Православната църква почита на 18 януари паметта на Свети Атанасий Велики – един от най-значимите християнски богослови и духовни водачи на ранното християнство. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия, в семейството на бедни, но ревностни християни.
Едва на 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и взема участие в Първия вселенски Никейски събор, където се поставят основите на християнското вероучение. Само пет години по-късно Атанасий приема епископски сан, а впоследствие става архиепископ на Александрия. В това си качество той води непримирима борба срещу арианската ерес, отстоявайки учението за божествената природа на Иисус Христос. Свети Атанасий умира на 2 май 373 година, оставяйки след себе си богато духовно и книжовно наследство.
В народните представи Свети Атанас заема особено място като властелин на снеговете и ледовете. Според вярванията именно от този ден зимата започва да отстъпва, а природата се подготвя за пролетта. Легендата разказва, че светецът облича копринена риза, възсяда белия си кон и се отправя към планината с думите: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова празникът е познат още като „Среди зима“.
В българската традиция Свети Атанас и Свети Антон, честван ден по-рано, се възприемат като братя близнаци и покровители на ковашкия занаят. Двамата често са представяни като ковачи, поради което Атанасовден се смята за професионален празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Наред с това денят се почита и като време за умилостивяване на болестите, особено чумата и шарката.
В тази връзка жените приготвят малки обредни питки, които надупчват с вилица по кората, за да не „надупчи“ шарката кожата на децата. Спазва се строга забрана за шиене и плетене, тъй като се вярва, че убожданията в тези дни зарастват трудно и могат да донесат болести.
В някои райони на страната за Атанасовден се прави курбан от черно пиле, приготвено с ориз. От ястието се раздава на съседи и познати за здраве и предпазване от болести. Черната перушина не е случайна – според народните вярвания тя притежава магична сила и пази от уроки и магии, затова перата се съхраняват. Друга характерна храна за празника е свинско месо, приготвено с бамя.
Когато времето позволява, хората излизат извън селото или града, събират се на поляни, играят хора и се люлеят на люлки за здраве. На места се палят и обредни огньове, които всички прескачат с вярата, че така ще бъдат здрави през годината.
Името Атанас произлиза от гръцки и означава „безсмъртен“, символизирайки вечния живот и духовната сила. На този ден имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка и Тина.
