Каква е историята на индийското орехче
Дървото на индийското орехче (Myristica fragans) е от семейство Миристикови. То е вечнозелено и достига до 15 метра височина. Родина на индийското орехче са островите Банда и Молукските острови, но тамошната кухня не обръща особено внимание на кулинарните предимства на подправката. Тя станала любима на арабите, които търгували с Далечния Изток от антични времена до края на Средновековието. Силно застъпено като подправка в арабската кухня, индийското орехче е пренесено в Европа.
Бързо индийското орехче се харесва на европейците, но в самото начало то се намирало твърде трудно, защото се внасяло в малки количества. През 16 век вече индийското орехче се радва на голям интерес, след като португалците завладяли Молукските острови. Те веднага налагат монопол върху износа на подправката.
След около 100 години архипелагът е завзет от холандците, които на свой ред пазят зорко насажденията и дърветата с индийско орехче. Строги наказания грозяли всеки, който се осмели да откъсне дори едно орехче, като крайният вариант бил посегателят да остане без ръка. След това французите успяват да се доберат до разсад от дръвчето и засаждат плантации с индийско орехче на остров Мавриций.
