Историята на момиче, което проходи сред падане от третия етаж

"Благородство, смесено с детско безразсъдство", казва днес майка й Иванка Боянова. Най-хубавото в тази история е, че момичето е живо и че опасността за живота му е отминала, признава изстрадалата жена. Иванка е най-щастливата майка - след като момиченцето й проходи навръх Нова година.Бедата, която сполетя Надя, дошла внезапно към 17 часа на 25 септември м.г. От началото на учебната година са минали само няколко дни. В IX а клас на СОУ "Димитър Маринов" са събрани едни от най-успешните ученици в града, защото в тази паралелка се влиза с висок бал. В нея се изучава най-актуалната за момента специалност - информационни технологии с английски език.

"Всички са добри, сериозни деца", казва пред "Стандарт" класният Тони Ралчев.Някои от учениците още не се познават, но между други се завързват спорове и конфликти. След такъв малък конфликт по време на голямото междучасие някой хвърля чантата на едно от момичетата през прозореца. Надя поглежда навън и я вижда закачена на орнамент от фасадата на сградата. Без да се замисли много, се надвесва от перваза и опъва тялото си с мисълта, че ей-сега ще я стигне и вземе. Но ръката й обаче не стига до чантата и вместо това тя полита от третия етаж към земята. Пада на плочника до входа в загубила съзнание. Само след минути Надя вече е в болницата на града и с лечението и се заемат дежурните лекари, другите л са повикани по спешност.

Потрошена е на много места- череп, таз, крака, дясна ръка, два прешлена, лицеви кости. Има хематом. В първите часове мислят да я изпратят в софийска клиника, търсят консултации с известни лекари травматолози. Мнението им е, че хематомът е опасен за преместването, а съветът - да се лекува на място. Лекарите не губят нито минута. Правят й снимки, изследвания, бинтоват, гипсират, промиват рани... На втория ден Надя се събужда и дори проронва по няколко думи с лекарите, с родителите си. "Държа се много борбено", показа дух, казва класният.

Веднага започват операциите. Надя е имала късмет, че в болницата на Лом работи лекар ортопед травматолог с опит и големи професионални възможности. Д-р Красимир Кръстев й прави няколко операции. Последно на 30 декември сваля винтове. Надя започва да се движи много бавно с помощта на патерици. Ходенето й е далеч от нормалното, но все пак прави крачки, казва майка й.
От злополучния 25 септември 2013-а Надя не е влизала в клас. "Радвам се, че момичето е живо, че лечението върви успешно, а за училището още не мислим", обясни г-н Тони Ралчев. Вероятно ще продължи с удължен срок или със самостоятелно обучение. "Не си представям как ще стига до третия етаж и ще седи по 6 часа на ден неподвижнаподели майка и.

Съучениците й нито за ден не я оставят сама. Звънят й по телефона, идват на посещения, разказват и за всичко, което става в училището", споделя г-н Ралчев. Те също са преживели шока от падането на момичето. Затова се много радват, че Надя се възстановява. "И тя се зарадва много на последното ни посещение преди Коледа", казва класният.

А самата Надя не помни нищо. Как се е озовала с два счупени крака и ръка в болницата, не знае. Лекарите казват, че това е защитната реакция на мозъка, за да оцелее организмът.

Историята на Надя развълнува и града, и страната. Общината в Лом незабавно организира дарителска кампания, за да се съберат средства за операциите. Само първият интермодуларен пирон струвал 1800 лв. Всеки ученик, а и много хора от града дарили средства за Надя. Във фонда за спасяването й първите суми внесла общината, след това "АЕЦ - Козлодуй", семейство лекари, състрадателни хора от други градове.

Били събрани 6-7000 лв., които са предадени на семейството. Надя има добро семейство. Родителите й са обикновени трудови хора, които работят и се грижат за децата си - Надя и 17-годишната Елена. По-голямата сестра учи в XI клас на същото училище.