Преди да започне да пътува по света като манекенка, Уилоу Алън се научава да оцелява сред суровата природа на Арктика. Израснала в инувиалуитско семейство в Инувик, Северозападните територии на Канада, тя усвоява умения, които могат да се окажат жизненоважни при температури до минус 40 градуса.
Животът в Арктика учи на много повече от това как да издържаш на студа. Той изгражда устойчивост, уважение към природата и силно чувство за общност. Именно тези уроци остават най-ценният спомен от детството на 27-годишната Алън, която споделя историята си в интервю за списание People.
„Когато мисля за себе си, за живота си и за това, което е важно за мен, не се сещам често за модата и света на манекенството. Мисля за живота на Севера – за това да изцапаш ръцете си, да работиш здраво и да изградиш устойчивост сред природата и суровите условия“, разказва тя.
Подготовката за зимата е въпрос на оцеляване
В Инувик зимата не е просто сезон, а изпитание, за което хората се подготвят внимателно. Температурите могат да паднат до около минус 40 градуса по Целзий, а придвижването сред природата изисква сериозни познания и постоянна бдителност.
Още като дете Уилоу научава практически умения от своите роднини и по-възрастните членове на общността. Тя усвоява техники за поставяне на ловни капани, откриване на подходящи места за риболов, разпознаване на ядливи и лечебни растения, както и определяне на снега, който може да бъде използван за получаване на питейна вода.
В подобна среда дори най-малките грешки могат да имат сериозни последствия. Затова тя се научава постоянно да се обръща назад, докато върви през природата. Така запомня пейзажа и може да намери обратния път, ако вятърът заличи следите ѝ.
Друг важен урок е свързан с моторните шейни. При преминаване през вода или киша от разтопен сняг спирането може да доведе до опасно затъване и да остави човек блокиран далеч от безопасно място.
За Уилоу тези умения не са били нещо необичайно. Те са естествена част от израстването на Север, където познаването на природата може да бъде решаващо.
„Докато растях, всичко това беше просто част от ежедневието. Едва след като напуснах Севера, разбрах по-ясно защо хората извън този регион не биха познавали тези неща“, споделя тя.
Уроците, които остават за цял живот
Уилоу напуска родния си край на 16-годишна възраст, за да продължи образованието си, тъй като в нейната общност няма университет. Въпреки че животът я отвежда далеч от дома, тя запазва връзката си с хората, традициите и природата, сред които е израснала.
Един от най-силните ѝ спомени е чувството за взаимопомощ. В нейната общност хората споделят това, с което разполагат – от месото, добито по време на лов, до сигурното място за нощувка.
Семейството ѝ дори оставяло колибата си отключена за пътници, които имали нужда от подслон. На масата стояла книга за гости, в която посетителите оставяли истории и спомени от престоя си.
Тази традиция показва нещо, което Уилоу смята за особено важно – че никой не трябва да бъде оставян сам, когато има нужда от помощ.
„Израстването в Инувик, заобиколена от инувиалуитската култура, традиции и природа, ме научи на много и ме превърна в човека, който съм днес“, казва тя.
По думите ѝ още от малка е възпитавана да се грижи за общността, възрастните хора и семействата. Животът там не е толкова съсредоточен върху отделния човек, както често се случва в южните части на Канада.
Днес Уилоу се връща в Инувик всяка година, за да види близките си и да запази връзката на сина си Огъст с неговите инувиалуитски корени. Семейството продължава да има дом в града и колиба сред природата. Съпругът ѝ, който е от южната част на страната, също се е влюбил в северния начин на живот.
Манекенството ѝ дава увереност да разказва за произхода си
Макар професионалният ѝ път да е свързан със света на модата, Уилоу не определя кариерата си като най-важната част от своята идентичност.
Тя признава, че манекенството ѝ е помогнало да придобие увереност и да осъзнае, че има място в индустрия, в която представянето на коренното население е от голямо значение.
Чрез съдържанието, което създава, Алън се стреми да оспорва наследените колониални представи и да популяризира културата си в среди, където тя дълго време е оставала недостатъчно представена.
За нея обаче най-важното наследство не е свързано с модните подиуми или международната известност. То е в историите, които ще предаде на сина си, и в знанията, които ще му помогнат да разбере откъде идва.
„Чувствам, че мога да продължа да предавам историите, които са ми разказвали, а също така имам толкова много преживявания сред природата, които мога да споделя с детето си“, казва тя.
За Уилоу Алън истинският успех означава синът ѝ да расте, познавайки корените си, уважавайки природата и разбирайки хората, живели преди него. Защото някои от най-ценните уроци не се научават в училище, а се предават от поколение на поколение – край огъня, сред снега и в общност, в която взаимната грижа е начин на живот.
