На 20 юли православната църква почита паметта на Свети пророк Илия , един от най-тачените старозаветни светци. В българските народни вярвания той е известен като Гръмовник , Гръмоделец и Гръмоломник , защото се смята за повелител на гръмотевиците, светкавиците, дъждовете и градушките.
Според Светото писание пророк Илия живял по времето на цар Ахав и царица Йезавел, които почитали езическия бог Ваал.
В народните представи Свети Илия препуска по небето с огнената си колесница, а тропотът на конете му се чува като гръмотевици. Смята се, че светкавиците са оръжието, с което поразява злите сили, а бурите и градушките са знак за неговия гняв.
Според старите поверия, ако на Илинден загърми, това може да донесе щети за овощните дървета и реколтата. Вярва се още, че когато светецът задържи дъждовете, настъпва продължителна суша.
Какво се прави на Илинден
На празника традиционно се приготвя курбан за здраве и благополучие. В много населени места се коли най-старият петел в дома, а домакините месят специална обредна пита и хляб, посветени на светеца.
В различни краища на страната се организират събори и общи трапези край параклиси, оброчища или вековни дъбове. Осветеният курбан се раздава за здраве с надеждата Свети Илия да пази хората, домовете и реколтата от бедствия.
Какво не бива да се прави на Илинден
Народните вярвания повеляват на този ден да не се извършва тежка работа, за да не бъде разгневен светецът. Смята се, че нарушаването на забраната може да донесе гръмотевици, градушки или други природни бедствия.
Едно от най-разпространените поверия гласи, че на Илинден не бива да се влиза в морето или в големи водоеми . Според народната традиция именно на този ден морето "взема най-много жертви", затова мнозина избягват къпането и плуването.
На Илинден своя празник отбелязват още абаджиите, кожухарите и терзиите , които почитат Свети пророк Илия като свой небесен закрилник.
