Преди повече от половин век в руската Кемеровска област започва да се разпространява история, която и до днес буди спорове. Наричат я легендата за Тисулската принцеса – мистериозна млада жена, открита уж в мраморен саркофаг на 70 метра под земята край село Ржавчик.
Някои вярват, че находката може да преобърне представите ни за историята на човечеството.
Историята за „спящата красавица“ от Сибир
Според разказите през септември 1969 г. миньори, работещи в въглищна мина, попаднали на бял мраморен саркофаг, украсен с орнаменти. След часове усилия те успели да го отворят.
Вътре лежала млада жена, висока около 180 см, облечена в светла рокля с цветни мотиви. Очите ѝ били отворени, а кожата – розова, сякаш е жива. Най-необичайното било, че тялото било потопено в прозрачна течност. Според свидетелства, когато течността била източена, кожата ѝ потъмняла, а при повторното ѝ наливане възвърнала естествения си цвят.
Местните я нарекли „Тисулската принцеса“. Малко по-късно военни и учени пристигнали на мястото, районът бил отцепен, а саркофагът – изпратен за изследване в Новосибирск.
Твърденията, които шокираха обществеността
Според разпространената версия на жителите било обяснено, че жената е на… 800 милиона години. Ако това беше вярно, тя би живяла много преди динозаврите и би поставила под въпрос утвърдени научни теории.
Разказва се още, че:
роклята ѝ била изработена от непознат материал;
течността в саркофага не могла да бъде идентифицирана;
генетичният ѝ произход не съответствал на нито една позната популация.
Информацията обаче останала строго засекретена почти половин век.
„Странните събития“ след откритието
С времето около случая започнали да се трупат мистични истории. Говорело се за внезапни смъртни случаи сред миньорите, за необясними страхове и странно поведение. Някои твърдят, че в района компасите се държат необичайно, а радиовръзката е нестабилна.
Фактическите данни обаче показват, че смъртните случаи могат да бъдат обяснени с обикновени причини – инциденти, заболявания и сърдечни проблеми.
Истина или измислица?
През 2002 г. историята отново изплува в руски медии, след публикация в седмичника „Аркаим“. Авторът твърди, че информацията му е споделена от бивш офицер от КГБ. Въпреки това:
не са открити надеждни свидетели;
архивните публикации си противоречат относно датите и имената;
по онова време в района не е имало активен индустриален добив на въглища в описания мащаб;
генетични тестове през 60-те години не са били възможни.
Официалните източници в Тисулския район подхождат скептично към случая и отбелязват липсата на потвърдени археологически данни.
Сравнение с реални находки
За разлика от тази легенда, през 1971 г. китайски археолози откриват добре запазена мумия в провинция Хунан – благородничката Син Джуй, живяла преди около 2000 години. Тялото ѝ било съхранено в специален балсамиращ разтвор, което обяснява отличното състояние.
В случая с Тисулската принцеса обаче липсват научни доказателства и документирани експертизи.
Защо легендата продължава да живее?
Истории като тази съчетават мистерия, държавна тайна и възможност за изгубена древна цивилизация. Те дават простор на въображението и подхранват интереса към алтернативната история.
Дали става дума за сензационно откритие, прикрито от властите, или за местен фолклор, прераснал в национална легенда – отговорът остава неясен.
Тисулската принцеса продължава да бъде една от най-обсъжданите мистерии на Сибир – между науката, мита и човешкото желание да вярваме в невъзможното.
