Може да се смятаме за привърженици на здравословния начин на живот, да ходим на фитнес, да излизаме сред природата и да ядем най-правилните храни… Но след като се разболеем, често се налага да посягаме към лекарства. Без да сме наясно, че доста от тях са морално остарели и не само са безполезни, но и опасни за здравето ни.
Още през миналия век аналгинът бе изключен от списъка на лекарствата. И не само това – той бе забранен за продажба на територията на повечето европейски страни.
Метамизол натрият , който е синтезиран през 1920 година, в момента е показвал висока ефективност и неголям (в сравнение с наркотичните аналгетици) брой странични ефекти. Поради това бързо завоювал световния пазар.
Половин век след това обаче, световният фармацевтичен пазар го изхвърля от списъка. Кои страни са първите?
Аналгинът бил забранен най-напред в Австралия и Великобритания - 1965 година. През 1977 година го изхвърлили от лекарствения списък в Щатите, през 1979 год – в Итaлия, през 1987 год – в Гермaния и две години по-късно – в Испaния.
Дори в превода от латински аналгин значи „отсъствие на болка“. Но след време станало ясно, че той предизвиква доста странични ефекти, някои от тях твърде опасни. Най-страшните от усложнения са анафилактичният шок и агранулоцитозата (тежко нарушение на кръвообразуването).
Прието бисептолът да се смята за "полуантибиотик", какъвто действително е. Само че „полу“ значи не безопасност, а по-скоро отсъствие на лечебен ефект. Навремето го предписвали толкова често, че болестотворните микроорганизми изработвали устойчивост към него.
Мишената на бисептола обаче не са вирусите, предизвикващи простуда, а възбудителите на цистит, простатит, остър и хроничен бронхит, отит и синузит, дизентерии и салмонелоза.
Независимо от това, че докторите го отбягват, препаратът все още е нужен заради различни заболявания, особено когато други лекарства не могат да помогнат. Но не бива да се приема без консултация с лекар, особено при респираторни вирусни инфекции! Тъй като при продължителен необоснован прием бисептолът, както и другите сулфаниламиди, предизвикват сериозни алергични реакции от типа на уртикарията. В Англия например бисептол е забранено да се предписва на деца под 12 години заради възможно токсично въздействие.
Същото се отнася и до „добрите стари“ лекарства
Купувайки ги безконтролно за себе си на принципа „мама ме лекуваше с тях“, ние рискуваме да пострадаме от токсичното им действие и отново да нахраним добре устойчивите към лекарството бактерии.
Левомицетинът е любимият „родителски“ препарат, даван на детето ако има повръщане или диария. Но основното лечение на чревното разстройство са гладът и течностите. Затова в такива случаи е задължителна консултация с лекаря – колкото по-малко е детето, толкова по-бързо трябва да стане тя. Много важно е да не допуснете обезводняване и да изключите инфекцията.
Тетрациклин мехлем е токсичен остарял препарат, който хората обикновено използват при конюнктивит . Забравете за него! Както и това, че с конюнктивита може да се справите сами – с безполезна чайна отвара например. Възпалението рано или късно ще премине, но последствията, като повтарящи се конюнктивити и синдром на сухото око – ще останат. Рискът става толкова по-голям, колкото по-продължително не смъкване възпалението.
При вирусния конюнктивит е нужно комплексно лечение – очни капки с антибактериален, противовиусен и противогъбчен ефект. А като заключителен етап – слъзно заместителна терапия. Дозата и схемата се предписват само от лекар офталмолог.
Още един мастодонт, пристигнал до нас от бабините приказки е валидолът. По традиция се взема при лошо самочувствие и в частност при повишено кръвно и болки в сърдечната област. Повече от година кардиолозите не се уморяват да повтарят, че валидолът е плацебо. Дори в анотациите към препарата пише, че той оказва леко съдоразширяващо и сънотворно действие. И толкова. А самото „съдоразширяващо действие“ досега и не е доказано.
Събрат на валидола е корвалолът. Историята тук се повтаря. С изключение на това, че за разлика от валидола, в който освен ментол, няма нищо друго, в състава на корвалола влизат екстракт от валериан и сънотворното фенобарбитал.
Компонентите, помагащи на сърцето да работи, ги няма нито във валидола, нито в корвалола. Възприемайки тези средства като предназначени за сърце, ние губим ценни минути. По-надеждно е да повикате спешна помощ или да вземете истински препарат за сърце.
Какви са страничните ефекти на препаратите със стара слава, от които трябва да се пазим? И с какво да ги заменим?
Аналгинът – уврежда лигавицата на стомаха, бъбреците и черния дроб, причинява алергия и нарушава процеса на кръвообразуване. Може да бъде заменен с обезболяващи от групата на нестероидните противовъзпалителни средства. А за смъкване на температурата приемайте парацетамол.
Бисептолът – предизвиква алергичен обрив. Би могъл да бъде заменен с антибиотик, въздействащ на конкретната група бактерии. Но в консултация с лекар.
Тетрациклин мехлем – предизвиква сърбеж, зачервяване, отоци. Вместо него може да ползвате капки за очи с антибактериално действие.
Левомицетин – честото му използване може да потисне кръвообразуването. Може успешно да бъде заменен с антибактериални препарати от последно поколение.
