Къща с двор за 750 евро на месец, безплатна детска градина, прекрасна храна, топъл климат и дружелюбни съседи. Звучи като сбъдната мечта за всяко семейство, което иска да избяга от напрежението на големия град.
Историята на британската журналистка Анабел Фенуик Елиът, публикувана в The Telegraph, предизвиква интерес, защото показва една различна страна на мечтата за живот под италианското слънце.
Снимка: Инстаграм
Докато милиони туристи всяка година посещават Италия, очаровани от средновековните градчета, тосканските пейзажи, морето и изключителната кухня, тя открива, че ежедневието на постоянно пребиваващия чужденец е съвсем различно от ваканционното преживяване.
Нещо повече – въпреки всички предимства на новия си дом Анабел стига до заключението, че семейството ѝ трябва отново да стегне багажа.
Напуснали Великобритания в търсене на по-спокоен живот
Преди три години Анабел и съпругът ѝ решават да напуснат Великобритания.
Семейството им се разраства, а те искат да осигурят на децата си по-спокойна среда, повече пространство и по-добро качество на живот.
Предимството им е, че професиите им позволяват сравнително голяма свобода при избора на държава.
Анабел може да работи дистанционно, а съпругът ѝ, който е германец и пилот на хеликоптер, също има възможности за професионална реализация извън родината си.
Така пред семейството се открива почти цяла Европа.
Снимка: Инстаграм
Първоначално те опитват живот в Исландия – страна, известна с впечатляващата си природа, сигурността и високия жизнен стандарт.
Но престоят там им показва, че красивият пейзаж не е достатъчен.
Суровият климат и трудният за изучаване исландски език се оказват сериозни предизвикателства.
Анабел дори си спомня с усмивка, че и до днес изпитва затруднения да произнесе името на улицата, на която са живели – Hafravatnsvegur.
Следва престой в Мавриций, а впоследствие семейството отново започва да търси място, където да се установи дългосрочно.
Този път желанието им е ясно – повече топлина, приятен климат и близост до европейската култура.
Защо избрали Италия пред Испания, Франция и Португалия?
Сред държавите, които семейството разглежда, са Португалия, Франция и Испания.
Но в крайна сметка надделява Италия.
Причината е комбинацията от прекрасна кухня, богата култура, живописни пейзажи и възможността за спокоен живот в провинцията.
Снимка: Инстаграм
Анабел е очарована от идеята за италианското dolce vita – сладкия живот, в който човек има време за семейството, добрата храна и малките удоволствия.
Изборът им пада върху Умбрия, един от най-красивите региони в Централна Италия.
Той често е наричан „зеленото сърце на Италия“ заради хълмистите пейзажи, горите, маслиновите насаждения и средновековните селища.
Регионът граничи с Тоскана, но в много райони цените на имотите и наемите са по-достъпни в сравнение с най-популярните туристически места.
Семейството наема малка селска къща с двор в покрайнините на живописно селище близо до границата с Тоскана.
И цената изглежда невероятно изгодна.
Къща с двор за 750 евро и безплатна детска градина
За новия си дом Анабел и съпругът ѝ плащат само 750 евро месечен наем.
Сумата е особено привлекателна на фона на високите разходи за жилище във Великобритания.
В къщата се настаняват Анабел, съпругът ѝ, тригодишният им син и домашните любимци – куче, две котки и цели десет кокошки.
По това време журналистката очаква второто си дете.
Новият дом разполага с достатъчно пространство за животните и предлага спокойна среда, която изглежда идеална за отглеждане на малки деца.
Още едно огромно предимство е близката детска градина.
Тя се намира само на осем минути пеша, а посещението ѝ е безплатно за семейството.
Това се оказва сериозно облекчение за семейния бюджет.
В сравнение с разходите за грижи за деца в много части на Великобритания подобна възможност изглежда почти невероятна.
„Храната беше божествена, а хората – изключително мили“
Първите впечатления на Анабел от Италия са повече от положителни.
Тя описва местните хора като дружелюбни, темпераментни и готови да помогнат.
Съседите я посрещат сърдечно, а ежедневните срещи с тях постепенно се превръщат в приятна част от новия живот.
