Вечната красавица продължи апенинската поредица „фатална жена“, започната от иконите на Чиначита София Лорен и Джина Лолобриджида. Моника Белучи навлезе в света на шоубизнеса като модел, но междувременно се превърна в една от най-големите италиански филмови диви.
Всяка година избираме най-сексапилната жена в страната, на планетата, във вселената, но повечето от тях са преходни. Те се носят с вятъра, като модните тенденции. Моника Белучи обаче е класика. Нещо вечно, идеално, изумително, божествено. Откакто се появи на големия екран в началото на деветото десетилетие на миналия век, тя се превърна във въплъщение на елегантност, чувственост, блясък и, разбира се, вечна красота. Тя спира дъха и очарова, където и да се появи - на конвейерните ленти, червения килим или улицата. Просто излъчва.
„Бях на дванадесет години и половина, когато я видях за първи път. Въпреки че споменът избледняваше с напредването на възрастта, си спомням тази среща съвсем ясно, сякаш беше вчера. На този ден Мусолини обяви война на Великобритания и Франция, а аз получих първия си велосипед...“
Знаете откъде идват тези изречения, нали? И сме сигурни, че си спомняте още по-добре сцената, когато тя се появява на площада, когато върви по улицата уверено и сигурно, сякаш се носи, осъзнавайки, че е тайният обект на желанията на много хора. Мъжете си чупят вратовете, за да я видят по-добре, завистливи жени я стрелят с поглед... Малка.
Режисьорът на едноименния филм, Джузепе Торнаторе, си е представял София Лорен за главната актриса. Но тя отказва предложението, така че търсенето на нова се проточва и продължава години наред. Докато сценаристът трескаво проклина всеки нов кастинг, някъде жената, родена да играе тази роля, узрява и разцъфтява. Сякаш е чакала само Нея...
Моника Белучи не е играла Малена - тя си беше Малена. Винаги. Още от ранно детство. Защото понякога красотата може да бъде проклятие, истинско проклятие, особено когато идваш от малко място, където всеки си дава правото да те измерва, оценява и класира.
Тя беше красива като ангел, но връстниците ѝ, които очевидно не бяха наясно какво означава жестокост и какви последици може да остави тя върху крехката душа, не я пощадиха. Нещо повече, малтретираха я по различни начини. Възрастни чужденци не се срамуваха да я приближат на улицата и да ѝ предложат брак „от небето, па до ребрата“. Някои дори се опитаха да го откраднат, разказва градската легенда. Не е чудно, че след началното училище е излизала навън само когато се налага.
Моника Белучи Снимка: Produttori Associati - Filmola - Албум / Profimedia
Тя нямала мир и у дома. Съседите шепнели мимоходом: „Тя е дяволско дете!“, защото виждали „зли духове“ в тези дълги мигли, а в буйните ѝ къдрици „дяволски планове“. Тя криела тези свои непокорни къдрици, докато не се преместила в Париж. Там фотографите и художниците, за разлика от злобните си съседи от малкото градче Чита ди Кастело, знаели как да ценят красотата. Но докато стигне до Париж и започне да работи като модел, тя изминала трънлив път...
Разказва се история за това как, когато била в седми клас, съучениците ѝ се опитали да я осакатят. В коридора на училището имало печка на дърва. Белучи, малко меланхолична, седяла отделно от останалите ученици, прегърнала коленете си, потънала в мисли. Не чула как, когато учителите си тръгнали, някой предложил: „Хайде да загреем монета във фурната и да оставим отпечатък върху Моника.“
От мислите ѝ я изтръгнаха детски викове, окуражаващи малкия терорист. Докато той затопляше монетата, която държеше с щипките, няколко от тях сграбчиха Моника. Ако учителите не бяха чули суматохата, т.е. писъците на демона, горещият метал щеше да докосне лицето ѝ и да остави белег завинаги.
Моника Белучи във филма "Малена" Снимка: The Hollywood Archive / Profimedia
За съжаление, атаките не спряха дотук. Семейство Дрю от нейния клас я преследваха, докато не завърши, заслепени от ревност и ярост. Колкото по-възрастна ставаше Моника, толкова повече внимание привличаше и толкова по-жестоки ставаха връстниците ѝ. Един ден те я причакаха в засада и я пребиха до смърт. Точно както в „Малена“.
За щастие, имаше и ярки примери. Когато беше тийнейджърка, сервитьори и сервитьорки ѝ предлагаха безплатни ястия във всяко кафене и ресторант, разказват родителите ѝ в интервю. „Учителите никога не казаха лоша дума за нея, тя беше добра ученичка. Един, който беше запален по рисуването, по-късно ни даде скици, портрети на нея, които тайно направи по време на час. Напълно непознати хора се приближаваха до нея на улицата и учтиво ѝ предлагаха милиони лири и щастлив живот в чужбина с тях...“
Самата Моника споделяше, че всеки мъж, с когото се е сближила в младостта си, я е виждал само като обект. Но майка ѝ я е насочвала правилно от самото начало. Г-жа Брунела, някога красавица, се е грижила внимателно за единственото си дете . Тя и съпругът ѝ Паскуале са чакали дълго време, за да станат родители. И точно когато най-накрая са вдигнали ръце, Моника се е появила. Ето защо от първия ден са я смятали за небесен дар, за благословия.
„Тя беше светлина, предопределена да постигне нещо велико чрез страдание и жестокост. Не само за себе си, но и за всички хора, за целия свят. Учих я, че трябва да бъде нежна като Дева Мария и силна като ангел, изпратен да се бори с демони.“ Но колкото и да се опитваше да бъде ангел, мъжете, с редки изключения, продължаваха да я гледат по различен начин, убедени, че притежава „демоничен чар“.
Когато известният френски журналист от руски произход Владимир Познер се опита да предаде впечатлението си след първата среща с италианския гигант, тогава вече международна звезда, пред която светът падна на колене, това описание имаше почти библейски конотации:
„Знаех, че Моника Белучи е красива, но не бях подготвена за това, което ме очакваше. Защото тя не е само красива... Тя блести. Както в чистия, първичен смисъл, като ангелите на Рафаело, така и в съблазнителния, физически, чувствен смисъл. Седнах срещу нея и се опитах да забележа някакъв недостатък, но - напразно.“
