Огромни разлики между доставните и крайните цени на основни храни в супермаркетите предизвикаха остра реакция от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова . В телевизионно участие на 22 октомври тя показа млечни продукти и документи, които според нея разкриват надценки , достигащи 135% при маслото и 125% при българския кашкавал.
Цените на храните отново се превърнаха в една от най-горещите теми в България, след като Мая Манолова представи конкретни примери за разликите между сумите, които търговските вериги плащат на доставчиците, и цените, които потребителите виждат на щандовете.
Този път председателят на КЗП не се ограничи с общи обвинения за скъпотията, а показа продукти и фактури, предоставени според нея при проверките на големите супермаркети.
Най-сериозно внимание привлякоха млечните продукти – масло, сирене, кашкавал и прясно мляко.
Според Манолова при някои от тях установените надценки са толкова големи, че поставят въпроси както за интересите на потребителите, така и за отношението към българските производители.
„Надробиха попарата, а оставиха народа да я сърба“
В ефира на сутрешния блок „Тази сутрин“ по bTV на 22 октомври Мая Манолова отправи изключително остра критика към големите търговски вериги.
„Те надробиха тази попара с абсурдно високите цени и сега са оставили българския народ да я сърба. Те са ни лук яли, ни лук мирисали“, заяви председателят на КЗП.
Повод за реакцията ѝ станаха твърдения на представители на търговските вериги, които оспорват начина, по който комисията представя надценките.
Манолова настоя, че проверяващите разполагат с конкретни документи, а информацията не се основава само на наблюдения върху етикетите в магазините.
По думите ѝ фактурите са предоставени от самите проверявани търговци.
Тя подчерта, че става въпрос за основни хранителни продукти, които присъстват почти ежедневно на българската трапеза.
Не за екзотични плодове или луксозни стоки, а за масло, мляко, сирене и кашкавал.
Масло за 1,34 евро се продава за 3,79 евро
Един от най-обсъжданите примери в телевизионното участие беше опаковка краве масло.
Според представените от Манолова данни доставната му цена е 1,34 евро, докато на щанда потребителите го купуват за 3,79 евро.
Тя посочи, че надценката достига 135%, след като се отчете данъкът върху добавената стойност.
Разликата между двете суми привлече внимание не само с размера си, но и с въпроса как точно се формира крайната цена.
При предходен брифинг на КЗП беше посочена и друга стойност за доставната цена на същия пример – 1,43 евро.
Независимо от разминаването в цитираните суми, председателят на комисията настоява, че документите показват значителни разлики между доставните и продажните цени.
Важно е да се уточни, че надценката не е равнозначна на чиста печалба.
От получените приходи търговецът трябва да покрива разходи за персонал, електроенергия, транспорт, съхранение, наеми, логистика и други дейности.
Въпреки това големите разлики между доставната и крайната цена поставят въпроса дали потребителите плащат повече, отколкото е икономически обосновано.
Български кашкавал със 125% надценка, а вносна гауда – с 25%
Друг пример, който Манолова представи, беше сравнението между български кашкавал и вносна гауда.
Според нея в проверена търговска верига гаудата се продава с около 25% надценка, докато при български кашкавал процентът достига 125%.
Тя определи тази разлика като повод за сериозни въпроси.
Председателят на КЗП смята, че подобна политика може да поставя българските производители в неблагоприятно положение.
Когато продуктът, произведен у нас, достига до потребителя със значително по-висока надценка, това може да повлияе на конкурентоспособността му спрямо вносните алтернативи.
Така купувачът вижда по-висока крайна цена, но тя невинаги означава, че производителят получава по-добро възнаграждение.
Според Манолова проблемът е особено сериозен за животновъдите, които поемат основните разходи за отглеждане на животните и производство на суровината.
Тя посочи, че изкупната цена на суровото мляко е около 50 евроцента за литър.
По думите ѝ фермерите се намират под силен икономически натиск, докато крайните цени на част от млечните продукти остават високи.
Надценки до 99% при прясното мляко и 95% при сиренето
Данните от проверките не се ограничават до маслото и кашкавала.
На брифинг от 20 октомври Манолова представи и други примери.
При определено прясно мляко е отчетена надценка от 99%.
При друг продукт от същата категория е посочена надценка от 68%.
За някои видове сирене стойностите достигат 95%.
Представените данни очертават значителни разлики между отделните продукти и доставчици, включително в рамките на една и съща търговска верига.
Точно тази нееднаквост според КЗП заслужава допълнителен анализ.
От комисията искат да изяснят защо при сравними стоки се прилагат толкова различни търговски надценки.
Отделен въпрос е какви разходи са включени при формирането на крайната цена и дали увеличенията през последните месеци имат икономическа обосновка.
КЗП започна 11 производства за цените на основни храни
Мая Манолова съобщи, че Комисията за защита на потребителите вече е започнала 11 производства, свързани с предполагаемо необосновано повишаване на цените и установени заблуждаващи търговски практики.
Сред проверяваните стоки са млечни продукти, домати, краставици и други храни от първа необходимост.
При една от проверките се сравняват цените през август и октомври 2026 година.
Целта е да се установи дали има значително увеличение, което не може да бъде обяснено с обективни икономически причини.
Търговските вериги ще имат възможност да представят документи, разходни данни и други доказателства в подкрепа на ценовата си политика.
Едва след разглеждането им може да се прецени дали действително са извършени нарушения.
Самото започване на производство не означава, че вина вече е доказана.
Глоби от 10 000 до 100 000 евро при установено нарушение
Според обявената от КЗП информация санкциите при доказано необосновано повишаване на цените могат да бъдат от 10 000 до 100 000 евро за отделен продукт.
