София Лорен (на италиански: Sophia Loren) е артистичният псевдоним на италианската актриса София Вилани Шиколоне.
В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни роли. За близо 60 години в киното се снима във филми, заснети в различни страни от различни режисьори, като доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи.
Притежава множество международни филмови награди. Носител е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара – съответно за „Най-добра главна женска роля“ в чуждоезичния филм „Чочарка“ от 1961 г. и „Оскар за цялостно творчество“ през 1991 г.
Тя е двайсет и първа в Листата на Американския филмов институт за „50-те велики екранни легенди“.
Биография
София Лорен се ражда в Рим на 20 септември 1934 година. Баща ѝ Рикардо Шиколоне я признава за своя дъщеря, но отказва да се ожени за майка ѝ Ромилда Вилани и я напуска по време на бременноста. София прекарва детските си години със своята майка и по-малката си сестра Анна-Мария в рибарското селище Поцуоли, недалеч от Неапол. Там живеят при родителите на Ромилда, която е пианистка и неуспяла актриса. Условията им на живот не са особено добри и Лорен прекарва тези години в нищета.
През 1949 година участва в конкурса за красота Мис Италия и заема втора позиция като подгласничка на победителката. Красотата на София бързо прави впечатление, като ѝ предлагат участия в рекламни фотосесии и в еротични филми. Поради нуждата от пари, тя се съгласява да се снима в подобен тип продукции. По време на конкурса за Мис Рим се запознава с бъдещия си съпруг Карло Понти, преуспяващ филмов продуцент и ключов играч в следвоенното европейско кино. През този период започват и първите ѝ стъпки в киното, като стартира в серия от нискобюджетни комедии под името София Ладзаро. През 1951 година Лорен играе малка роля като робиня във филма на американския режисьор Мервин Лерой „Кво Вадис“.
Първи стъпки
Първата главна роля на София Лорен е в режисираната от Пиетро Франсичи филм-опера „Аида” от 1953 година. В тази продукция тя получава одобрението на филмовата критика. След успеха на „Аида” актрисата се снима в екранизациите „Две нощи с Клеопатра“ и „Атила“ с участието на Антъни Куин, който е първият филм на София Лорен, разпространен извън пределите на Италия.[7] Вниманието на критиката е привлечено от ролята ѝ в кинопродукцията на Виторио Де Сика „Златото на Неапол“, като отзивите са, че Лорен притежава оригиналност, талант и осезаема екранна страст.[8] Следват поредица от филми, в които тя партнира на Марчело Мастрояни, като през 1957 година дебютира на американската сцена с „Момчето върху делфина“. Участва в екранизации заедно с актьорите Джон Уейн, Кари Грант и Франк Синатра.
Лорен се превръща в международна звезда след като записва пет филма с американската компания Парамаунт Пикчърс. От този период датира и филмът „Desire Under the Elms”, базиран на едноименната пиеса на Юджийн О'Нийл, чийто партньор на Лорен е Антъни Пъркинс. През 1958 година прелестната италианка получава и първото си международно отличие за изпълнението си във филма „Черната орхидея“. Призът е за най-добра актриса на фестивала във Венеция.
Световна слава
През 1960 година Лорен си партнира с Жан-Пол Белмондо в италианския филм „Чочарка“, режисиран от Виторио Де Сика по романа на Алберто Моравия. Изключителната изразителност на Лорен в този образ впечатляват не само журито на кинофестивала в Кан, което ѝ връчва наградата за най-добра актриса, но и членовете на Американската филмова академия, които ѝ присъждат „Оскар“ за най-добро изпълнение на главна роля. До този момент не е имало друг случай, в който престижното отличие в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм. Лорен грабва и Приз за най-добра актриса от Нюйоркския кръг на филмовите критици. Суперпродукцията е отличена със Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм и номинация Златна палма за Викторио Де Сика.
