През 90-те години той има три магазина, скъп автомобил и пари, за които днес може само да си спомня
Иван Василев някога е бил човекът, за когото мнозина биха казали, че е постигнал всичко. През 90-те години той притежава три магазина, склад, скъп автомобил и се радва на доходи, които днес изглеждат немислими.
Десетилетия по-късно обаче животът му е коренно различен.
Историята му показва колко бързо може да се промени финансовото положение на човек, дори когато някога бизнесът му е изглеждал непоклатим.
От инженер до успешен предприемач
Иван завършва електротехнически институт през 1981 г. и започва работа като инженер-конструктор.
Десет години по-късно обаче решава да напусне сигурната си работа и да опита късмета си в бизнеса.
През 1991 г. взема около 7000 лева от родителите си и заминава за Полша. Връща се с два куфара електроника – касетофони, ютии и сешоари. Продава стоката само за седмица и печели сума, равна на няколко инженерски заплати.
Това се оказва началото на новия му живот.
Само година по-късно Иван вече има павилион, а две години след това отваря първия си магазин. До 1995 г. бизнесът му се разраства до три обекта, склад в индустриалната зона, автомобил и охрана.
Парите започват да идват толкова бързо, че той вярва, че този успех ще продължи завинаги.
Луксозният живот, който изглеждал вечен
През онези години Иван кара тъмносиньо BMW 525 и не се притеснява да харчи за неща, които преди това са му били недостъпни.
През 1996 г. например купува на съпругата си кожено палто за около 15 000 лева.
Днес самият той признава, че тогава е бил убеден, че това е само началото.
„Мислех, че ще бъде завинаги. Не пиех, не играех хазарт, не прахосвах парите. Работех. Всичко правех както трябва“, разказва Иван.
Но именно тогава допуска грешката, която години по-късно ще определи финансовия му живот.
Един след друг магазините започват да затварят
Първият сериозен удар идва в края на 90-те години. Иван държи голяма част от оборотния си капитал във валута, но има договори с доставчици в левове и банков кредит.
След финансовата криза разходите му рязко се увеличават. Само за няколко месеца той губи два от трите си магазина, защото вече не може да покрива наемите и задълженията си.
Третият обект оцелява още няколко години.
В началото на новото хилядолетие обаче на пазара се появяват големите търговски вериги. Малкият магазин на Иван постепенно губи конкурентната си позиция.
Той опитва различни стратегии – премиум стоки, специализирани продукти и услуги, но без успех.
До 2007 г. и последният му магазин е затворен.
Последният опит също се проваля
С останалите си средства през 2009 г. Иван инвестира в автосервиз в покрайнините на града.
Бизнесът издържа няколко години, но по-високият наем, намаляващите клиенти и необходимостта от обновяване на оборудването постепенно го поставят в невъзможност да продължи.
На 50 години той остава без бизнес и без автомобил.
Налага се да продаде BMW-то си, за да погаси част от натрупаните дългове.
Тогава осъзнава и най-голямата си грешка.
„Не диверсифицирах. Сложих всичките си яйца в една кошница. Когато нещата тръгнаха надолу, нямах на какво да се опра“, казва той.
Високите доходи не означават висока пенсия
Днес Иван получава минимална пенсия.
Причината е свързана и с начина, по който е осигурявал доходите си през годините. Като самостоятелен предприемач той често плаща минимални осигуровки, за да му остават повече средства за бизнеса и ежедневните разходи.
Докато печели добре, това решение му се струва разумно.
Десетилетия по-късно обаче последствията са болезнени.
Иван сравнява своето положение с това на бивши работници от фабриката, които някога са печелели многократно по-малко от него, но са се осигурявали върху официалните си доходи.
Днес техните пенсии са по-високи.
Работи и след пенсионирането
За да допълва доходите си, Иван работи като охранител на паркинг няколко нощи седмично.
Има и друг източник на допълнителни средства – гъбите.
Веднъж седмично пътува до гората, където събира манатарки и лисички. След това ги суши, маринова и съхранява в буркани.
Отглежда и зеленчуци във вилата си.
Това, което някога е било част от спокойния му живот извън града, днес се е превърнало в начин да увеличи доходите си.
„Купете имоти, докато сте млади“
Ако можеше да се върне в 1995 г., Иван казва, че би направил нещо съвсем различно.
„Бих си купил апартаменти. Не един, а три или четири. Бих ги дал под наем и бих ги запазил“, споделя той.
Според него част от печалбите от бизнеса е трябвало да бъдат насочвани към недвижими имоти, вместо всичко да се връща обратно в бизнеса.
Днес той смята, че именно така би могъл да има допълнителен доход в пенсионна възраст.
Най-важният урок идва твърде късно
Въпреки всичко Иван не определя живота си като провал.
Той си спомня за годините, в които е пътувал, посещавал е скъпи ресторанти и е почивал в чужбина във време, когато подобни пътувания са били недостъпни за много хора.
Но признава, че би постъпил различно, ако е имал днешния опит.
Към младите хора, които тепърва започват бизнес, той отправя прост съвет – да не разчитат само на един източник на доходи и да мислят предварително за бъдещето си.
„Не започвайте собствен бизнес, ако нямате резервен план. Аз нямах. И това е резултатът“, казва той.
Историята на Иван е напомняне, че големият оборот и високите доходи не са гаранция за финансово спокойствие в бъдеще. Понякога най-важните решения не са свързани с това колко печелим днес, а с това какво ще остане за нас утре.
