Разхождате се спокойно, но след известно разстояние усещате болка, стягане или схващане в прасеца . Налага се да спрете, а след няколко минути почивка неприятното усещане изчезва и можете отново да продължите.
Болката в краката е често срещано оплакване, особено при хората, които прекарват много време прави, работят физически или водят заседнал начин на живот.
Невинаги обаче причината се крие в претоварване на мускулите, ставни проблеми или дискомфорт от неподходящи обувки.
Понякога краката подават сигнал за нарушение в кръвообращението, което изисква лекарска оценка.
Особено характерна е ситуацията, при която човек може да извърви определено разстояние, след което изпитва болка и е принуден да спре.
След кратка почивка симптомите намаляват, но при подновяване на ходенето се появяват отново.
Този модел на оплакванията може да насочи лекаря към проблем с артериите на долните крайници.
Какво представлява периферната артериална болест?
Артериите са кръвоносните съдове, по които богатата на кислород кръв достига от сърцето до различните органи и тъкани.
Когато тези съдове са проходими, мускулите получават необходимите им кислород и хранителни вещества.
При периферната артериална болест кръвоснабдяването на определени части на тялото се затруднява.
Най-често причината е атеросклероза – процес, при който в стените на артериите се натрупват мастни и други вещества, образуващи атеросклеротични плаки.
Постепенно тези плаки могат да стеснят вътрешния отвор на кръвоносния съд.
Така количеството кръв, което преминава през него, намалява.
Когато са засегнати артериите на краката, проблемът може да се прояви най-осезаемо при физическо натоварване.
В началото човек може изобщо да няма оплаквания.
С напредването на заболяването обаче могат да се появят характерни симптоми.
Първият предупредителен знак: Болка при ходене, която преминава след почивка
Един от най-разпознаваемите симптоми на периферната артериална болест е така наречената интермитентна клаудикация.
Това медицинско понятие означава периодично появяваща се болка или дискомфорт в мускулите при натоварване, които намаляват след спиране.
Най-често неприятното усещане се локализира в прасеца.
Възможно е обаче да засегне бедрото, седалищната област или други мускули на долните крайници.
Пациентите описват различни усещания – схващане, стягане, тежест, парене, слабост или умора.
Типичното е, че симптомите се появяват след определено физическо натоварване.
Например човек извървява няколкостотин метра и усеща силно стягане в единия прасец.
Спира за няколко минути и болката постепенно отшумява.
Но щом отново започне да ходи, симптомът се връща.
Особено важно е да се обърне внимание, ако разстоянието, което можете да изминете без болка, постепенно става все по-кратко.
Това може да показва влошаване на кръвоснабдяването.
Защо болката се появява точно когато вървим?
Обяснението е свързано с нуждите на мускулите от кислород.
Когато седим или лежим, мускулите на краката използват сравнително малко енергия.
При ходене обаче те започват да работят по-активно.
За да осигури необходимия кислород, организмът увеличава притока на кръв към тях.
Ако артериите са стеснени, кръвоснабдяването може да се окаже недостатъчно за повишените нужди на мускулите.
Тогава се появяват болка, напрежение или схващане.
Когато човек спре, мускулната работа намалява.
Нуждата от кислород също спада и неприятните усещания постепенно изчезват.
Затова този характерен модел – болка при движение и облекчение при покой – има особено значение за диагностицирането на заболяването.
Студени стъпала – още един сигнал, който заслужава внимание
Промените в температурата на стъпалата също могат да бъдат свързани с нарушено кръвообращение.
Особено показателно е, когато единият крак е осезаемо по-студен от другия.
Това може да бъде резултат от по-слаб кръвен поток към засегнатия крайник.
Разбира се, студените крака невинаги означават артериално заболяване.
Причините могат да включват ниска температура на околната среда, индивидуални особености на кръвообращението и други състояния.
Но когато студеното стъпало е съчетано с болка при ходене, промяна в цвета на кожата или трудно зарастващи рани, е важно да се потърси лекар.
Снимка: Shutterstock
Промени по кожата и ноктите, които могат да издадат проблем с артериите
Периферната артериална болест невинаги се проявява само с болка.
Понякога нарушеното кръвоснабдяване предизвиква постепенно настъпващи промени във външния вид на долните крайници.
Сред тях могат да бъдат:
- По-бледа или синкава кожа на стъпалото или пръстите.
- Необичайно студен крак, особено когато разликата между двата крайника е значителна.
- По-гладка и лъскава кожа, понякога с изтъняване.
