Веселякът-душата на компанията
Веселякът
Той е душата на компанията. Устата му не спира да плещи щуротии, които забавляват всички. Приятелките ви се закачат с него някак си “безполово”, сякаш е домашният любимец, което леко почва да ви дразни. Всичко е безоблачно и все пак някак празно. Защото всеки опит да говорите за сериозните неща сериозно се препъва в непрестанната му веселост. Не че е лошо, освен когато се натъкнете на пълната му неспособност да мисли върху реалностите на живота, извън оптимистичната схема на вицовете, с които е задръстен мозъкът му. Безволието му да реши възникнал проблем ви стъписва с прозрението, че “клоунът” е не само тъжен, но и слабохарактерен. Проумявате, че извън “спектаклите” в компанията на други хора, когато сте сама с него, всъщност сте напълно сама . Сигурно като се разделите, ще ви липсва розовата му веселост, но в крайна сметка няма да ви бъде трудно да започнете да гледате на него като приятелките си – като на домашен любимец.
