Духовден е един от важните празници в източноправославния календар. Той се отбелязва 51 дни след Великден, винаги в понеделник, веднага след Петдесетница, която се пада в неделя.
Празникът е посветен на Светия Дух, но в народната традиция е свързан и с множество древни вярвания, обреди за здраве, предпазване от зли сили и почит към душите на починалите.
В различните краища на България Духовден се отбелязва по различен начин, но навсякъде празникът носи усещане за преход — между живите и мъртвите, между видимия и невидимия свят, между пролетта и началото на лятото.
Кога се празнува Духовден
Духовден се отбелязва в понеделника след Петдесетница.
Петдесетница винаги е в неделя, 50 дни след Великден, а Свети Дух — на следващия ден.
Затова Духовден е подвижен празник и всяка година се пада на различна дата.
Какво означава Духовден
В православната традиция Духовден е празник в чест на Светия Дух — третото лице на Светата Троица.
В народните вярвания обаче денят има и по-широко значение. Смята се, че това е време, в което невидимите сили са особено активни, а душите на починалите се прибират обратно в гробовете след периода, в който са били „на свобода“.
Затова Духовден е свързан както с църковни служби, така и с поменални обреди, билки, орехова шума, забрани и предпазни действия.
Духовден и Русалската неделя
В някои райони на България Духовден се свързва с появата на русалиите — вредоносни митични сили, които според вярванията могат да причиняват болести и нещастия.
От Духовден започва Русалската неделя, наричана още Русалска седмица, Русалия или Русаля.
През тази седмица се спазват редица забрани и се извършват обреди за предпазване от русалиите.
Вярва се, че тогава тръгват дружините на русалиите или калушарите — обредни мъже, които обикалят за плодородие и лекуват хора, поразени от т.нар. русалска или самодивска болест.
Снимка: daposetim.bg
Кога е Русалската седмица според различните краища
В различните райони на страната има различни представи за Русалската седмица.
На едни места тя започва от Духовден.
В други краища се вярва, че Русалската неделя е седмицата преди Гергьовден.
Някъде я поставят в седмицата след Гергьовден.
Съществува и вярване, че Русалската седмица е между Спасовден и Свети Дух.
В Търновско например се смята, че русалиите си отиват именно на Свети Дух.
Защо Духовден е важен за жените
Духовден е особено почитан от жени, които все още не са родили. Те отправят молитви и спазват обичаи с надежда да имат здрави деца.
В Берковския край сутринта на празника жена, която има първо дете, прави на детето русалски венец от различни треви. Детето носи венеца три дни.
След това от тревите се приготвя отвара, с която се къпят хора, страдащи от обриви, ревматизъм и други болежки.
Какви билки се носят в църквата на Духовден
На Духовден при посещение в църква хората носят различни стръкове билки и цветя.
Сред тях са:
- руса́ля;
- пелин;
- селим;
- седеф;
- орешец;
- калофер;
- орехова шума.
По време на службата хората клякат и поставят билките под коленете си. След това ги отнасят вкъщи и ги използват за предпазване от молци, болести и зли сили.
Духовден и душите на починалите
Едно от най-разпространените народни вярвания гласи, че душите на починалите са на свобода от Велики четвъртък до Духовден.
На Свети Дух те се прибират обратно в гробовете.
Според поверията душите се подмамват с орехови клончета и орехова шума. Затова в съботата преди Духовден се прави задушница, на която се поменават всички починали.
Освен обичайните храни, на гробовете се носи и оставя орехова шума.
Какво се прави на задушницата преди Духовден
В съботата преди Свети Дух се прави голяма задушница.
Жените ходят на гробищата, почистват гробовете, преливат ги с вино, палят свещи и раздават храна за „Бог да прости“.
Обикновено се носят:
- варено жито;
- хляб;
- вино;
- погачи;
- сирене;
- прясно мляко;
- яйца;
- колачета;
- орехова шума.
На места се вярва, че починалият взима със себе си всичко, което му е оставено на гроба.
Обичаи в Пиринския край
В Пиринския край сутринта на Духовден жените редят орехова шума по пода в домовете си.
По обед отиват на гробищата, където раздават от погачите, които носят.
