Един час изчакване при съмнение за инсулт може да струва на пациента жизненоважна мозъчна тъкан . За този риск предупреждават невролози от Българското дружество по инсулт във връзка с критерии, предвидени в Националния рамков договор за медицинските дейности за периода 2026–2028 г.
„Времето е мозък“ – този основен принцип в съвременната неврология показва колко важно е бързото разпознаване на симптомите и незабавната реакция.
Когато кръвоносен съд в мозъка се запуши, част от мозъчната тъкан остава без достатъчно кислород и хранителни вещества.
Колкото по-дълго продължава нарушението на кръвоснабдяването, толкова по-голям е рискът от необратимо увреждане.
Именно затова предупреждението на българските невролози предизвиква сериозна загриженост.
Специалистите поставят въпроса дали административните правила за отчитане на определени диагнози не създават предпоставки за забавяне на медицинските действия.
Невролози предупреждават: Защо един час може да се окаже решаващ?
Според публикация на „24 часа“, позоваваща се на Българското дружество по инсулт, определени критерии в Националния рамков договор за медицинските дейности 2026–2028 г. предвиждат изчакване от един час при пациенти със симптоми, насочващи към транзиторна исхемична атака.
Целта на това разграничаване е да бъде установено дали неврологичните нарушения ще отзвучат, за да може състоянието да бъде отчетено по съответната клинична пътека.
Невролозите обаче подчертават, че подобен административен подход не съответства на спешността на ситуацията.
В началните минути на едно мозъчносъдово събитие не може надеждно да се предвиди дали симптомите ще изчезнат, или ще продължат и ще доведат до тежко мозъчно увреждане.
Затова пациентът трябва да бъде оценен незабавно.
Специалистите уточняват, че болните няма да бъдат връщани или оставяни без медицинска помощ, докато се изяснява диагнозата.
Проблемът според тях е свързан с възможните финансови санкции и затруднения за лечебните заведения, ако действат според медицинската необходимост, но не изпълнят определени административни условия.
Какво представлява микроинсултът и защо не бива да бъде подценяван?
Транзиторната исхемична атака, известна като ТИА или микроинсулт , представлява временно нарушение на кръвоснабдяването на определена област в мозъка.
При това състояние могат да се появят симптоми, подобни на тези при исхемичен инсулт .
Възможно е човек внезапно да изпита слабост в ръката или крака, затруднение при говорене, изкривяване на лицето или нарушение на зрението.
Разликата е, че при ТИА симптомите отзвучават.
Това обаче не прави състоянието безобидно.
Транзиторната исхемична атака може да бъде сериозен предупредителен сигнал за предстоящ инсулт.
Дори когато човек се почувства напълно възстановен след няколко минути, причината за временното нарушение трябва да бъде изяснена възможно най-бързо.
При съвременната медицинска диагностика не е достатъчно само да се отчете дали симптомите са изчезнали. Важно е да се установи дали има увреждане на мозъчната тъкан и какъв е механизмът на събитието.
Защо лекарите настояват да не се чака симптомите да изчезнат?
Най-големият риск при изчакването е свързан с невъзможността в първите минути да се различи със сигурност преходното нарушение от развиващ се исхемичен инсулт само по това колко дълго продължават симптомите.
При някои пациенти оплакванията започват леко, но впоследствие се засилват.
При други могат да намалеят, без това непременно да означава, че опасността е преминала.
Международните медицински препоръки изискват бърза оценка, образна диагностика и преценка на възможностите за лечение.
Това означава, че не трябва да се губи ценно време единствено в наблюдение дали нарушенията ще отминат сами.
Само 4,5 часа за едно от най-важните лечения при исхемичен инсулт
При определени пациенти с остър исхемичен инсулт може да бъде приложена венозна тромболиза.
Това е лечение с медикамент, който подпомага разтварянето на кръвния съсирек, запушил съда.
Стандартният времеви прозорец за прилагането му при подходящи пациенти е до 4,5 часа от началото на симптомите.
