Американката Дебора Прам преживя клинична смърт два пъти - веднъж по време на раждане, втори път при тежък пътен инцидент. Това е нейният разказ...
Дебора Прам, днес писателка и художничка, се е изправяла пред смъртта два пъти.
Два различни момента, но един и същ въпрос, който се запечата в съзнанието ѝ: какво наистина се случва, когато умрем?
„Всичко започна, когато попаднах в болницата по време на бременността си поради тежки усложнения“, пише Дебора.
Тя имала високо кръвно налягане, чернодробна дисфункция и първоначални припадъци. В един момент чула лекаря да вика: „В операционната веднага!“ – и в следващата секунда, както тя казва, „Вече не бях в тялото си“.
„Навъртах се в ъгъла на стаята и наблюдавах как лекарите отгоре се опитват да ме съживят и да спасят бебето. Нямаше страх. Само тишина и пълен мир.“
Синът ѝ е роден чрез цезарово сечение и е прекарал две седмици в кувьоз. Тя обаче е била в изкуствена кома три дни.
Снимка: Shutterstock
След като се събудила, тя се опитала да продължи живота си, сякаш нищо не се е случило - но усещането, че за кратко е напуснала тялото си, останало с нея завинаги.
Години по-късно, на един леденостуден Свети Валентин, Дебора и съпругът ѝ Брус отишли на вечеря.
„Спомням си, че видях зеления светофар и си помислих колко сме щастливи, че не се налага да чакаме. Това беше последният момент, който си спомням.“
Колата им е била блъсната от мъж без шофьорска книжка със скорост над 60 км/ч. Брус, лекар по професия, се е опитал да я съживи - но не е успял да напипа пулс.
„В този момент не бях нито Дебора, нито тяло, нито мисъл. Бях само мир. Чувствах се потопена в златистожълта светлина, сякаш се носех в някаква топла, плътна материя - и за първи път в живота си почувствах, че съм си „у дома“.“
Когато чула гласа на съпруга си да я вика, инстинктът ѝ подсказал да не се връща, а да остане.
„Чувствах се в безопасност, напълно, свободна. Нямаше болка или тревога. Само мир. Когато го чух да ме вика, честно казано, бях – раздразнена. Не исках да се връщам.“
След като отворила очи, тя седяла в смачканата кола, но тялото ѝ не усещало болка. Видяла дим, светлини, непознат, който се приближавал до нея и казвал, че ще остане с нея, докато пристигне линейката. По-късно щяла да разбере, че никой от спасителите не е видял мъжа.
Снимка: Shutterstock
„Никога повече не го видях, но останах с чувството, че е някаква защита.“
Дебора е изследовател по професия. Тя е работила години наред в Медицинския факултет на Дартмут, в отделението за майки и деца.
„Не съм от хората, които вярват в свръхестественото“, пише тя. „Но след две смърти – вече не се съмнявам, че има нещо отвъд.“
След като прочела книга за преживявания близо до смъртта, написана от лекар от Университета на Вирджиния, тя осъзнала, че описанията на други хора са почти идентични с нейните: напускане на тялото, светлина, чувство за мир, загуба на страх.
„Това ме утеши. Не защото исках доказателства, а защото осъзнах, че не съм единствената.“
Дебора е израснала в религиозно семейство - дядо ѝ и чичо ѝ са проповядвали, а баща ѝ е бил дякон.
Тя вярвала, че душата „спи“ до деня на възкресението. Но след всичко, което преживяла, нейният възглед за вярата се променил.
„ Все още вярвам в Бог, но сега го усещам по различен начин - по-свободно. Преди си мислех, че трябва да го „уловя“ с правила и догми, но сега знам, че той е по-велик от всичко това. Бог не обитава в рамки, а в това, което не можем да обясним.“
Снимка: Shutterstock
Две преживявания близо до смъртта не я уплашили, но я накарали да почувства огромна благодарност. Днес Дебора рисува, свири на мандолина и пътува из американската провинция със стария си пикап.
„Сега не отлагам нищо“, казва тя. „Никога не съм сигурна, че утре ще получа втори шанс, затова се опитвам да направя всеки ден по-пълноценен.“
Въпреки че понякога изпитва носталгия по „онази жълта светлина“, тя посочва, че се е научила да живее по-осъзнато, по-присъстващо, по-меко.
„Не се страхувам от смъртта. Може би един ден ще си променя мнението, но сега – не. Знам, че там, където и да е, има мир, който не боли.“
