Времето е пари?
Отказваме се от обичайните житейски радости, защото се страхуваме, че те ще ни отнемат време, през което можем да свършим нещо “полезно”. Към това определение спада не само изкарването на насъщния, но и изпълнението на всички други задължения. По тази причина ни се струва непозволен разкош да прекараме един час в зоопарка например. Защо, след като можем да изтупаме килима? И защо изобщо да се виждам вечерта с приятелка, след като сутринта ще имам тежко заседание и трябва да се подготвя за него? А ходенето на море? Защо изобщо да се харчат пари за този “пир по време на чума”, след като спокойно можем да си отдъхнем няколко дни на село при баба? Излиза, че всичко, което с случва с вас сега, е само подготовка за предстоящия “истински” живот. А кога точно ще започне той?! Не е ли време да оставим всички “ако” и “това може да почака” и да започнем да живеем наистина?
- Съгласете се, че работа винаги ще имате, и ако не се научите поне от време на време да натискате бутона “стоп”, благословеният ден, в който ще седнете спокойно с приятелка на кафе може и никога да не настъпи. Затова ако тя ви е позвънила днес, не отлагайте срещата.
- За мнозина ваденето на насъщния престана да бъде начин за осигуряване на всичко необходимо за самите нас. Ние се товарим с все повече и повече задължения, за да “заделим нещо за черни дни” или за да постигнем по-значим според нас социален статус.
Не забравяйте обаче, че ние работим, за да живеем, а не живеем, за да работим. Не се опитвайте да поемате все повече и повече, защото няма да издържите. Един прекрасен ден ще разберете, че нямате нито желание, нито сили да харчите спечелените пари.
- Не следвайте сляпо и аргумента “сега така живеят всички”, защото това всъщност е само удобен аргумент. Само вие отговаряте за това, което се случва лично на вас.
