Животът след 50-годишна възраст може да бъде един от най-красивите и пълноценни периоди, но само ако знаем как да подходим към себе си, към мислите и ежедневните си навици. Докато западната култура често набляга на страха от стареене, бръчки, менопауза и загуба на енергия, източната мъдрост учи от векове, че истинското щастие идва само когато се освободим от това, което ни спъва отвътре.
Учителите от дзен традицията, даоизма и будизма подчертават, че човек е това, което мисли. Мислите оформят емоциите ни, емоциите оформят решенията, а решенията оформят живота.
Ето защо жените, които навлизат в шестото десетилетие, ако искат да запазят вътрешен мир и да намерят ново измерение на щастието, трябва да се научат да се отърсват от 4 вида мисли , които са като невидими окови .
Какви са тези мисли, защо са толкова опасни и как можем да се освободим от тях? Истинската свобода започва в главата.
1. Ами ако...
Първият тип мисли, които една жена след петдесет трябва да изостави, са тези, които се въртят около миналото. „Какво щеше да стане, ако бях избрала различен партньор?“, „Ако бях завършила този университет, животът ми щеше да е различен“, „Ако бях поела риск с работата си, щях да съм успешна днес.“
Източната мъдрост ясно казва: миналото е илюзия. То съществува само в спомените ни, а спомените са измамни. Когато постоянно се храним с мисли за минали възможности и пропуснати възможности, ние не живеем пълноценно в настоящето.
Дзен учителите съветват умът да се третира като градина. Ако непрекъснато го "поливаме" с мисли за миналото, не оставяме място за поникване на нови цветя. Ето защо една жена на петдесет години трябва да се научи да приема всичко, което се е случило - както добро, така и лошо - като ценен урок, а не като бреме. Практически съвет: всеки път, когато се появи мисълта „ами ако...“, тя трябва да се замени с изречението: „Сега съм тук. Сега аз избирам как ще живея.“
Снимка: Shutterstock
2. Твърде късно е за мен
Друг вид разрушителни мисли е убеждението, че е „твърде късно“. Твърде късно за любов, твърде късно за нова работа, твърде късно за учене, твърде късно за промяна.
В даоистката философия има една поговорка: „Бамбукът се огъва, но никога не се чупи.“ Това означава, че животът винаги предоставя нова възможност за растеж, независимо от годината. На Запад често се смята, че петдесет е границата, отвъд която няма повече големи промени. А Изтокът учи на обратното – тогава настъпва времето на вътрешното пробуждане.
Жена, която отхвърля мисълта, че е „твърде късно“, на петдесет години всъщност навлиза в пространството на свободата. Това е времето, когато децата често порастват и стават самостоятелни, а жената най-накрая може да посвети време на себе си. Това е възможност за нова кариера, изучаване на езици, пътуване или дори любов, която никога не е изпитвала както трябва.
Пример: много жени в Япония след петдесет години се записват на калиграфия, бонсай или бойни изкуства . За тях това не е „твърде късно“, а идеалната възраст за нова дисциплина.
Снимка: Shutterstock
3. Какво ще кажат другите?
Третият вид мисли, които една жена трябва да отхвърли, са тези, свързани с мнението на други хора. През целия си живот много жени носят бремето на очакванията на други хора - родители, партньори, деца, колеги и дори съседи.
Будистката философия ясно учи, че страданието възниква, когато се опитваме да контролираме това, което е извън нашия контрол. А мненията на другите хора са точно това - извън нашия контрол. Когато една жена постоянно мисли какво ще каже съседката ѝ, ако отиде да танцува на петдесет, или какво ще си помисли семейството ѝ, ако реши да се разведе и да започне нов живот, тя всъщност предава собствената си сила на другите.
Изтокът съветва пътя на вътрешния авторитет - да слушаш себе си, а не тълпата . През петдесетте години е крайно време жената да осъзнае, че животът ѝ принадлежи само на нея. Мненията идват и си отиват, но вътрешният мир остава.
Практическо упражнение: всеки път, когато се хванете, че мислите „какво ще кажат другите“, задайте си въпроса: „А аз какво да кажа на това?“
4. Трябва да контролирам всичко
Четвъртият тип мисли, които разрушават мира, са тези, свързани с постоянната нужда от контрол. Жените често носят огромна отговорност: за децата, дома, работата, родителите и дори за чувствата на другите хора. През петдесетте години, когато човек би трябвало да чувства облекчение и свобода, мнозина все още се борят с идеята, че „всичко трябва да е под контрол“.
И според източните учения - контролът е илюзия . Животът е като река - опитваме се да спрем водата с ръце, но тя винаги ще си намери път.
Жена, която се освобождава от нуждата да контролира всичко, отваря пространство за радост и спонтанност . Това не означава безотговорност, а приемане, че животът продължава и че не всяка ситуация е в наши ръце.
Даоизмът учи за „у вей“ - принципът на действие без принуда. Това означава да живеем по такъв начин, че да разпознаваме кога да се откажем и кога да действаме. За жена на петдесет години това е може би най-важният урок: не е нужно да прави всичко сама, не е нужно да прави всичко веднага, не е нужно да прави всичко перфектно . Открийте още една японска рецепта за щастлив живот .
Снимка: Shutterstock
Ключът към щастието след 50-годишна възраст
Когато една жена успее да се отърве от тези четири вида мисли - привързаност към миналото, убеждението, че е твърде късно, обсебеност от мнението на другите и нуждата от контрол - пред нея се отваря пространство на свобода . Източната мъдрост гласи, че щастието не е цел, а състояние на духа.
Щастието след петдесет идва от прости неща: сутрешни разходки, чаши кафе в тишина, разговори с приятели, научаване на нещо ново или просто усещането, че вече не е нужно да доказвате нищо на никого .
Именно затова източните учители твърдят, че петдесетгодишната възраст е повратна точка - моментът, в който една жена може наистина да бъде себе си за първи път в живота си.
Жена, която отхвърля всичко гореспоменато, през петдесетте си години навлиза в най-зрелия и свободен период от живота си. Източната мъдрост ни учи, че вътрешният мир идва, когато спрем да водим война със себе си.
Щастието не е извън нас – то е в способността ни да се освободим. Ето защо петдесетата година не означава край, а ново начало. Ключът към този нов живот е скрит в главата – в четири мисли, които трябва да бъдат освободени завинаги.