Храната също оправдава всички очаквания.
Пресните зеленчуци, ароматните домати, сезонните продукти и местните кулинарни традиции правят дори обикновеното хранене специално преживяване.
Климатът е друго голямо предимство.
По думите ѝ летата са горещи, но в района, където живеят, не са толкова задушни, колкото е очаквала.
Снимка: Инстаграм
Пролетта и есента са меки и особено приятни.
Именно тази комбинация от хубаво време, качествена храна и спокойствие я кара първоначално да вярва, че семейството най-после е намерило своето място.
Но постепенно започват да се появяват проблемите.
Първото голямо разочарование: Италианската бюрокрация
Най-сериозните затруднения според Анабел са свързани с административните процедури.
Тя описва италианската бюрокрация като изтощителна и изключително сложна.
Действия, които на пръв поглед изглеждат съвсем обикновени, могат да се превърнат в продължително изпитание.
Например изпращането на писмо по пощата или записването на час при лекар се оказват много по-трудни, отколкото е очаквала.
Анабел признава, че вероятно след време ще разказва за тези преживявания с чувство за хумор.
Но докато се сблъсква ежедневно с подобни ситуации, усещането е съвсем различно.
За семейство с малко дете и още едно бебе на път постоянните административни препятствия се превръщат в сериозен източник на напрежение.
Тя започва да разбира, че красивата природа и вкусната храна не могат да компенсират всички неудобства на ежедневието.
Разбира се, преживяването ѝ е лично и не означава, че административните услуги навсякъде в Италия функционират по един и същи начин.
Вторият проблем: Религиозното обучение в детската градина
Следващото разочарование е свързано с образованието на тригодишния ѝ син.
Анабел разказва, че в детската градина, която той посещава, всяка сряда са отделяни по два часа за религиозни занимания.
По думите ѝ обучението е било твърде настойчиво спрямо личните ѝ разбирания.
Тя не крие, че подобен подход ѝ създава дискомфорт.
Важно е да се уточни, че става дума за конкретното заведение и личната оценка на майката, а не за задължителна практика във всички италиански детски градини.
В Италия съществуват различни образователни институции, а религиозното обучение зависи от характера на заведението и приложимите правила.
Но за Анабел този въпрос се превръща в още един знак, че семейните ѝ предпочитания не съвпадат напълно с местната среда.
Тя изразява и притеснения за бъдещите възможности на младите хора в Италия.
Според личните ѝ наблюдения перспективите след завършване на училище са по-ограничени, отколкото би желала за собствените си деца.
Тези впечатления също са част от субективната ѝ оценка за страната.
Снимка: Инстаграм
Третата причина се оказва решаваща: Езиковата бариера
Най-изненадващото признание на Анабел е, че една от основните причини за решението да напусне Италия няма нищо общо с италианците.
Проблемът, както самата тя откровено признава, е в собствените ѝ затруднения с чуждите езици.
Въпреки че се записва на интензивен курс по италиански, напредъкът ѝ не е достатъчен, за да се чувства уверена в ежедневното общуване.
Тя успява да се справя с определени ситуации, но изпитва неудобство, когато трябва да разговаря с непознати.
За нея това е особено трудно, тъй като по природа е по-срамежлива в компанията на хора, които не познава.
А когато към естествената притеснителност се добави и езиковата бариера, общуването се превръща в постоянно предизвикателство.
Анабел признава, че понякога се чувства изолирана и обезкуражена.
Дори приятелски настроените местни жители не успяват напълно да преодолеят това усещане.
Постепенно тя започва да се съмнява, че някога ще се почувства истински у дома си в Италия.
„Не вярвам, че дори след години ще се чувствам на мястото си“
За много хора животът в чужбина е свързан с постепенно приспособяване.
С времето научават езика, изграждат приятелства и започват да възприемат новата държава като свой дом.
При Анабел обаче ситуацията се оказва по-сложна.
Тя стига до извода, че дори след години в Италия вероятно няма да придобие необходимата увереност, за да се чувства пълноценна част от обществото.
Именно това убеждение се превръща в решаващия фактор за напускането.
