Слухът може да се запази дори когато човек вече не реагира, а след смъртта организмът преминава през поредица от естествени биологични процеси
Смъртта обикновено си представяме като един-единствен момент – последният удар на сърцето и последният дъх. В действителност умирането най-често е постепенен процес, при който организмът бавно започва да губи способността си да поддържа жизнените си функции.
Какво усеща човек в тези последни моменти
Може ли да чува близките си, дори когато вече не отговаря? Какво се случва с мозъка, сърцето и дишането? И какво започва да се случва с тялото непосредствено след смъртта?
Това са въпроси, които от векове предизвикват страх и любопитство.
Организмът започва да пести енергия
При тежко заболяване или в напреднала възраст, когато организмът постепенно отслабва, енергийните му нужди и възможности се променят.
Човек започва да спи все повече, прекарва по-голямата част от времето си в покой и постепенно губи интерес към обичайните занимания. Причината е свързана с отслабването на различни системи в организма и с намаляването на способността му да поддържа нормалното кръвообращение и снабдяването на тъканите с кислород.
Постепенно апетитът също намалява. Храната може да започне да предизвиква дискомфорт, а човек да отказва дори любими ястия.
В този етап не е препоръчително близките да настояват човек да се храни насила. При умиращия организъм храносмилането вече не работи по същия начин и храненето може да се превърне в допълнително натоварване.
С напредването на процеса мускулната сила намалява. Възможна е загуба на контрол върху пикочния мехур и червата, а кожата става по-уязвима и чувствителна. Затова спокойната атмосфера и внимателната грижа от страна на близките имат особено значение.
Променя се и начинът, по който човек възприема света
В последните часове или дни преди смъртта някои хора могат да проявят необичайно поведение.
Понякога се наблюдава кратък прилив на енергия – човек, който дълго време е бил изключително слаб, внезапно започва да говори повече, иска да стане от леглото или проявява интерес към заобикалящото го.
При други се появяват промени във възприятието. Някои хора съобщават, че виждат или чуват близки, които вече са починали, или описват необичайни усещания.
Тези преживявания могат да имат различни обяснения, свързани с промените в мозъчната функция, лекарствата, недостига на кислород и самия процес на умиране.
Те не могат да бъдат използвани като научно доказателство за съществуването на „отвъдния свят“, но са добре познати като част от преживяванията, които някои хора имат в края на живота.
Чува ли човек близките си, когато вече не реагира
Това е един от най-често задаваните въпроси.
В последните етапи на умирането човек може да изпадне в състояние, подобно на дълбока безсъзнателност. Той вече не отговаря на въпроси, не отваря очи и може да изглежда така, сякаш напълно е загубил контакт със заобикалящия го свят.
Това обаче не означава непременно, че не възприема никакви звуци.
Някои изследвания показват, че слуховата система може да продължи да функционира в много късните етапи от живота. Именно затова специалистите често съветват близките да продължават да говорят спокойно на човека, да го държат за ръка и да му показват, че не е сам.
Дори когато няма видима реакция, не можем със сигурност да знаем какво възприема човекът.
Какво се случва с дишането
С наближаването на края дишането постепенно се променя.
То може да стане неравномерно, като между отделните вдишвания има все по-дълги паузи. Понякога човек започва да диша много повърхностно, а след това отново да направи по-дълбоко вдишване.
За близките това може да бъде изключително тежко за наблюдение.
В гърлото също може да се натрупа секрет, който човекът вече не е в състояние да преглътне. Това понякога предизвиква характерен шум при дишането, известен като „самотен хрип“ или „самотен хропот“.
Макар звукът да може да бъде плашещ за семейството, той не означава непременно, че човекът изпитва болка.
След това постепенно настъпва моментът на последното вдишване.
Какво се случва в самия момент на смъртта
Когато настъпи смъртта, сърцето спира да изпомпва кръв, дишането прекратява, а жизненоважните функции на организма спират.
Мозъкът също престава да функционира нормално. Някои научни наблюдения показват, че определена електрическа активност в мозъка може да бъде регистрирана за кратко време около момента на спиране на кръвообращението. Това обаче не означава, че човекът непременно е в съзнание.
Дали самият процес е болезнен зависи от причината за смъртта и състоянието на човека.
При тежки заболявания съвременната палиативна медицина разполага с методи за контролиране на болката, задуха, тревожността и други неприятни симптоми, така че последният етап от живота да бъде възможно най-спокоен.
Какво се случва с тялото след смъртта
След като жизнените функции спрат, организмът преминава през няколко естествени биологични промени.
Мускулите се отпускат
В началото мускулите се отпускат напълно. Това може да доведе и до отпускане на сфинктерите, поради което е възможно да се отделят урина или изпражнения.
Лицето също променя изражението си, тъй като мускулното напрежение изчезва.
Кожата започва да избледнява
След спирането на кръвообращението кръвта вече не достига до кожата по нормалния начин.
Това води до бледност на кожата, която може да стане забележима сравнително скоро след смъртта.
Тялото започва да се охлажда
Без нормално кръвообращение организмът постепенно губи натрупаната топлина.
Този процес се нарича algor mortis – посмъртно охлаждане.
С течение на времето температурата на тялото се доближава до температурата на околната среда. Скоростта на охлаждане обаче зависи от множество фактори – температурата в помещението, дрехите, телесната маса и други условия.
Кръвта се събира в долните части на тялото
След спирането на кръвообращението гравитацията започва да оказва влияние върху кръвта.
Тя се събира в по-ниско разположените части на тялото, което може да доведе до появата на червеникаво-лилави петна по кожата. Това явление е известно като livor mortis.
Настъпва посмъртна скованост
Няколко часа след смъртта започва друг добре познат процес – rigor mortis, или посмъртно вкочаняване.
Мускулите постепенно се втвърдяват поради химичните промени, които настъпват в тях след спирането на клетъчния метаболизъм.
Сковаността обикновено започва да се проявява първо в малките мускулни групи, след което обхваща и други части на тялото.
След определен период тя постепенно изчезва.
След това започва естественият процес на разлагане
След смъртта клетките вече не получават необходимия кислород и хранителни вещества.
Започва автолиза – разграждане на клетките от собствените им ензими. След това в процеса активно участват и бактериите, които естествено се намират в организма.
Така тъканите постепенно се разлагат.
Това не е нещо необичайно или мистериозно, а естествената биологична част от жизнения цикъл на всяко човешко тяло.
Последните мигове остават една от най-големите загадки
Науката може да обясни много от физиологичните промени, които настъпват при умиране и след смъртта. Но въпросът какво точно преживява човек в последните си моменти все още няма окончателен отговор.
Известно е, че мозъкът, сърцето, дишането и останалите системи постепенно губят функциите си. Известно е и че някои хора могат да имат необичайни усещания и преживявания в края на живота.
Но какво се случва със съзнанието в последните мигове остава тема, която продължава да бъде изследвана.
Затова, когато човек е в края на живота си, най-важното за близките често е не да търсят отговор на всяка загадка, а да бъдат до него – да говорят спокойно, да държат ръката му и да осигурят възможно най-много комфорт и достойнство.
Смъртта е естествена част от човешкия живот. Разбирането на процесите, които настъпват в тялото, може да помогне страхът от неизвестното да бъде заменен поне от малко повече знание и спокойствие.
