дори това не решило проблема.
„Моето легло беше тук. Аз го изместих от две седмици. Снощи, като валя дъждът, валя ме. Аз се завих с найлона“, споделя тя.
Думите ѝ разкриват колко тежко е ежедневието на човек, който на 91 години трябва да се тревожи дали ще остане сух, докато спи.
Малка печка и няколко котки я спасяват от студа
В обора баба Митра разполага с малка печка на дърва.
Тя е основният ѝ източник на отопление през студените дни.
Но когато температурите паднат, а влагата проникне в помещението, топлината трудно се задържа.
Въпреки тежките условия възрастната жена не е сама.
Около нея живеят няколко котки, за които продължава да се грижи.
Те са нейната компания и утеха по време на дългите студени нощи.
Едно от животните е особено привързано към стопанката си.
„Цяла нощ ми спи на главата. Много добро котенце. Цяла нощ, ето го. Толкова ме обича. И след мен върви, и след него върви“, разказва Димитрия с нежност.
Дори когато самата тя живее в лишения, не престава да обича и да се грижи за животните.
Дори когато животът я е зашлевил жестоко, баба Митра не таи злоба, а огромна човечност.
За нея котките не са просто домашни любимци – те са част от семейството ѝ и ѝ помагат да понася самотата и тежките условия.
Синът ѝ живее във фургон без отопление
68-годишният Ненко Цонов също няма нормални условия за живот.
Той е бивш машинист и металург, но днес прекарва дните и нощите си във фургон, поставен в двора на изгорялата семейна къща.
Съоръжението им е било подарено от добри хора, научили за тежкото им положение.
Фургонът обаче не е пригоден за постоянно обитаване.
В него няма отопление, а електрозахранването все още не е било свързано към момента на телевизионния репортаж.
Ненко разказва, че негов племенник е направил необходимия отвор за електрическата инсталация и семейството очаква съдействие от електроразпределителното дружество.
Дотогава мъжът се опитва да се справя със студа с подръчни средства.
„Кофраж, юрган, две одеяла. Фургон, без отопление. Племенникът проби това и чакаме енергото да дойдат да вържат тока“, обяснява той.
Въпреки че самият той живее при изключително тежки условия, основната му грижа остава майка му.
Ненко се опитва да я предпазва от дъжда, помага ѝ в ежедневието и прави каквото може, за да осигури поне малко удобство.
Мият съдовете навън, а през зимата водата замръзва
Липсата на нормално жилище означава, че майката и синът трябва да се справят без редица удобства, които повечето хора приемат за даденост.
Едно от тях е обикновената кухненска мивка.
Съдовете се мият навън, на открито, независимо дали времето е слънчево, дъждовно или студено.
През зимата температурите падат под нулата и водата може да замръзне.
Ненко разказва, че се опитва да предпазва водопровода, като го увива.
Понякога оставя водата да тече съвсем слабо, за да не замръзне.
„Тука мием съдове, вода. Зимата я увивам, да не замръзне. И я пускам леко така, да си тече“, обяснява той.
Това са част от дребните на пръв поглед трудности, които двамата преодоляват ежедневно.
Неща като топла стая, сухо легло и мивка под покрив за тях остават мечта.
Мечтаят за печка, мивка и две малки стаи
Въпреки всичко преживяно Димитрия и Ненко не са изгубили надежда, че един ден ще живеят в по-добри условия.
Те не мечтаят за луксозна къща или скъпи вещи.
Най-голямото им желание е да пригодят подарения фургон така, че да може да се превърне в истински дом.
За целта са им необходими отопление, мивка и вътрешна преградна стена.
Идеята е пространството да бъде разделено на две малки помещения, така че майката и синът да имат собствени стаи.
Това би позволило на 91-годишната жена най-накрая да напусне влажния обор и да спи под здрав покрив.
Баба Митра разказва какво би искала да има, ако добри хора им помогнат.
„Искам парички, чедо, да ни помогнат, за да си турим климатик и да си приградя две стаички в къщата“, казва възрастната жена пред bTV.
Една печка или климатик, вътрешна стена, мивка и свързано електричество могат да означават огромна разлика за хора, които посрещат трета зима без нормален дом.
Две години и три месеца след пожара надеждата не е угаснала
Историята на Димитрия и Ненко Цонови поставя болезнения въпрос как двама възрастни хора могат да останат толкова дълго без елементарни жилищни условия.
След пожара семейството разчита на собствените си сили и на помощта на доброжелатели.
Подареният фургон е важна стъпка, но все още не решава най-сериозните им проблеми.
За Ненко предстои да бъде осигурено отопление.
За майка му най-спешната необходимост е да напусне обора, където влагата и студът могат да представляват сериозен риск за здравето ѝ.
Необходимо е също да бъдат създадени условия за нормално приготвяне на храна, лична хигиена и почивка.
В предоставените материали няма информация дали семейството е кандидатствало за общинска или социална помощ, дали местните институции са предприели конкретни действия и има ли организирана дарителска кампания.
Затова остава неясно каква институционална подкрепа е била предложена досега.
„Искам да си направим две стаички“ – една скромна мечта за достоен живот
Най-силното в историята на баба Митра е, че въпреки тежките условия тя продължава да се надява.
На 91 години жената не иска нищо необикновено.
Иска да има сухо и топло място, където да спи, без да се тревожи дали дъждът ще проникне през покрива.
Иска да бъде близо до сина си, който се грижи за нея.
Иска да има възможност да прекара оставащите си години в спокойствие, а не в постоянна борба с влагата и студа.
Ненко също мечтае за най-обикновени неща – отопление, ток, мивка и възможност да осигури подслон на майка си.
Вече повече от две години след пожара двамата живеят сред останките на стария си дом. А най-болезненото е, че баба Митра посреща поредната зима в някогашен конски обор, завивайки се с найлон, когато завали.
Историята им напомня колко много може да означава човешката помощ и колко малко понякога е необходимо, за да се върне достойнството в живота на хора, останали без дом.
За Димитрия и Ненко надеждата все още е жива.
Те продължават да вярват, че някой ден ще могат да затворят вратата на малкия си, но топъл и сух дом, без да се страхуват от следващия дъжд.
