Малко жени в историята са живели толкова необикновен живот, че повече от век след смъртта им продължават да будят възхищение и спорове. Такава е съдбата на Изабел Еберхард – писателка, пътешественичка и журналистка, която изоставя европейския си живот, приема исляма, облича се като мъж и прекарва последните години от живота си сред пустините на Алжир.
Родена в семейство, белязано от скандал
Изабел Еберхард е родена на 17 февруари 1877 г.
Двамата напускат Русия и се установяват в Швейцария, където се раждат Изабел и брат ѝ. Родителите никога не сключват брак и момичето остава извънбрачно дете.
Необичайно образование
Трофимовски се отказва от свещеническия сан, възприема атеистични и анархистки възгледи и лично обучава дъщеря си. Благодарение на него Изабел получава образование, недостижимо за повечето жени по онова време.
Още като дете изучава философия, история, литература и религии. Владее френски, руски, немски и италиански, а по-късно усвоява арабски, латински и старогръцки. Чете Волтер, Русо, Толстой, Бодлер и Зола, а интересът ѝ към ислямската култура се засилва с всяка изминала година.
Финансовият крах променя живота ѝ
След смъртта на бившия съпруг на майка ѝ семейството губи финансовата подкрепа, която получавало. Като извънбрачно дете Изабел няма право на наследство и за първи път се сблъсква с бедността.
Тогава започва да мечтае за Северна Африка.
Алжир се превръща в нейния истински дом
През 1897 г. заедно с майка си заминава за Алжир. Вместо да живее сред европейските колонисти, тя избира арабски квартал, научава свободно арабски език и постепенно се вписва в местната общност.
Скоро взема съдбоносното решение да приеме исляма.
По-късно признава, че не е променила само религията си, а целия си мироглед. В новата вяра открива спокойствие, свобода и усещане за принадлежност, които никога не е изпитвала в Европа.
Живее като мъж, за да бъде свободна
В края на XIX век жените в голяма част от Алжир не могат свободно да пътуват сами или да общуват с непознати мъже.
За да преодолее тези ограничения, Изабел започва да носи мъжки дрехи и приема името Си Махмуд Есади.
Така успява да прекосява пустинята, да живее сред бедуини, да разговаря с религиозни водачи и да достигне места, недостъпни за европейките. Заради това мнозина я смятат за една от първите жени-пътешественици, проникнали толкова дълбоко в живота на Северна Африка.
Не следва сляпо традициите
Макар искрено да приема исляма, Изабел никога не живее строго според всички религиозни правила. Пуши, понякога употребява алкохол и хашиш, влюбва се, пътува непрекъснато и отказва да се подчинява на обществените очаквания.
Въпреки това местните хора я уважават, защото виждат искрения ѝ интерес към тяхната култура и факта, че никога не се държи като колонизатор.
Критикува колониалната власт
След смъртта на майка си и по-късно на баща си Изабел остава сама и окончателно се установява в Алжир.
Работи като журналист и пътеписец, като открито критикува френската колониална политика и описва тежкия живот на местното население.
Текстовете ѝ привличат вниманието на властите, които започват да я наблюдават и дори я експулсират от страната. По-късно тя успява да се върне, след като сключва брак с алжирския военнослужещ Слиман Ени.
Трагичен край едва на 27 години
Животът ѝ приключва внезапно през 1904 г. По време на проливни дъждове мощно наводнение разрушава дома, в който живее със съпруга си в Айн Сефра.
Слиман оцелява, но Изабел загива под рухналите стени едва на 27-годишна възраст.
Погребана е по ислямски обичай в земята, която самата тя нарича своя истинска родина.
Наследството ѝ остава живо
След смъртта ѝ са открити дневници, пътеписи и ръкописи, които по-късно са публикувани и ѝ носят международно признание.
Днес Изабел Еберхард е смятана за една от най-интересните пътешественички и писателки от края на XIX век. Нейните произведения продължават да се изучават като ценни свидетелства за живота в Северна Африка, а в Алжир името ѝ и до днес се ползва с уважение.
