Сблъсъкът с диагнозата рак е един от най-трудните моменти в живота на човек. Тази новина променя не само здравословното състояние, но и психическата стабилност, семейните отношения и представата за бъдещето.
Според думите на д-р Мария Андрийич, психолог и интегративен психотерапевт, процесът на приемане на диагнозата често прилича на силно емоционално влакче на ужасите.
„Поставянето на диагноза рак и периодът на лечение са уникално житейско преживяване, през което всеки преминава по различен начин. Заблуда е, че човек, който показва силни емоции, е психически слаб. Напротив – способността да позволиш на чувствата си да се проявят е знак за вътрешна сила“, обяснява специалистът.
Експертите посочват, че повечето хора, които научават, че страдат от злокачествено заболяване, преминават през седем основни психологически етапа. Всеки от тях е естествена реакция на организма към тежка житейска ситуация.
1. Шок и неверие: „Това не е възможно“
Първата реакция след поставянето на диагнозата често е шок. Човек трудно приема информацията и може да изпадне в състояние на психологическа парализа.
Много пациенти описват усещането така, сякаш наблюдават филм, в който главният герой е някой друг.
Често се появяват мисли като:
„Сигурно са объркали резултатите.“
„Невъзможно е да се случва на мен.“
„Чувствам се добре – това трябва да е грешка.“
Тази фаза може да продължи от няколко минути до дни, а понякога и по-дълго.
2. Страх: „Ще умра ли?“
След първоначалния шок обикновено идва страхът – най-дълбоката и естествена човешка емоция при заплаха.
Пациентите могат да изпитват:
страх от смъртта
страх от болка и страдание
страх от операции и лечение
страх от промени във външния вид
страх за бъдещето на семейството
За много хора това е първият момент, в който се замислят сериозно за собствената си смъртност.
3. Паника и силна тревожност
В следващия етап се появява силно вътрешно напрежение и усещане за загуба на контрол.
Пациентите често описват състоянието с думи като:
„Сърцето ми ще изскочи.“
„Ще припадна.“
„Не мога да спра да мисля за най-лошото.“
Могат да се появят и физически симптоми:
ускорен пулс
изпотяване
треперене
замайване
болки в гърдите
стомашни проблеми
Това състояние често прилича на паник атака.
4. Тъга: приемане на загубата
След първоначалната тревожност настъпва период на дълбока тъга. Човек започва да осъзнава, че животът му се е променил.
Пациентите често казват:
„Постоянно ми се плаче.“
„Нямам сили за нищо.“
„Всичко сякаш е изгубило смисъл.“
Възможни са:
отдръпване от близки хора
липса на енергия
чувство на празнота
Според специалистите тъгата е нормална реакция и не трябва да бъде потискана.
5. Отричане: „Нямам рак“
Отричането е защитен механизъм на психиката.
Човек може да омаловажава симптомите или да се опитва да намери друго обяснение за тях.
Типични мисли са:
„Болките са от умора.“
„Лекарите са сгрешили.“
„Резултатите са разменени.“
Понякога и близките участват в този процес, опитвайки се да омаловажат проблема.
6. Гняв: „Защо точно аз?“
Когато реалността започне да се приема, често се появява гняв.
Пациентите си задават въпроси като:
„Защо това се случва на мен?“
„Какво съм направил, за да заслужа това?“
Гневът може да бъде насочен към:
лекарите
близките
съдбата или Бога
Всъщност тази емоция често прикрива дълбок страх и тъга.
7. Самообвинение и търсене на причина
В този етап много хора започват да търсят вина в себе си.
Често си мислят:
„Ако бях отишъл по-рано на лекар…“
„Ако живеех по-здравословно…“
„Ако не бях под толкова стрес…“
Това може да доведе до силно чувство за вина.
Д-р Андрийич подчертава, че е важно пациентите да разберат нещо много важно: болестта не е наказание и не се появява, защото човек е „виновен“.
Няма „правилен“ начин за реакция
Всеки човек реагира различно, когато научи, че има рак. Някои бързо приемат ситуацията и се фокусират върху лечението, докато други имат нужда от повече време.
Начинът на справяне зависи от:
личността
предишния опит със стрес
психическата устойчивост
подкрепата от семейството
житейските обстоятелства
Затова пациентите не трябва да се обвиняват за собствените си реакции.
Кога е важно да се потърси помощ
Емоциите, през които преминават хората с онкологична диагноза, могат да бъдат изключително силни.
Според специалистите разговорът с психолог или психиатър може да помогне на пациента:
да разбере по-добре чувствата си
да намери стратегии за справяне със стреса
да възстанови емоционалния баланс
„Важно е човек да запази усещането за собствената си стойност, което надхвърля диагнозата. Болестта е част от живота, но не определя ценността на личността“, подчертава д-р Андрийич.
Ракът на гърдата – важността на ранната диагностика
Статистиката показва колко решаващо е ранното откриване на заболяването.
Когато бъде диагностициран навреме, ракът на гърдата е лечим в над 90% от случаите.
Според данни на Института за обществено здраве на Сърбия:
през 2020 г. са регистрирани 4368 нови случая
1782 жени са починали от заболяването
64,5 на 100 000 жени се разболяват
20,3 на 100 000 губят живота си
Заболяването се среща най-често след 40-годишна възраст, поради което редовните профилактични прегледи са изключително важни.
Лекарите подчертават, че ракът не бива да се игнорира, но и не трябва да се страхуваме от него до степен да избягваме изследванията. Ранната диагноза значително увеличава шансовете за успешно лечение и по-добро качество на живот след терапията.
