Четири основни продукта излизат най-скъпо у нас, но голямата разлика идва от доходите и покупателната способност
Колко всъщност плащаме за храната в България в сравнение със съседна Сърбия, Гърция и Италия?
Сравнение на цените на основни продукти показва интересна картина. При отделните стоки разликите между четирите държави невинаги са големи, но когато се погледне колко от дохода отива за храна, картината се променя сериозно.
При сравнение на шест яйца, 250 грама масло, килограм свинско и килограм пилешко месо общата стойност на кошницата е най-висока в България.
Ето колко струва една и съща кошница
При четирите сравнявани продукта сметката изглежда така:
???????? Сърбия – 15,11 евро
???????? Италия – между 15,47 и 17,48 евро
???????? Гърция – между 15,73 и 16,78 евро
???????? България – 16,55 евро
Така по конкретното сравнение най-ниска е стойността на кошницата в Сърбия, а най-висока – в България. Разликата обаче не е огромна и не бива да се приема като цялостна оценка на ценовото равнище в четирите държави.
Именно затова експертите подчертават, че трябва да се сравняват много повече продукти, магазини, промоции и периоди, за да се получи реална картина.
В България яйцата и млечните продукти тежат най-много
У нас шест яйца са посочени на цена от 1,99 евро, 250 грама масло струват около 3,30 евро, килограм свинско месо – 4,98 евро, а килограм пилешко – 6,29 евро.
При други продукти разликите са още по-интересни.
Килограм бяло саламурено сирене е около 15,33 евро, а кофичка кисело мляко – приблизително 1 евро.
Според експерта Адриан Николов от Института за пазарна икономика именно при определени групи хранителни продукти България се отклонява най-съществено от средноевропейските равнища.
Особено внимание се обръща на млечните продукти, млякото и яйцата, при които ценовото равнище според посочените данни достига около 130% от средноевропейското.
Сърбия е по-евтина при много от сравняваните продукти
В Сърбия шест яйца струват около 1 евро, маслото е около 2,85 евро за 250 грама, свинското – 5,93 евро за килограм, а пилешкото – 5,33 евро.
Интересното е, че въпреки по-ниските цени на част от продуктите, сръбските потребители също усещат сериозна тежест върху семейния бюджет.
Според цитирани в материала жители на страната значителна част от месечния доход отива за храна и сметки.
Това показва нещо важно – ниската цена на даден продукт не означава автоматично, че животът е по-евтин за местните хора.
Как стоят нещата в Гърция?
Гърция традиционно се възприема като по-скъпа страна, но и там картината е различна при отделните продукти.
В Атина шест яйца размер L струват най-малко 2,48 евро, а 250 грама масло са между 2,45 и 3,50 евро.
Фетата достига до 19 евро за килограм, докато пилешкото е около 2,90 евро за килограм, а свинското – около 7,90 евро.
Прясното мляко се продава между 1,89 и 2,80 евро за литър.
Това още веднъж показва защо е подвеждащо да се каже просто, че „в една държава храната е по-скъпа“. Един продукт може да е значително по-евтин, докато друг да струва повече.
Италия има най-високите доходи от четирите държави
Италия е особено интересна за сравнение, защото средният доход там е най-висок от четирите разглеждани страни.
Въпреки това цените на част от основните продукти не са драстично различни.
Шест яйца струват около 2 евро, маслото – между 1,99 и 4 евро за 250 грама, свинското е около 6,99 евро за килограм, а пилешкото – около 4,49 евро.
Киселото мляко е между 1,59 и 2 евро, докато моцарелата е около 11,90 евро за килограм.
Именно тук се вижда най-ясно защо цената на продукта не е достатъчна, за да се определи колко „скъпо“ живее населението.
България не е най-скъпата в Европа по всички храни
Експертите предупреждават да се внимава със сензационните сравнения между отделни продукти.
Адриан Николов от ИПИ посочва, че статистиката трябва да обхваща хиляди хранителни стоки и множество магазини, защото цените се влияят от сезона, промоциите и конкретния магазин.
Според него през повечето години цените на храните в България са около 80–85% от средноевропейските равнища.
Проблемът е, че някои отделни групи – особено млечните продукти, млякото и яйцата – са значително по-скъпи спрямо средноевропейските равнища.
Покупателната способност е голямата разлика
Точно тук се намира и най-важният извод от сравнението.
Според данните, цитирани в материала, покупателната способност на българите се е увеличила през последното десетилетие.
Адриан Николов посочва, че през последните 10 години не е имало период на реално обедняване и че способността на домакинствата да потребяват стоки и услуги се е увеличила с около 75%.
Това обаче не означава, че българите не усещат поскъпването.
Когато една стока струва почти колкото в по-богата европейска държава, но доходът е значително по-нисък, реалната тежест върху семейния бюджет е много по-голяма.
Колко са нужни за издръжка у нас?
Според данните, цитирани от КНСБ, малката потребителска кошница в България възлиза на 61,51 евро, а необходимият нетен месечен доход за един работещ човек, който живее сам, достига 828 евро.
Именно затова усещането за скъпотия не може да бъде измерено само с цената на един килограм месо или една опаковка яйца.
В крайна сметка въпросът е много по-прост:
Колко от заплатата остава след като платим храната, сметките, жилището, транспорта и останалите разходи?
И именно по този показател разликата между България и по-богатите европейски държави продължава да бъде осезаема.
Изводът
Сравнението на четири основни продукта поставя България на първо място по стойност на конкретната кошница сред четирите разглеждани държави. Но това не означава, че всички храни у нас са по-скъпи от тези в Италия или Гърция.
Истинският проблем е съотношението между цените и доходите.
За българския потребител дори сравнително малка разлика в цената може да се усеща много по-силно, когато доходът е по-нисък.
Затова, когато сравняваме цените между държавите, трябва да гледаме не само етикета на рафта, а и колко работа и доход са необходими, за да напълним една и съща кошница.
Тагове: цени на храните, цени в България, храни, инфлация, покупателна способност, заплати, Сърбия, Гърция, Италия, цени на хранителни продукти, потребителска кошница, ИПИ, КНСБ
