Испанската екстремна спортистка Беатрис Фламини прекара 500 дни в пълна изолация в пещера в Гранада, без дневна светлина и без контакт с други хора. Когато най-накрая излезе на повърхността, тя беше убедена, че са минали едва около пет месеца.
500 дни под земята без връзка с външния свят
На 20 ноември 2021 г. Беатрис Фламини влиза в пещера в района на Гранада, Испания, на дълбочина около 70 метра. Целта е да прекара продължително време сама под земята, докато изследователи наблюдават от разстояние физическото и психическото ѝ състояние.
През следващите 500 дни спортистката няма нормален контакт с други хора, не вижда дневна светлина и не получава информация за случващото се по света. Тя трябва сама да организира ежедневието си в необичайните условия.
Когато през април 2023 г. екипът идва да я изведе, Фламини е убедена, че е прекарала под земята около 160–170 дни. Тя не осъзнава, че са изминали повече от 16 месеца.
„Все още съм на 21 ноември 2021 г. Не знам нищо за света“, казва тя след излизането си.
Мозъкът започнал да създава звуци
Едно от най-трудните изпитания за испанката се оказва пълната тишина. При липсата на обичайните звуци и външни стимули тя започва да чува шумове, които не могат да бъдат обяснени с реални източници.
„Мълчиш, а мозъкът сам си измисля звуци“, разказва Фламини за преживяното.
В един момент усещанията стават толкова убедителни, че тя иска от екипа устройство, с което да ги записва, тъй като е убедена, че не става дума за халюцинации.
Случаят предизвиква тревога сред част от хората, наблюдаващи експеримента. Спортният психолог Дебора Годой Искьердо обаче смята, че подобни преживявания могат да възникнат при екстремна изолация. Вместо експериментът да бъде прекратен, тя предлага на Фламини да бъдат изпратени още книги и пъзели, които да ѝ помогнат да поддържа умствената си активност.
Книги, упражнения и плетене, за да запази ритъма си
За да се справя с дългите часове сама, Беатрис Фламини създава собствен режим. Тя спортува, рисува и плете вълнени шапки, като се опитва да запълва времето с различни занимания.
За 500 дни успява да прочете около 60 книги и да изпие приблизително 1000 литра вода.
Без нормалния ритъм на деня и нощта обаче усещането за време постепенно се променя. Именно това е един от основните аспекти, които правят експеримента интересен за учените, изследващи човешкото поведение при продължителна изолация.
Какви последици остават след излизането от пещерата?
След края на престоя Фламини преминава медицински изследвания. Според публикацията общите резултати са положителни, но тя има видими затруднения след продължителното пребиваване под земята.
Заради ограниченото движение и липсата на нормална ориентация в пространството изпитва проблеми с равновесието и ходи несигурно, с приведена стойка.
Светлината също се оказва сериозно предизвикателство. След толкова дълго време в тъмнина тя трябва да носи слънчеви очила, докато очите ѝ постепенно се приспособят към ярката дневна светлина.
Спортистката съобщава и за отслабване на краткосрочната памет и значителна загуба на периферното зрение. Тези оплаквания показват, че дори когато човек успява да се справи психически с екстремно изпитание, връщането към обичайните условия може да бъде трудно.
„Страхотно, неповторимо“ преживяване
Въпреки халюцинациите и физическите затруднения Беатрис Фламини описва преживяването си като „страхотно, неповторимо“.
Нейният експеримент е необичаен пример за това как продължителната изолация може да промени възприятието за време и външния свят. Историята ѝ показва и колко важни са умствената активност, ежедневният режим и способността на човек да се адаптира, когато обичайните ориентири изчезнат.
