Очите са огледало на душата и в тях са скрити всички морета на този свят, небесният свод и всички галактики. Казва се Абуше, роден е в Етиопия в долината Омо и според всички закони на природата, логиката и континента, от който произхожда, би трябвало да има черни очи.
Снимка: Eric Lafforgue/Exclusivepix Medi / Zuma Press / Profimedia
Френският фотограф Ерик Лафорг пътува по планетата и запечатва интересни сцени, доближавайки ни до далечни региони и народи, техните култури, обичаи, начин на живот. Когато в началото на 2016 г. пребивава в южната част на Етиопия, очисъвсем случайно пред обектива му застават . Те са лазурни, като морето в южната част на страната му. Тъмнокож младеж с неустоима усмивка му разкрива, че се казва Абуше, че произхожда от Джинка и че е на девет години.
„Изведнъж той се озова пред нашето превозно средство и ни очарова с лъчезарна усмивка. Тези очи... Като две малки планети! А лицето, най-приятелското, което някога сме срещали“, написа по-късно фотографът в блога си.
Абуше Снимка: Ерик Лафорг/Exclusivepix Medi / Zuma Press / Profimedia
Омагьосан от гледката, Лафорг поискал да научи повече за момчето. Скоро местните жители му разказали, че Абуше живее с баба си и дядо си в малка дървена колиба, която била погълната от пожар няколко седмици по-рано. Те се разминали без сериозни наранявания, но той останал с изгаряне на челото. Въпреки трудните условия в бедния квартал, той посещавал редовно училище, а храната му била осигурявана от щедрите гости на близкия ресторант.
Какво е синдром на Ваарденбург?
Снимки на момчето, което преодоляваше житейските изпитания с усмивка, обиколиха света за нула време. Мнозина се чудеха откъде идва синьото в очите му, след като идва от част от света, където тъмната кожа и черните или кафяви очи са често срещани физически характеристики. Но има обяснение и то се нарича синдром на Ваарденбург - рядко генетично заболяване, което засяга пигментацията и се характеризира със светли очи (често с различни цветове), витилиго, светла кожа и потенциална загуба на слуха.
Синдромът се причинява от мутации в гени, които влияят на развитието на меланоцитите и нервите. Той е много рядък и засяга един на 42 000 души. Абуше е имал късмета - или нещастието - да бъде този „един човек“ от статистиката. Да се сдобие с най-красивите сини очи...
Когато родителите му ги видяха, те бяха шокирани. В началото се страхуваха, че е сляп. Тъй като обаче бяха много бедни, не можеха да отидат в клиника, където бебето да бъде диагностицирано и лекувано. От друга страна, в опит да намерят утеха, те си казаха, че рядкото му състояние е дар от Бога.
Въпреки че е израснал в крайна бедност, момчето е ходило на училище, а целият му свят се е въртял около една червена топка. Мечтал е да стане футболист, подкрепял е „Барселона“, гледал е мачове в ресторант, защото нямал телевизор у дома, а когато се запознали, казал на Лафорг: „Лионел Меси е като мен. Той също не е като другите.“
Осъзнавайки, че е различен от другите деца в обкръжението си, Абуше често е бил обект на подигравки и закачки. Още от ранна възраст, за съжаление, той осъзнава, че животът в такава среда няма да е лесен. А връстниците му са били жестоки - казвали са му, че има „пластмасови очи“, наричали са го „чудовище“, понякога дори са го били...
Абуше не позволи това да го обезкуражи. Той учеше усилено, за да си намери работа, с която да издържа семейството си. Страстта към футбола не е угаснала. А къде е той днес? Осъществи ли мечтата си да играе за любимия си клуб?
Двете сини "планети", заради които е обявен за „зъл дух“ и „демон“ в селото му, се превръщат в прозорец към света и му донасят световна популярност, а освен това е попадал и в списъка на стоте души с най-красиви очи.
Въпреки че успява да подобри малко финансовото си положение, той осъзнава, че не може да се прехранва от рисуване и филми. Междувременно фантазиите за футбол отстъпват място на по-реалистични желания, така че Абуше вече е на път да стане лекар , което според него е най-добрият начин да помогне на народа си и да допринесе за общността. Същата общност, която не толкова отдавна го смяташе за „негоден“.
