Европейският център по заразните болести посочва следните данни по въпроса за тестовете с антитела:
- Позитивният резултат от тях може да е свидетелство за минала (вкл. скорошна) инфекция, но не предоставя индикация за периода на заболяването и не може да изключи вероятността тази инфекция да протича и в момента. Затова той не е абсолютно доказателство, че човекът не е инфектиран и/или е защитен срещу нова инфекция, и не може да предава вируса на други хора.
- Макар че тестовете за антитела дават определени свидетелства за имунна реакция, не е ясно дали нивата на антитела предоставят достатъчан защита и за какъв период тя би издържала, т.е. какъв би бил срокът на валидност на подобен зелен сертификат. Напълно е възможно скоро след позитивен тест за антитела те да станат неоткриваеми.
- Все още не е ясно дали антителата, засичани от комерсиалните тестове, които се ползват в момента, могат да предпазят от инфекция при новопоявяващите се варианти на SARS-Cov2.
- Има множество видове тестове за антитела, а сравнението между резултатите им е изключитлено трудно поради разнообразието и липсата на стандартизация.
- Тестовете за антитела, които таргетират шиповия протеин (вирус-неутрализиращи антитела), не могат да направят разлика между хора, които са преболедували, и хора, които са получили поне една доза от ваксините.
Хората, които смятат, че са прекарали болестта, но нямат възможност да получат сертификат за преболедували, имат две опции - да се ваксинират или да си извадят сертификат за проведено PCR/антигенно изследване (с валидност 72 / 48 часа).