През 60-те години на XX век София Лорен е една от най-популярните актриси в света, като продължава да снима филми в САЩ и Европа. През 1964 година участва във филма „Упадъкът на Римската империя” заедно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Ман историческа продукция ѝ носи рекордния хонорар от един милион долара. Следващата година на екран излиза филмовата комедийна драма „Брак по италиански”. За участието си в него Лорен за втори път е номиниранa за Оскар за най-добра женска роля, а продукцията печели наградата Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм.
Други филми от този период, получили световно признание, са „Ел Сид” с Чарлтън Хестън, „Милионерката“ с Питър Селърс, „Романс в Неапол“ с Кларк Гейбъл, комедийната драма „Вчера, днес и утре”, „Лейди Л.“ под режисурата на Питър Устинов и с участието на Пол Нюман, класиката „Арабеска” от 1966 година с Грегъри Пек, и филмът на Чарли Чаплин „Графинята от Хонгконг” с Марлон Брандо.
70-те и 80-те
След раждането на първородния ѝ син през 1968 година София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 70-те години нейните изпълнения в киното са предимно в италиански продукции. В 1974 г. се снима в последния филм на Виторио Де Сика „The Voyage“, малко преди той да почине. Под ръководството на знаменития кинорежисьор актрисата изиграва едни от най-значителните си и интересни образи, като общият брой на филмите, ръководени от Де Сика, е 14. В съвместната френско-италианска мелодрама „The Voyage“ партньор на Лорен е Ричард Бъртън, а тя печели приза за „Най-добра актриса“ на испанския кинофестивал в Сан Себастиан.
Следващата ѝ роля е в британския трилър „Проходът Касандра“, продуциран от Карло Понти през 1976 година, в чийто филм участват големи звезди за онова време, сред които Ричард Харис, Мартин Шийн, Бърт Ланкастър и Ава Гарднър.
През 1977 година режисираният от американския сценарист Еторе Скола „Един специален ден“ за пореден път събира на снимачната площадка Лорен с Марчело Мастрояни. Кинопродукцията е номинирана за единайсет международни награди, сред които два Оскара за „Най-добър чуждоезичен филм“ и „Най-добра главна роля за Мастрояни“.
В 1979 година Лорен написва автобиографичната книга „Живеейки и обичайки“, която се превръща в основа за телевизионен американски филм с нейно участие, излязъл през 1980.
През 80-те години на XX век ролите на София Лорен в киното са по-скоро епизодични. Тя участва в няколко италиански филма, сред които и телевизионна новела по роман на Марио Пузо.
Международно признание
През 1991 година София Лорен е поканена за домакин на провеждащата се в Париж церемония по връчването на Националната филмова награда на Франция „Сезар“. Освен в ролята на хост, актрисата става част и от отбора на наградените, тъй като Френската академия за филмово изкуство ѝ връчва почетен „Сезар“ за цялостно творчество, заедно с френския актьор Жан-Пиер Омон. По-късно през същата година на тържество в Елисейския дворец, френският президент Франсоа Митеран я награждава с „Орден на почетния легион“.
Връх в международното признание за забележителния творчески път на София Лорен е на 25 март 1991 година, когато Американската филмова академия ѝ присъжда „Оскар“ за цялостно творчество, като актрисата е обявена за „едно от истинските съкровища на световното кино, чиято кариера, богата със запомнящи се изпълнения, е добавила постоянен блясък в тази форма на изкуството“. На церемонията в Лос Анджелис Лорен е облечена в черна рокля на „Валентино“, а нейният втори „Оскар“ е връчен от Грегъри Пек.
На 1 февруари 1994 на Алеята на славата в Холивуд е открита 2000-та звезда на името на София Лорен. На събитието актрисата изразява своята надежда, че младите жени, които желаят един ден да бъдат актриси, ще се вдъхновяват, виждайки името ѝ на известния тротоар и споделя: „Много ми се иска моята грееща звезда да покаже пътя на толкова много прохождащи актриси и да направи техните мечти реалност, така както моята мечта се сбъдна.“ По-късно през същия месец в Берлин Лорен е наградена със Златна мечка за цялостен принос на 44-тия филмов фестивал Берлинале.