Това не означава, че лекарите трябва да изчакат до края на този период.
Напротив, когато пациентът отговаря на критериите, колкото по-рано започне лечението, толкова по-голяма е възможността за благоприятен резултат.
Един час представлява приблизително 22% от стандартния 4,5-часов прозорец за венозна тромболиза.
Именно това съотношение изтъкват невролозите, за да покажат мащаба на потенциалното забавяне.
Важно е да се уточни, че при определени пациенти съвременните методи за образна диагностика позволяват обсъждане на лечение и извън стандартния времеви прозорец.
Но подобни решения са индивидуални и не отменят необходимостта от незабавна реакция.
Скенер или ядрено-магнитен резонанс вместо изчакване
Българските специалисти посочват, че съвременната неврология разполага с диагностични методи, които позволяват по-точно разграничаване на различните мозъчносъдови състояния.
Сред тях са компютърната томография и магнитнорезонансната томография.
Образните изследвания помагат да се установи дали има кръвоизлив, признаци на исхемично увреждане или други изменения.
В зависимост от конкретния случай могат да бъдат необходими и допълнителни изследвания на кръвоносните съдове.
Според цитираните от невролозите международни стандарти целта е образната диагностика да бъде организирана изключително бързо, като в определени болнични алгоритми се използва ориентир от 20 минути след пристигането.
Точната последователност зависи от състоянието на пациента и възможностите на лечебното заведение.
Основният принцип обаче е един и същ: диагностиката не трябва да бъде забавяна с административно изчакване.
След микроинсулт опасността не е преминала, дори симптомите да изчезнат
Една от най-опасните заблуди е, че човек може да си отдъхне, ако внезапната слабост, изтръпването или говорното нарушение преминат от само себе си.
ТИА е важен сигнал, че има нарушение в мозъчното кръвообращение и е възможно да съществува риск от последващ инсулт.
Първите 24–48 часа след подобно събитие са особено важни.
Затова специалистите настояват оценката на състоянието да бъде извършена спешно.
В зависимост от причината лекарите могат да назначат лечение за намаляване на риска от ново мозъчносъдово събитие.
То може да включва антитромботични лекарства, контрол на кръвното налягане и холестерола, изследване за нарушения на сърдечния ритъм и други мерки.
Конкретното лечение се определя след медицинска оценка, тъй като различните причини за ТИА изискват различен подход.
Тромболиза и тромбектомия: Каква е разликата между двете лечения?
Съвременната медицина разполага с два основни метода за възстановяване на кръвотока при подходящи пациенти с остър исхемичен инсулт.
Венозна тромболиза – лекарство срещу съсирека
При тромболизата се прилага медикамент, който подпомага разграждането на тромба.
Целта е запушеният кръвоносен съд да бъде отворен и засегнатата мозъчна тъкан отново да получава кръв.
Лечението се извършва при строго определени медицински показания.
То не е подходящо за всички пациенти, тъй като носи и риск от кръвоизлив.
Затова преди прилагането му е необходима спешна оценка, включително образна диагностика.
Механична тромбектомия – съсирекът се отстранява чрез катетър
Другият метод е механичната тромбектомия.
Това е високотехнологична процедура, при която лекарят достига до запушения мозъчен съд чрез тънък катетър, въведен в кръвоносната система.
Под рентгенов контрол специализираният екип придвижва инструментите до мястото на запушването.
След това тромбът може да бъде уловен със специално устройство или отстранен чрез аспирационна система.
Тромбектомията се използва най-вече при определени запушвания на големи мозъчни артерии.
При подходящи пациенти тя може да бъде приложена и по-късно след началото на симптомите според резултатите от образната диагностика.
Двата метода не се изключват непременно.
При определени случаи лекарите могат да използват и венозна тромболиза, и механична тромбектомия.
Тревожни данни за лечението на инсулт в България
Освен административните изисквания невролозите поставят и друг сериозен въпрос – неравномерния достъп до съвременно лечение на инсулт в различните части на страната.