Раздават се още сирене, прясно мляко, а на някои места и яйца.
Пресните гробове се преливат с вино.
Вярва се, че когато починалият се прибира в гроба, той взима всичко, което му е било оставено.
Обичаи в Софийско
В Софийско задушницата преди Петдесетница и Свети Дух се смята за най-голямата през годината.
Жените ходят на гробищата и носят коливо, хляб, вино и различни обредни тестени храни.
На някои места се правят малки топчета от тесто, наричани пополенца, които се пекат или пържат и се дават на деца.
Гробовете се преливат с вино, палят се свещи и се раздава храна.
В някои села част от неразлятото вино се оставя на гроба, а на Духовден се взима и се използва за лекуване на задух.
Защо на Духовден се носи орехова шума
Ореховата шума има особено значение в обредите около Духовден.
Смята се, че с нея се подмамват душите на починалите, за да се приберат в гробовете.
В църквата хората носят орехова шума, поставят я на земята и лягат с лице надолу.
Според вярването не бива да гледат нагоре, защото точно тогава минават душите на починалите. Ако видят близките си, ще им домъчнее и няма да се приберат в гробовете.
На някои места не се носят цветя на гробищата, а само орехова шума.
Защо Духовден се нарича задушен понеделник
В някои села Духовден е наричан задушен понеделник.
Това име е свързано с вярванията за душите на мъртвите и тяхното прибиране в гробовете.
На места на този ден не се блажи, тоест спазва се пост.
Среща се и вярването, че на Свети Дух мъртвите се причестяват.
Курбани и обреди за дъжд
В някои райони на Духовден се правят общоселски курбани и сборове.
На места курбанът се съчетава с обреди за измолване на дъжд и се приема като курбан за полето.
Така празникът се свързва не само с душите на починалите, но и с плодородието, нивите и надеждата за добра реколта.
Обичаят с росена в Малкотърновско
В Малкотърновско вечерта срещу Свети Дух болните ходят на росен и преспиват на поляни за здраве.
Росенът е растение, което в народните вярвания има силна лечебна и магическа сила.
Смята се, че преспиването край росен може да помогне при различни болести, особено ако човек спази нужните обредни правила.
Какви забрани се спазват на Духовден
В народните вярвания Духовден е ден, в който трябва да се внимава.
На места се вярва, че не трябва да се докосва вода, защото „духовете играят в нея“.
Друго поверие казва, че водата „завира три пъти“ и човек може да пострада.
Затова в някои краища хората избягват работа с вода, къпане или пране.
Съществуват и забрани, свързани с тежка работа, шумни дейности и нарушаване на спокойствието на деня.
Вярването за жена змеица
В село Бръшлян се пази любопитно вярване.
Според него само на Духовден човек може да види жена змеица.
Това поверие е част от богатия митологичен свят на българската народна култура, в който змейове, самодиви, русалии и други невидими сили са свързани с определени дни и обреди.
Какво не бива да се прави на Духовден
Според народните вярвания на Духовден не бива:
- да се работи тежка работа;
- да се пере и мие без нужда;
- да се докосва вода в някои райони;
- да се гледа нагоре в църквата, когато се вярва, че минават душите;
- да се нарушава почитта към мъртвите;
- да се подценяват билките и ореховата шума;
- да се пренебрегва задушницата преди празника.
Какво се прави за здраве на Духовден
За здраве на Духовден хората посещават църква, носят билки, орехова шума и участват в службата.
В някои райони правят венци от треви за деца, приготвят отвари, преспиват на росен или участват в обредни практики за предпазване от болести.
Празникът е свързан с вярата, че природата, билките и молитвата могат да помогнат на човека да се защити от болести и зли сили.
Обобщение
Духовден е празник, в който християнската вяра и народните вярвания се преплитат по особено силен начин.
Той е посветен на Светия Дух, но в народната традиция е свързан и с душите на мъртвите, русалиите, билките, ореховата шума, здравето и плодородието.
На този ден хората посещават църква, носят билки, правят помени, раздават храна, палят свещи и спазват различни забрани.
Духовден напомня за връзката между живите и починалите, за силата на природата и за древните обреди, чрез които българите са търсили закрила, здраве и плодородие.
