На 1 септември православната църква почита Преподобни Симеон Стълпник и Света Марта. Денят е свързан с началото на църковната Нова година, а в народния календар има особено значение за земеделците и бъдещата реколта.
На 1 септември православните християни почитат Преподобни Симеон Стълпник, Света Марта и светите мъченици Айтал и Амун дякони.
Имен ден празнуват множество красиви имена, сред които Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симка, Симана, Мона и Марта.
Кой е Свети Симеон Стълпник
Според житието светецът е роден в Мала Азия. Още на 18 години постъпил в манастир, а по-късно избрал отшелническия живот.
Той си построил висока каменна кула, наподобяваща стълб, върху която прекарал голяма част от живота си в молитви и лишения. Именно заради това останал в историята с името Симеон Стълпник.
Светецът починал на 103-годишна възраст.
В българската традиция той е почитан като покровител на орачите и е известен още като Симеон Орачо.
Симеоновден поставя началото на новата земеделска година
Народната традиция свързва 1 септември не само с църковната Нова година, но и с началото на новата стопанска година.
Симеоновден е един от най-важните празници в земеделския календар. От този момент започват есенната оран и подготовката за сеитбата.
Празникът е свързан и с бруленето и събирането на орехите, заради което на някои места е наричан „Симеон брульо“.
Още в навечерието на празника жените носели семето за посев в храма, за да бъде благословено. В него поставяли стрък босилек, червен конец с нанизани червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.
Обредни питки и ритуал за плодородие
На сутринта жените замесвали пшенично тесто и приготвяли специални обредни питки. С тях ритуално захранвали воловете и биволите, които щели да участват в оранта.
Приготвяли се и малки кравайчета, които се нанизвали на рогата на животните заедно с червени вълнени конци.
В някои райони на Северозападна България пред каруцата се принасял курбан за Свети Симеон – петле или кокошка. Орачите отнасяли курбана и питата на нивата, а остатъците от обредната храна били заравяни в земята.
Орачите и сеячите се обличали празнично, а жените ги обикаляли и ръсели жар, за да бъде спорна и успешна работата им.
Какви са забраните на Симеоновден
Симеоновден е свързан и с множество народни забрани, които според вярванията трябва да осигурят плодородие и да предпазят дома и стопанството.
На този ден не се дава нищо назаем и не се изнася нищо от къщата. Смята се, че така може да бъде „изнесено“ и плодородието.
Не се кладе огън, докато орачът не се върне от нивата – вярвало се, че това предпазва посевите от пожари.
Жените не перат и не простират, за да не останат класовете празни. Забранена е и домашната работа, свързана с вълна, тъй като според народните вярвания това можело да доведе до нападения на вълци над стадата.
Гадаене за реколтата и времето
На Симеоновден е разпространен и обичаят „полазване“. Хората внимавали кой ще бъде първият човек, който ще влезе в дома. Ако това бил богат и заможен човек, се приемало като добър знак за предстоящата година и се вярвало, че реколтата ще бъде добра.
Орачите също наблюдавали кого ще срещнат по пътя към нивата. Ако първият срещнат човек бил с „пълно“, това се приемало като знак за богата реколта и много зърно.
В Западна България съществува вярването, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, подобно ще бъде времето и през януари на следващата година. В Пиринския край пък по времето на празника се правели предсказания за предстоящата зима.
Кои имена празнуват на 1 септември
На Симеоновден имен ден имат:
Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симка, Симана, Мона и Марта.
Честит имен ден на всички празнуващи! Нека бъдат здрави, щастливи и благословени, а домът им да бъде изпълнен с благополучие и берекет.
