Децата, появили се на бял свят по време на първия строг локдаун в Англия, показват по-слабо развити умения за концентрация , следване на инструкции и регулиране на поведението на четиригодишна възраст. Това сочат предварителните резултати от британското проучване BICYCLE, публикувано в научното списание Archives of Disease in Childhood.
Учените обаче подчертават, че резултатите не доказват, че изолацията сама по себе си е причинила установените затруднения.
Какво е изследвало проучването
Екипът от Сити Сейнт Джордж към Лондонския университет е проследил развитието на 205 деца, родени между 23 март и 23 юни 2020 г. – периода на първия и най-строг локдаун в Англия.
Тези деца прекарват почти цялата си първа година в среда с ограничени социални контакти. Посещенията при близки са забранени, детските групи и местата за занимания са затворени, срещите с други семейства са редки, а маските допълнително ограничават достъпа до лицеви изражения и разнообразна комуникация.
Децата са оценявани чрез стандартизирани тестове за езиково развитие и невербално мислене. Родителите са попълвали въпросници за изпълнителните функции и двигателните умения на своите деца.
Какво представляват изпълнителните функции
Под това понятие се обединяват уменията, които помагат на детето да:
- задържа вниманието си върху определена задача;
- запомня и изпълнява инструкции;
- планира последователни действия;
- устоява на разсейващи стимули;
- контролира импулсите и емоциите си;
- променя поведението си след забележка или обратна връзка;
- решава самостоятелно всекидневни проблеми.
Тези способности имат важно значение за адаптацията в детската градина и училище.
Едно от три деца е отчетено с нужда от подкрепа
Според родителските оценки изпълнителните функции на изследваните деца са осезаемо под типичните стойности от предпандемичните стандарти. Те са по-ниски и спрямо резултатите им по невербално мислене – показател, използван от учените като ориентир за общия познавателен потенциал.
При около една трета от децата са отчетени потребности от подкрепа в областта на изпълнителните функции. Това не означава непременно диагноза или трайно нарушение, а че поведението им попада в диапазон, който може да изисква допълнително внимание у дома и в класната стая.
Децата могат по-трудно да се включват в задача, да останат съсредоточени, да следват поредица от указания или да се успокоят след силна емоция.
Езиковото развитие показва по-сложна картина
Резултатите не показват общо изоставане в езика. Напротив – разбирането на изречения, пасивният речник и част от езиковите показатели са били на очакваното за възрастта ниво или над него.
Когато обаче учените сравняват езиковите способности с невербалното мислене на всяко дете, експресивният език се оказва по-слаб от очакваното. Това е способността детето да подбира думи, да изгражда изречения и ясно да изразява мислите си.
Една от възможните хипотези е, че постоянната комуникация с родители и близки е подпомогнала разбирането на речта. В същото време липсата на разнообразни контакти с други деца, непознати възрастни и различни социални ситуации може да е ограничила възможностите за активно изразяване.
Авторите изрично отбелязват, че тези вероятни връзки трябва да бъдат потвърдени с допълнителни изследвания.
Двигателните умения са в нормите за възрастта
Фината и грубата моторика на децата отговарят на предпандемичните норми. Това означава, че като група те не показват необичайни затруднения в движенията, координацията и практическите умения.
Спрямо собствения им резултат по невербално мислене двигателните показатели са малко по-ниски, но не се наблюдава общо отклонение спрямо възрастовите стандарти.
Защо учените не говорят за доказана вреда от локдауна
Проучването не позволява да се направи категоричен извод, че ограниченията са пряката причина за резултатите.
Извадката е съставена от доброволно включили се семейства и няма съпоставена група от деца, родени непосредствено преди или след локдауна. Изпълнителните функции и моториката са оценени от родителите, а не чрез преки тестове, което може да повлияе на резултатите.
Приблизително три четвърти от родителите в проучването са с висше образование – значително повече от средното за Англия. Това може да е допринесло за част от по-високите резултати при езика и невербалното мислене.
Възможни са и други влияния, сред които родителският стрес, повече време пред екрани, промените в семейната среда и по-широките последици от пандемията.
Необходима е подкрепа, а не поставяне на етикети
Според авторите резултатите не трябва да се използват, за да бъдат определяни всички деца, родени през 2020 г., като изостанали или увредени. В групата има големи индивидуални различия, а детските способности продължават да се развиват.
Учените препоръчват продължително проследяване и повече ресурси за училищата и семействата. Полезни могат да бъдат ясните ежедневни правила, разбиването на задачите на малки стъпки, игрите за памет и самоконтрол, физическата активност и богатото общуване с връстници.
В следващите фази на проучването се очаква изпълнителните функции да бъдат измерени и чрез преки тестове, както и да се направи сравнение с деца, родени след периода на ограниченията.
Първите резултати са сигнал към училищата
Основният извод на изследователите е, че в класните стаи може да има повече деца, които се нуждаят от помощ за регулиране на поведението, съсредоточаване и изразяване на мислите си.
Това не означава непременно индивидуална терапия за всяко дете. Авторите препоръчват по-структурирана подкрепа в самата учебна среда – ясни инструкции, визуални напомняния, повече повторения, време за успокояване и занимания, които развиват самоконтрола.