- Намаляване на окосмяването по подбедриците и стъпалата.
- По-бавен растеж на ноктите или промени в тяхната структура.
- Усещане за слабост, изтръпване или дискомфорт в краката.
Тези признаци могат да се развиват постепенно и човек дълго време да не им обръща внимание.
Важно е да се уточни, че нито един от тях сам по себе си не е достатъчен за поставяне на диагноза.
Например чупливите нокти могат да се дължат на гъбични инфекции, травми или други причини.
Намаленото окосмяване също не доказва наличие на запушени артерии.
Но ако няколко от тези промени се появят едновременно, особено при човек с рискови фактори, прегледът е препоръчителен.
Раните по стъпалата, които не зарастват, са сериозен предупредителен знак
Един от по-тревожните признаци е появата на ранички по пръстите, петите или други части на стъпалото, които заздравяват много бавно.
При добро кръвоснабдяване организмът доставя кислород и хранителни вещества, необходими за възстановяването на увредените тъкани.
Когато притокът на кръв е силно ограничен, този процес може да се затрудни.
В резултат дори сравнително малка рана може да остане отворена дълго време.
Това е особено важно при хората с диабет, тъй като заболяването може да засегне едновременно кръвоносните съдове и периферните нерви.
В подобни случаи пациентът понякога не усеща достатъчно добре болката и може да забележи увреждането по-късно.
Рана на стъпалото, която не зараства, изисква своевременна лекарска оценка, а не само продължително домашно третиране с мазила и превръзки.
Болка в крака дори през нощта – кога състоянието става по-сериозно?
В по-напреднал стадий на периферната артериална болест болката може да се появява не само при ходене.
Някои пациенти започват да изпитват неприятни усещания и когато са в покой.
Те могат да бъдат особено силни през нощта.
Понякога човек забелязва, че болката се засилва, когато кракът е повдигнат или поставен върху леглото.
Това може да се случи, когато кръвоснабдяването е толкова ограничено, че тъканите не получават достатъчно кислород дори без физическо натоварване.
Подобни симптоми изискват бърза медицинска оценка.
Продължителната болка в покой, особено в съчетание с незарастващи рани или промени в цвета на кожата, може да насочва към сериозно нарушение на кръвообращението.
Кои хора са изложени на по-висок риск?
Периферната артериална болест се среща по-често при хора с определени рискови фактори.
Един от най-значимите е тютюнопушенето.
Вредните вещества в цигарения дим увреждат кръвоносните съдове и ускоряват развитието на атеросклероза.
Значителен риск има и при диабет.
Продължително повишената кръвна захар може да увреди както големите, така и малките кръвоносни съдове.
Високият холестерол също е свързан с натрупването на атеросклеротични плаки.
Артериалната хипертония допълнително увеличава натоварването върху съдовата система.
Рискът нараства с възрастта, а наличието на сърдечносъдово заболяване или предходен инфаркт също е важен фактор.
Това не означава, че периферната артериална болест засяга само възрастни хора.
При наличие на сериозни рискови фактори тя може да се развие и по-рано.
Как лекарите установяват дали артериите на краката са стеснени?
Диагностиката обикновено започва с подробен разговор за симптомите.
Лекарят може да попита кога се появява болката, колко време продължава и след какво разстояние започва да се усеща.
Важно е също дали оплакванията намаляват след спиране и дали се появяват отново при ходене.
Следва преглед на долните крайници.
Медицинският специалист оценява цвета и температурата на кожата, състоянието на стъпалата и наличието на пулсации в определени артерии.
Един от основните методи за установяване на периферна артериална болест е измерването на глезенно-мишничния индекс, известен като ABI.
Какво представлява глезенно-мишничният индекс?
Това е сравнително бързо и неинвазивно изследване.
При него се измерва систолното артериално налягане в областта на глезена и на ръката.
След това стойностите се сравняват.
Полученият индекс може да покаже дали кръвното налягане в долните крайници е по-ниско от очакваното.
При определени отклонения това насочва към стеснение на артериите.
Обичайно стойност на ABI от 0,90 или по-ниска подкрепя диагнозата периферна артериална болест.
Резултатите трябва да се тълкуват от медицински специалист, защото при някои пациенти, особено хора с диабет или бъбречно заболяване, артериите могат да бъдат по-трудно притискащи се и измерването да бъде подвеждащо.
В такива случаи могат да бъдат необходими допълнителни изследвания.
Какво показва доплеровото изследване?