Според данни, цитирани от Българското дружество по инсулт, в приблизително една четвърт от областите на България не се прилага венозна тромболиза.
В около една трета от областите този вид лечение се извършва само инцидентно.
Специалистите посочват и нисък дял на механичните тромбектомии – под 1% според цитираните от тях данни.
Тези числа очертават проблем, който надхвърля отделна клинична пътека.
За пациентите с остър инсулт е важно не само колко бързо ще пристигнат в болница, но и дали съответното лечебно заведение разполага с възможност за своевременна диагностика и специализирано лечение.
Как да разпознаем инсулта навреме?
Признаците на инсулт често се появяват внезапно.
Един от най-лесните начини за разпознаване е да се обърне внимание на лицето, ръцете и говора.
Най-важните предупредителни признаци са:
Лице: Едната страна на лицето увисва или усмивката става несиметрична.
Ръка: Появява се внезапна слабост или изтръпване на ръката или крака, обикновено от едната страна на тялото.
Говор: Речта става неясна, човек не може да произнесе правилно думите или има затруднение да разбере околните.
Зрение: Възможна е внезапна загуба или промяна на зрението.
Равновесие: Появяват се внезапно силно нарушение на координацията, замайване или затруднение при ходене.
В някои случаи може да се появи и внезапно много силно главоболие, особено при мозъчен кръвоизлив.
При който и да е от тези симптоми трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ на телефон 112.
Не е необходимо да са налице всички признаци едновременно.
Не бива и да се чака дали симптомите ще преминат.
Какво да направим, ако близък човек получи симптоми на инсулт?
Най-важното е да реагираме бързо.
Не отлагайте обаждането на 112 с надеждата, че оплакванията ще отминат.
Опитайте да запомните точния час, в който симптомите са започнали, или последния момент, когато човекът със сигурност е бил в обичайното си състояние.
Тази информация е изключително важна при вземането на решение за лечение.
Не давайте храна, вода или лекарства през устата, ако човекът има затруднено преглъщане или нарушено съзнание.
Не давайте самоволно аспирин или други медикаменти, защото без изследвания не може да се знае дали става дума за исхемичен инсулт или мозъчен кръвоизлив.
Най-доброто решение е пациентът да бъде оценен възможно най-бързо от спешен медицински екип.
„Времето е мозък“ – защо невролозите настояват за промяна?
Предупреждението на Българското дружество по инсулт поставя въпроса за баланса между административните правила и реалните нужди на пациентите.
От една страна, здравната система трябва да разполага с ясни механизми за финансиране, отчетност и контрол.
От друга, при спешни състояния като инсулта медицинските решения не могат да бъдат подчинени на формално изчакване.
Невролозите настояват за подход, при който диагнозата да се изяснява чрез своевременен преглед и подходящи изследвания, а не чрез загуба на ценни минути.
Защото при съмнение за инсулт дори симптомите да изглеждат леки или да започнат да отшумяват, опасността може да остава реална.
Най-важното послание към пациентите е ясно: не чакайте един час, не чакайте до следващата сутрин и не разчитайте, че състоянието ще премине от само себе си.
Бързото търсене на помощ може да направи решаваща разлика.
Източник: „24 часа“, по информация на Българското дружество по инсулт.
Медицински и редакторски уточнения
Предупреждението за едночасово изчакване е отправено от невролози във връзка с административни критерии за отчитане на пациенти. То не означава, че във всички болници съществува практика да не се оказва помощ през първия час. За окончателна оценка на нормативния проблем е необходим и точният текст на съответните правила, както и позицията на институциите.
Не всеки пациент със съмнение за инсулт е подходящ за тромболиза. Лечението зависи от вида на инсулта, образните изследвания, тежестта на симптомите, времето от началото им и индивидуалните рискове.
Стандартният прозорец до 4,5 часа не е абсолютна граница за всички съвременни методи. При определени пациенти образните изследвания позволяват преценка за лечение и след този срок.
Изчезването на симптомите при транзиторна исхемична атака не е основание за отказ от спешна медицинска оценка.