Журналистката не отрича красотата на страната.
Напротив – продължава да харесва пейзажите, кухнята, климата и гостоприемството на италианците.
Но разбира, че да харесваш едно място като турист и да живееш там постоянно са две различни неща.
За нея усещането за принадлежност се оказва по-важно от прекрасната гледка през прозореца.
В Италия може да се купи къща за под 80 000 евро
Въпреки решението си да напусне страната, Анабел признава, че Италия има значителни предимства пред Великобритания.
Особено впечатление ѝ прави пазарът на недвижими имоти в някои селски райони.
Докато във Великобритания цените на жилищата и ипотечните кредити създават сериозни затруднения за много семейства, в части от италианската провинция все още могат да се намерят сравнително достъпни имоти.
По думите ѝ къща за ремонт с парцел от малко под половин хектар може да бъде закупена за по-малко от 80 000 евро.
Разбира се, крайната цена зависи от местоположението, състоянието на сградата и необходимите ремонти.
Журналистката коментира и популярните програми за продажба на къщи срещу символично едно евро.
Според нея те често изглеждат по-привлекателни в рекламите, отколкото са на практика, тъй като покупката е съпроводена с допълнителни условия и разходи за възстановяване.
Но въпреки това смята, че в страната могат да се намерят реални възможности за по-достъпно жилище.
Защо не иска да се върне във Великобритания?
Макар животът в Италия да не оправдава очакванията ѝ, Анабел не планира да се завърне в родината си.
Тя открито споделя разочарованието си от разходите за живот във Великобритания и от собствените си проблеми с недвижим имот в Лондон.
Журналистката разказва, че притежава малък апартамент в британската столица.
Но след промени в условията на ипотеката месечните ѝ вноски се увеличават значително.
Допълнително напрежение създава и продължителен спор с наемател, който според нейния разказ не изпълнява изцяло финансовите си задължения и отказва да освободи жилището след изтичането на договора.
В крайна сметка Анабел решава да продаде имота.
По нейни думи очакваната продажна цена е по-ниска от сумата, която е платила при покупката му преди пет години.
Тези лични преживявания допринасят за убеждението ѝ, че Великобритания вече не предлага начина на живот, който иска за семейството си.
Следващата спирка е Америка
След Исландия, Мавриций и Италия семейството отново е готово за голяма промяна.
Този път изборът пада върху Съединените американски щати.
Анабел се надява, че именно там ще успеят да намерят мястото, което толкова дълго търсят.
Тя е привлечена от разнообразието на американските пейзажи и възможностите за живот в различни климатични зони.
От топлите плажове до планинските райони и големите езера – страната предлага множество възможности според предпочитанията на семейството.
Но най-голямото предимство за журналистката е друго.
Там няма да ѝ се налага да учи изцяло нов език.
Английският ще ѝ позволи да общува свободно, без постоянно да изпитва притеснение или несигурност.
За човек, който е преминал през няколко международни премествания, това се оказва изключително важен фактор.
Разбира се, животът в САЩ има собствени предизвикателства, включително административни, визови, здравноосигурителни и финансови въпроси.
Но Анабел се надява този път преместването да бъде последното.
Какво е научила от шестте месеца в Италия?
Историята на британката показва, че понятието „добър живот“ има различно значение за всеки човек.
За едно семейство най-важни могат да бъдат ниските разходи, прекрасната природа и спокойствието.
За друго решаваща е възможността за професионална реализация или достъпът до качествено образование.
А за трето усещането за принадлежност, свободното общуване и близостта с местната общност могат да имат много по-голямо значение от материалните удобства.
Анабел открива почти всичко, което първоначално е търсила в Италия.
Има достъпна къща, двор, прекрасна храна, приветливи съседи и приятен климат.
Но това не е достатъчно.
Бюрокрацията, различията в образователната среда и най-вече езиковата бариера постепенно променят отношението ѝ към новия дом.
След шест месеца британката разбира, че най-красивото място невинаги е най-подходящото за живот. И понякога истинският дом не е там, където пейзажът е най-впечатляващ, а там, където човек може да бъде себе си, да общува свободно и да се чувства на мястото си.