При съмнение за стеснени артерии лекарят може да назначи доплерова ехография.
Тя използва ултразвукови вълни, за да оцени кръвния поток в съдовете.
Изследването може да помогне да се установят местоположението и степента на стеснението.
При необходимост от по-подробна оценка се използват компютърна томографска ангиография или магнитнорезонансна ангиография.
Тези методи дават по-детайлна информация за съдовата система.
Не всеки пациент обаче се нуждае от всички изброени изследвания.
Изборът зависи от симптомите, резултатите от първоначалния преглед и необходимостта от планиране на лечение.
Винаги ли е необходима операция?
Диагнозата периферна артериална болест не означава непременно, че пациентът ще трябва да бъде опериран.
При много хора лечението започва с промени в начина на живот и контрол на рисковите фактори.
Спирането на тютюнопушенето е една от най-важните мерки.
Необходимо е също да се следят холестеролът, кръвното налягане и кръвната захар.
Според индивидуалното състояние лекарят може да назначи медикаменти, които намаляват сърдечносъдовия риск и подобряват прогнозата.
При стабилни симптоми важна роля има и структурираната програма за ходене.
Тя може постепенно да подобри физическата издръжливост и разстоянието, което пациентът изминава без болка.
В определени случаи се препоръчва програма под медицински надзор.
Когато оплакванията са тежки или кръвоснабдяването застрашава жизнеспособността на тъканите, може да се обсъди процедура за възстановяване на кръвния поток.
Тя може да включва балонна ангиопластика, поставяне на стент или съдова операция.
Защо заболяването не бива да се подценява?
Периферната артериална болест не е проблем, който засяга единствено краката.
Атеросклерозата често е системен процес.
Това означава, че при човек със стеснени артерии на долните крайници може да има атеросклеротични изменения и в други части на съдовата система.
Затова заболяването е свързано с повишен риск от инфаркт и инсулт.
Навременното му откриване позволява да бъдат оценени и овладени рисковите фактори.
По този начин лечението има за цел не само да облекчи болката при ходене, но и да намали опасността от бъдещи сърдечносъдови усложнения.
Кога трябва незабавно да потърсите медицинска помощ?
Особено тревожна е внезапната поява на силна болка в единия крак, придружена от рязко изстиване, побледняване, изтръпване или слабост.
Това може да бъде признак на остра исхемия на крайника – състояние, при което кръвоснабдяването внезапно е сериозно нарушено.
При подобни симптоми е необходимо незабавно да се потърси спешна медицинска помощ.
Не бива да се чака всички симптоми да се проявят едновременно.
Скоростта на диагностициране и лечение може да бъде решаваща за запазването на крайника.
Болката в покой и незарастващите рани също изискват своевременен лекарски преглед.
Не приемайте повтарящата се болка при ходене за нещо нормално
Много хора свикват с дискомфорта в краката и постепенно ограничават разходките си.
Започват да вървят по-бавно, да правят повече почивки или да избягват по-дългите маршрути.
Понякога дори не осъзнават, че това поведение е продиктувано от определен здравословен проблем.
Затова е важно да се обръща внимание не само на силата на болката, но и на начина, по който тя се появява.
Ако всеки път след определено разстояние усещате стягане или болка в прасеца, която изчезва след кратка почивка, не я обяснявайте автоматично с възрастта или умората.
Консултацията с личния лекар може да помогне да се установи дали причината е свързана с кръвоносните съдове, мускулите, нервите или ставите.
Навременното изясняване на проблема е най-добрият начин да се избегне ненужно забавяне на лечението.
Важно медицинско уточнение
Болката в прасеца при ходене е характерен, но не задължителен симптом на периферната артериална болест. Много пациенти нямат типични оплаквания, а при други причината за болката е различна.
Подобни симптоми могат да възникнат при заболявания на гръбначния стълб, нервите, мускулите и ставите.
Периферната артериална болест не бива да се бърка с дълбока венозна тромбоза. Последната представлява образуване на тромб във вена и обикновено има различен механизъм и клинични прояви.
При внезапна силна болка, изстиване, побледняване или слабост на крайника трябва да се потърси незабавна спешна медицинска помощ на телефон 112.
Стабилните симптоми при ходене изискват медицински преглед, но сами по себе си не означават непременно спешно състояние.
Лечението зависи от диагнозата и тежестта на заболяването. Самостоятелният прием на аспирин, антикоагуланти или други лекарства без лекарска препоръка не е подходящ.
