Брачният терапевт Елизабет Джой Сандърс разкри седем признака , че съпругът ви тихомълком се отказва от брака .
Представяме ви нейния опит, който тя сподели с „ Дейли Мейл “, както и решения, ако забележите тези признаци.
„Давя се тук“
(Илюстрация) Снимка: Shutterstock
Моментът, в който разбрах, че бракът ми е приключил, се случи само няколко седмици след раждането на първото ни дете. Раждането ми беше болезнено и имах нужда от емоционална подкрепа.
Като се замисля, вероятно съм имала някаква форма на следродилна депресия, плачейки постоянно, тревожейки се за бебето Шарлот, страхувайки се, че ще се задуши, докато съпругът ми изобщо не го осъзнаваше.
„Какво?“, отвърна той. „Ти не работиш, можеш да спиш, когато бебето спи. Имаш всичко необходимо и дори ти наех нощна бавачка.“ Той си мислеше, че е до мен и на практика беше прав. Но аз не се нуждаех само от практическа подкрепа, а от емоционална връзка. Бяхме само на половин метър разстояние един от друг, но тогава усетих как психологическата дистанция между нас започва да се разширява . По-късно имахме още една дъщеря, Коран, но за мен бракът по същество приключи в момента, в който той едва вдигна поглед от голфа.
Тихо напускане на връзката
Тогава не го знаехме, но бяхме на път към тих развод, ситуация, в която двойките избягват конфликти толкова дълго, че в крайна сметка се отчуждават напълно, преди най-накрая да се разделят . Ако една двойка е ядосана един на друг, поне има някакво взаимодействие. Много по-трудно е да се върнем от отчуждението и безразличието.
(Илюстрация) Снимка: Shutterstock
За външния свят бракът ни изглеждаше идиличен и понякога и аз се чувствах така. Срещнах съпруга си в колежа, когато бях на 18, и се оженихме шест години по-късно. Той беше красив и пълен със самочувствие. Най-важното, или поне така си мислех по онова време, е, че никога не сме се карали. Сега обаче осъзнавам, че не сме се карали, защото аз просто потисках нуждите си .
Родителите ми се разведоха, докато учех. Години преди това къщата беше изпълнена със спорове, което беше много обезпокоително. Заклех се да имам перфектен брак и никога да не се карам с партньора си. Мислех, че съм открила ключа към успешния брак, но когато се появиха децата, възникнаха проблеми, както винаги се случва, и не знаехме как да се справим с тях.
Вместо да общувам, постоянно таях негодувание и трупах гняв. Разведохме се през 2005 г., след седем години брак. Болката, която изпитвах тогава, ме вдъхнови да стана терапевт за двойки.
Избягването на конфликт като начин за раздяла
Повечето двойки не идват на терапия, ръмжейки един на друг като диви котки. Вместо това, те са се убедили, че трудните разговори няма да минат добре, затова ги избягват напълно. Истината е, че разводът се причинява не от конфликт, а по-скоро от избягването му.
Когато срещнах втория си съпруг, Стив, бях решена да правя нещата по различен начин. Веднъж той не ми се обади, когато очаквах, което събуди старите ми страхове. Казах му колко съм разстроена и той наистина ме изслуша, вместо да заеме отбранителна позиция.
(Илюстрация) Снимка: Shutterstock
Това беше знак, че той е способен да работи върху връзката ни. Д-р Джон Готман, водещ изследовател на връзките, установи, че 69 процента от проблемите на една двойка са неразрешими. Повечето хора винаги ще спорят за едни и същи неща, независимо дали става въпрос за отглеждане на деца или харчене на пари. Но ако можете да преминете през тези спорове като екип, вие укрепвате връзката си. Връзката се разрушава от мълчанието, това, което наричаме „мълчаливо изоставяне“.