На 53-тата церемония по връчването на наградите Златен глобус през 1995 София Лорен е удостоена с почетната награда „Златен глобус на името на Сесил Демил“. Това е нейната пета статуетка от този кинофестивал. На същия форум получава и номинация за „Най-добра женска поддържаща роля“ за филма „Прет-а-порте“ (1994). В кинопродукцията на Робърт Олтман италианската актриса партнира на Марчело Мастрояни, Джулия Робъртс и Тим Робинс, а лентата е номинирана за „Най-добър филм в категория комедия“. През 1998 получава Златен лъв на кинофестивала във Венеция, отново за цялостно творчество.
През 2010 Лорен е удостоена с Премиум империал – една от най-престижните награди на Японската асоциация на изкуствата, присъждана за заслуги и постижения в областта на изкуството и ролята, която личностите изпълняват, за да обогатят хората по света.
На 4 май 2011 множество звезди от Холивуд се събират, за да почетат неподражаемата италианка по случай 50-годишнината от първия ѝ „Оскар“. През 1961 г. Лорен не присъства на церемонията на филмовата академия в САЩ, на която трябва да получи наградата си, като споделя, че тогава не е и мечтала, че един италиански филм може да спечели подобно голямо отличие. На организираното празненство, на което тя присъства със синовете си, заявява:
| „ | Оскарът промени напълно живота ми. Помогна ми да повярвам в себе си и да дам всичко от себе си като актриса. Нямам думи, с които да опиша чувствата си сега. Трудно е да си представите колко бързо изминаха цели 50 години, откакто получих наградата Оскар. | “ |
Зад кадър
София Лорен участва активно в обществени инициативи със световно послание. През 1992 е назначена за посланик на добра роля и е едно от лицата на Върховния комисариат на ООН за бежанците.
През 2004 печели „Грами“ за „Най-добър разговорен световен албум за деца“ за работата ѝ в проекта „Прокофиев: Петя и вълкът“, заедно с американския президент Бил Клинтън и съветския президент Михаил Горбачов.
На Зимните олимпийски игри в Торино през 2006 е една от осемте жени, редом със Сюзън Сарандън и Изабел Аленде, пренасяла олимпийския флаг.
През 2007 година Лорен приема да се снима гола само по диамантени обици за календара на фирмата за производства на гуми „Пирели“. София е взела решението да се разголи преди всичко заради известността на „Пирели“ и малкия тираж на календара – едва 400 броя, които се подаряват на важни клиенти.
На един от въпросите за успеха си като актриса София Лорен отговаря:
| „ | Да успяваш в трудна професия изисква предимно вяра в самия себе си. Това обяснява защо хора с посредствен талант и мощен вътрешен заряд изпреварват други с велик талант. | “ |
Брак и семейство
Повече от половин век София Лорен живее заедно с голямата си любов – италианският кинопродуцент Карло Понти. Двамата се запознават за първи път през 1950, когато тя е на 15, а той – на 37. Въпреки разликата в годините им, между тях пламва истинска обич и те се женят през 1957. Тъй като Понти има брак с първата си съпруга Джулиана, италианската държава не признава брачния съюз със София Лорен, понеже разводите са забранени по онова време. Понти е решен да се ожени законно за Лорен и през 1965 получава развод от Джулиана във Франция и двамата с Лорен се бракосъчетават в Париж през 1966 година.
Понти става не само неин съпруг, но и постоянен продуцент на филмите, в които участва. Някои от кинопродукциите са „Бокачо 70“, „Брак по италиански“, „Вчера, днес и утре“ и други. Двамата живеят заедно до смъртта му през 2007 година.
Двойката има двама синове. Лорен ражда първородния Карло Понти-младши на 29 декември 1968 година, а Едуардо Понти – на 6 януари 1973.
Днес тази дама с главно "Д" празнува рожден ден! Да ѝ пожелаем да е все така жизнена и да сияе все така ярко с неповторимата си усмивка! Честит рожден ден!
