Преображение Господне – празникът на светлината и духовната промяна
На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите и тържествени празници – Преображение Господне. Началото му датира още от първите векове на християнството и е свързано с едно от най-великите евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.
Апостолите трудно приемали мисълта, че Христос ще претърпи унижения и страдания.
За православните християни празникът Преображение Господне остава символ на духовно преобразяване и нова надежда. Недаром той се чества в края на църковната година – време за равносметка и духовно обновление. В храма по време на Светата Литургия се освещават първите плодове от новата реколта – в северните земи ябълки, а в България традиционно грозде. Първата чепка се благославя и раздава сред вярващите.
В българските села и малки градове Преображение Господне продължава да се отбелязва и с пъстри народни обичаи. Организират се панаири, разменят се животни и стоки, а в миналото младите хора се сговаряли за годежи, тъй като есента се смятала за благоприятно време за сватби.
В народния календар празникът бележи и преход в природата. Слънцето „обръща лице“ към зимата, щъркелите започват да се събират на ята, а дните видимо се скъсяват. Според поверията на този ден небето се отваря и който го види, може да си пожелае нещо, което непременно ще се сбъдне. Вярва се още, че ако болен човек пие вода, в която е накиснато сушено плодче от празничната трапеза, болестта му ще се преобрази в здраве.
Преображение Господне остава празник на светлината, надеждата и духовната сила – напомняне, че вярата и любовта могат да преобразят и човешката душа.