Жените по-често напускат връзката тихо, 70 процента от разводите са инициирани от жени, а 25 процента от мъжете са изненадани от желанието на съпругата си за развод. Съществуват обаче и фини начини, по които съпрузите тихо се отказват емоционално. Клинично виждам, че жените често се отдръпват чрез мълчание или прекалено отстъпчивост, докато мъжете се дистанцират със стратегии като затваряне или отхвърляне на чувствата на другите хора.
Ето седем фини признака, че съпругът ви може би тихомълком напуска връзката ви и какво можете да направите по въпроса:
1. Защитни действия
Защитната позиция пречи на връзката. Това е, когато казвате: „Помолих те да измиеш чиниите, а ти не го направи“, а партньорът ви отговаря със списък с извинения, вместо да ви изслуша.
Какво да направите: Кажете как се чувствате, вместо да критикувате. „Чувствам се наранен/а, защото сякаш се защитавате, вместо да ме слушате. Споменавам това, защото искам да бъдем близки.“
2. Отхвърляне на чувствата
(Илюстрация) Снимка: Дражен Жигич/Shutterstock
Това е ситуация, в която той се държи така, сякаш нещото, за което си разстроена, няма значение.
Какво да направите: Помолете го да говори: „Забелязах, че когато споделям емоциите си с теб, често казваш, че не е чак толкова лошо. Боли ме, защото ми изпращаш посланието, че е грешно да се чувствам така.“ Често хората правят това, защото не знаят как да се справят с емоциите на другите хора, а не защото не им пука.
3. Решаване вместо съчувствие
Много съпрузи са учени, че любовта е равносилна на решаване на проблеми. Когато съпругата е разстроена, те предлагат решения за намаляване на напрежението, но тогава съпругата може да се почувства неразбрана и самотна.
Какво да направите: Забавете взаимодействието. „Знам, че искаш да оправиш ситуацията и оценявам това. Но в момента не ми е нужно решение. Просто трябва да разбереш как се чувствам.“
4. Притъпяване на чувствата или разсейване
Това може да бъде всичко - от преумора до постоянно превъртане на екрана на телефона или използване на хумор, за да се отклоните от темата. Често това е реакция на претоварената нервна система.
Какво да направите: Намалете напрежението. „Виждам колко се опитваш да се отпуснеш след работа, но дори няколко минути истинска връзка ми помагат да се чувствам по-близо до теб.“
5. Разделяне на компартменти (затваряне в кутии)
Способността за разделяне на емоциите е полезна при стрес, но в една връзка изглежда като емоционална недостъпност. Мъж, който се затваря по време на конфликт, често си мисли, че предпазва връзката от конфликти.
Какво да направите: Целта е да се създаде безопасна среда. „Знам, че се утешаваш, когато стане напрегнато, и не искам да те претоварвам. Можем да вървим стъпка по стъпка.“
6. Търсене на близост другаде
(Илюстрация) Снимка: Shutterstock
Ако липсва емоционална интимност, може да запълните празнотата, като направите децата си основен източник на връзка, работите твърде много или се впускате в афера.
Какво да направите: Имайте смелостта да кажете: „Чувствам се сякаш сме се отдалечили. Не те обвинявам, но нека поговорим за това. Как се чувстваш?“ Бъдете готови да изслушате обратна връзка.
7. Дистанциране
Ако той откаже дори да обсъди проблема или напусне стаята, когато плачете, това боли невероятно.
Какво да направите: Трябва да изразите на глас въздействието на поведението: „Не мога да бъда близо до теб, ако се отдръпваш всеки път, когато съм уязвима.“ Бъдете спокойни; дори да сте ядосани, вместо да позволявате на гнева си да води разговора, просто кажете: „Наистина съм ядосана.“ Това има голямо значение.
Много от тези реакции произтичат от страха на мъжа да не разочарова партньорката си. Малко разбиране и казването на нещо от рода на „благодаря, това означава много“, когато той ви слуша, може да направи чудеса за връзката ви.
