Не знаех какво означава да бъда съпруга: омъжих се за момчето, което исках, но сгреших ...

Това е историята на една млада жена , която се е омъжила веднага след завършването на гимназията, поради страх да не загуби мъжа, който толкова много искала. Но сгрешила.

-За първи път се омъжих през 1984 г., само 6 месеца след приключване на гимназията. Бях на 18 години и не бях бременна.

Въпреки това, тъй като предварително загубих най-добрата си приятелка в голямо нещастие, се страхувах да не остана без още един любим човек .

Моите родители са се надявали, че ще следвам. Дори ми беше предложена и стипендия, която отказах, защото мислех, че няма да мога да бъда сама, в голям град, без нито една приятелка. Никога не съм била самостоятелна, а единственото задължение, което имах беше миенето на колата.

Мъжът, за когото се омъжих е 4 години по-възрастен от мен, работил в армията и за разлика от мен е напълно самостоятелен.

Имахме голяма сватба, а аз в брака влязох невинна, за което бях невероятно горда.

На 25 години вече имахме 2 деца.

Нашият брак започва да се разпада бързо след сватбата. Не знаех как да бъда добра съпруга , а бях и бременна. По това време започнах да работя в старчески дом, но когато започват да ми се повдига. Разбрах, че няма да мога още дълго да работя.

Съпругът ми не беше щастлив, защото ни трябваха пари.

Много бързо след раждането на дъщеря ми получих нова, добре платена работа, която ми отнемаше много от времето. И аз и съпругът ми работихме на смени, така че рядко се виждахме.

Трудно е човек да балансира работата с майчинството, защото осъзнах колко съм незряла.

Нашата втора дъщеря родих 3 и половина години по-късно.

Бях 25-годишна жена с 2 деца, която не е изживяла младостта си. Завиждах на връстниците ми, а бракът все повече ме задушаваше.

Не обвинявах мъжа ми ...

И така през 1993 г.