През зимата на 1972 г. едно московско родилно отделение става сцена на престъпление, което шокира целия медицински свят.
На пръв поглед всичко изглеждало като лично отмъщение. Но разследването поело в съвсем друга посока, разкривайки финансова измама, изчезнали документи и семейна тайна, пазена десетилетия.
Шокираща находка в родилното отделение
Всичко започнало, когато медицинска сестра влязла в кабинета на своя колежка, за да я повика при пациентка.
Мария седяла неподвижно на стола, облегната на стената, с букет алени рози в ръцете си.
Първоначално изглеждало, че просто е задрямала след тежко дежурство.
Когато сестрата се приближила, забелязала кръв по бялата престилка и нож, забит в тялото на лекарката.
Само минути по-късно цялото родилно отделение било отцепено от полицията.
Изчезнали документи объркали разследването
Още в първите часове след убийството се случило нещо странно.
От отдел „Личен състав“ изчезнали списъците със служителите.
Главната лекарка Светлана Курьохина изглеждала необичайно притеснена. Малко по-късно полицаи я заварили да гори документи в тоалетната на болницата.
При разпита тя признала, че от месеци извършвала финансова измама, като вписвала фиктивни служители и присвоявала заплатите им.
Разследващите за кратко предположили, че именно това е мотивът за убийството.
Скоро обаче се оказало, че по време на престъплението жената изобщо не е била в Москва, а е участвала в медицински симпозиум в Ленинград.
Финансовата измама се оказала напълно отделен случай.
Един свидетел променил всичко
Когато следите започнали да изстиват, в полицията се появил млад баща на име Аркадий Павлов.
Той разказал, че в деня на убийството случайно видял през прозореца на родилното как Мария ожесточено се кара с мъж в бяла престилка.
Разследващите решили да проверят всички мъже, работещи в болницата.
Свидетелят не разпознал нито един от лекарите.
Но когато в стаята влязъл млад санитар на име Никита Авдеев, Павлов веднага посочил него.
„Това е човекът“, заявил без колебание.
Снимка под възглавницата разкрила невероятната истина
При обиска в стаята на Никита полицаите открили само няколко лични вещи.
Под възглавницата обаче лежала стара фотография.
На нея била Мария Любашина – много по-млада, прегърнала малко момченце.
Снимката променила цялото разследване.
При разпита Никита признал, че е биологичният син на Мария и съпруга ѝ Николай.
Като новородено бил роден с тежък сърдечен порок и бил изпратен в дом за деца, където получил ново име и нова самоличност.
През целия си живот вярвал, че родителите му доброволно са се отказали от него.
Отмъщение, планирано с години
След като навършил пълнолетие, Никита успял да открие истинските си документи.
От този момент единствената му цел станала да намери родителите си.
Постъпил на работа именно в родилното отделение, където работели Мария и Николай, за да се доближи до тях.
Първоначално се опитал да разговаря с майка си и ѝ разкрил кой е.
Тя отказала да му повярва.
Последвал ожесточен спор, който бил забелязан от случайния свидетел Аркадий Павлов.
Няколко дни по-късно Никита се върнал с букет червени рози, представяйки се за млад баща, който чака новини за съпругата си.
Така успял незабелязано да се придвижва из отделението.
Когато останал насаме с Мария, я нападнал.
По време на разпита признал, че преди да я намушка, произнесъл само една фраза:
„Мамо, това е за всичко.“
Финалът на трагичната история
След ареста Никита не изразил съжаление за стореното.
Единственото, за което съжалявал, било, че не успял да отмъсти и на баща си.
Съдът го осъдил на 15 години затвор.
Съдбата обаче сложила край на историята по неочакван начин.
Никита починал в затвора от усложнения, свързани със сърдечно заболяване – същия здравословен проблем, с който се родил преди години и който белязал живота му още от първия му ден.