Това обаче не означава, че всяка стока с висока надценка автоматично ще доведе до глоба.
Манолова направи важно разграничение между високата търговска надценка и необоснованото увеличение на цената.
КЗП трябва да установи конкретно нарушение в рамките на правомощията си.
За целта е необходимо да бъдат изследвани цените за съответния период, представените документи и икономическите обстоятелства.
Следователно наличието на надценка от 100 или дори 135% само по себе си не означава, че търговецът непременно е нарушил закона.
От значение са конкретните правила, които се прилагат, и доказателствата по всяко производство.
Манолова настоя КЗК да провери големите вериги
Председателят на КЗП насочи вниманието и към Комисията за защита на конкуренцията.
Тя смята, че антимонополният орган трябва да анализира разликите в надценките на сходни продукти, доставени от различни производители.
Според нейното тълкуване при определени нелоялни търговски практики могат да бъдат налагани санкции, достигащи 10% от оборота.
Това е значително по-сериозна финансова последица от глобите, които могат да бъдат наложени за отделен продукт.
Манолова настоя КЗК да разгледа предоставените документи и да прецени дали има основания за производство.
Специално внимание според нея заслужава и въпросът за евентуално съвместно господстващо положение на търговските вериги.
Това е понятие от правото на конкуренцията, свързано с възможността няколко предприятия да притежават значителна пазарна сила.
Наличието на високи надценки само по себе си не доказва съгласувано поведение, злоупотреба с господстващо положение или друго нарушение на конкурентното право.
Подобни изводи могат да бъдат направени само след съответното разследване от компетентния орган.
КЗП вече е предоставила на КЗК документи, включително фактури за доставни и продажни цени, съобщи Манолова.
Защо цената на българските продукти е толкова важна?
Един от най-сериозните въпроси в спора е положението на родните производители.
Млекопроизводството например изисква постоянни разходи за фуражи, ветеринарни грижи, електроенергия, труд и поддръжка на стопанствата.
Когато изкупните цени остават ниски, а крайните цени в магазините са високи, потребителите естествено се питат къде отива разликата.
Отговорът обаче не може да се намери само чрез сравняване на цената на суровото мляко с тази на готовия кашкавал.
Между двете има производствени процеси, разходи за преработка, узряване, опаковане, транспорт, съхранение и търговско обслужване.
Именно затова са необходими подробни проверки по цялата верига на доставки.
Манолова настоява институциите да проследят последователно формирането на цените – от производителя до магазина.
В проверките влизат и НАП и БАБХ
След първоначалните проверки по щандовете на супермаркетите контролът се разширява.
От 21 октомври започнаха съвместни проверки на КЗП, Националната агенция за приходите и Българската агенция по безопасност на храните.
Фокусът включва и складовете на големите търговски вериги.
Различните институции участват според собствените си законови правомощия.
КЗП проверява търговските практики и спазването на изискванията за защита на потребителите.
НАП разполага с правомощия в областта на данъчното законодателство и финансовата отчетност.
БАБХ следи за безопасността на храните и съответствието с приложимите изисквания.
Очаква се събраната информация да помогне за по-пълна картина на пътя на стоките и тяхното ценообразуване.
Търговските вериги оспорват представянето на данните
Случаят има и друга страна.
Сдружението за модерна търговия вече изрази несъгласие с начина, по който КЗП представя информацията за надценките.
От организацията обърнаха внимание, че търговската надценка не е равнозначна на печалба.
Според представителите на сектора публичното представяне само на най-високите стойности може да създаде подвеждаща представа за цялостното ценообразуване.
Те поставят и въпроса колко продукти са проверени, при какъв дял от тях са установени необичайно високи надценки и какви са резултатите за останалите стоки.
Това е съществена част от спора.
Единичен продукт с много висока надценка не е достатъчен, за да се заключи, че всички продукти в дадена търговска верига се продават при подобни условия.
От друга страна, наличието на отделни случаи с големи ценови разлики е основание за допълнителни проверки и изискване на обяснения.
Какво означават проверките за потребителите?
За купувачите най-важният въпрос остава дали цените на основните храни ще се променят.
Засега няма основание да се твърди, че започнатите проверки автоматично ще доведат до поевтиняване.
Възможно е някои търговци да преразгледат своята ценова политика.
Но дали това ще се случи и в какъв мащаб, зависи от резултатите на институционалния контрол, пазарните условия и решенията на самите компании.
За потребителите остава важно да сравняват не само крайната цена, но и цената за килограм или литър, грамажа и условията на промоционалните предложения.
При съмнения за заблуждаващо представена цена или разминаване между етикета и касовия бон те могат да подават сигнали до КЗП.
Ще последват ли големи санкции за супермаркетите?
Това предстои да стане ясно след приключването на съответните производства.
Засега официално е известно, че са започнати 11 производства от КЗП, а събраните данни са предоставени и на Комисията за защита на конкуренцията.
Проверките продължават по различни направления, включително в складовете на търговските вериги.
Председателят на КЗП настоява, че представените фактури разкриват сериозни проблеми с цените на основни хранителни продукти.
Представителите на търговския сектор от своя страна оспорват начина, по който тези данни се интерпретират публично.
Едно е сигурно: въпросът защо някои основни храни достигат до българските потребители с толкова голяма разлика между доставната и продажната цена вече е предмет на институционални проверки.
Дали ще бъдат установени нарушения, кои търговци ще бъдат санкционирани и какъв ще бъде ефектът върху цените в магазините, предстои да се разбере.
