Говорите с приятел за почивка в Гърция. След няколко часа отваряте Facebook и виждате реклама за хотел на остров Крит.
Случвало ли ви се е?
Тогава почти неизбежно идва въпросът:
Краткият отговор е: няма убедителни доказателства, че смартфоните тайно записват ежедневните ни разговори, за да ни показват реклами.
Но има една подробност, която е много по-интересна.
Телефонът и приложенията около него може да знаят за нас толкова много, че понякога изобщо няма нужда да ни подслушват.
Алгоритъмът може да ви познава по-добре, отколкото предполагате
- Представете си следната ситуация.
- Вие и приятелят ви разговаряте за нови зимни обувки.
- Не сте търсили обувки в Google. Не сте отваряли онлайн магазин. Просто сте ги обсъдили.
- На следващия ден виждате реклама на зимни обувки.
- Изглежда като доказателство, че телефонът ви е чул разговора.
- Но рекламната система може да е стигнала до същото заключение по десетки други начини.
Може например:
- да сте гледали видео за планински туризъм;
- да сте харесали публикация за зимни дрехи;
- да сте посетили сайт за пътувания;
- човек от домакинството ви да е търсил обувки;
- да сте били на място, където много хора, интересуващи се от подобни продукти, също са били;
- да сте посещавали сайтове на рекламодатели;
- да сте взаимодействали със съдържание, свързано с конкретната категория.
Всеки от тези сигнали поотделно изглежда незначителен.
Събрани заедно, обаче, могат да разкажат изненадващо точна история за вас.
Ние сами оставяме огромна следа
- Всеки ден търсим.
- Гледаме.
- Кликаме.
- Харесваме.
- Споделяме.
- Купуваме.
Прекарваме време върху едни публикации и подминаваме други.
Дори времето, което прекарваме върху определено видео или страница, може да бъде сигнал за интерес.
Така постепенно се изгражда дигитален профил.
Не е необходимо някой да знае какво точно сте казали на приятеля си.
Достатъчно е системата да знае какво вероятно ще ви заинтересува .
И когато прогнозата се окаже вярна, усещането е почти магическо.
А може ли телефонът все пак да „слуша“?
Да — технически смартфонът може да използва микрофона си.
Гласовите асистенти например трябва да могат да разпознават определени команди. Приложенията за разговори, запис на звук и видео също използват микрофона.
Но това е различно от твърдението, че телефонът постоянно записва разговорите ви и изпраща всичко към рекламна платформа.
Доказателства за подобна практика като стандартен механизъм за рекламно таргетиране липсват.
Има обаче причина темата да не изчезва.
През последните години маркетингови компании действително са рекламирали технологии, описвани като „Active Listening“, които уж позволяват използването на разговори от устройства за рекламно таргетиране. По-късно американската Федерална търговска комисия предприе действия срещу компании, свързани с подобни твърдения. Според FTC конкретната услуга не е използвала гласови данни по начина, по който е била представяна.
Това показва нещо важно:
страхът от „подслушващия телефон“ не е напълно измислен, но реалността е много по-сложна от популярната теория.
Има нещо още по-любопитно
Понякога рекламата се появява преди изобщо да осъзнаем, че се интересуваме от дадена тема.
Това е моментът, в който започваме да си мислим:
„Те как разбраха?“
Но алгоритмите не мислят като хората.
Те сравняват поведението ни с поведението на милиони други потребители.
Ако хора с подобни интереси, възраст, местоположение, навици и онлайн поведение започнат да търсят определен продукт, системата може да предположи, че и вие скоро ще проявите интерес.
- Това вече не е четене на мисли.
- Това е статистическа прогноза .
- И понякога тя е плашещо добра.
А какво става, ако говорите за нещо, което никога не сте търсили?
Тук вече става интересно.
- Възможно е да има съвпадение.
- Възможно е друг човек около вас да е проявил интерес към същото нещо.
- Възможно е рекламната система да използва данни от други сайтове и услуги.
- Възможно е да сте виждали подобно съдържание, без дори да сте го запомнили.
И има още един психологически ефект.
След като заговорим за нещо, започваме да го забелязваме по-често.
Ако днес разговаряте за определена марка автомобил, а утре видите три такива коли на улицата, може да ви се стори, че внезапно всички са започнали да карат същата марка.
Автомобилите са били там и преди.
Просто сега мозъкът ви обръща внимание на тях.
С рекламите може да се случва нещо подобно.
Какво всъщност знаят приложенията за нас
Много повече, отколкото повечето хора си представят.
В зависимост от приложението и дадените разрешения могат да бъдат използвани различни видове информация – например местоположение, активност в приложенията, посещения на сайтове, взаимодействия със съдържание и рекламни идентификатори.
Затова най-разумният въпрос не е:
А:
Колко информация давам на телефона и приложенията си всеки ден?
Това е далеч по-важният въпрос.
Проверете какво сте разрешили
Има нещо, което можете да направите още днес.
Отворете настройките на телефона си и проверете кои приложения имат достъп до:
- Микрофона.
- Камерата.
- Местоположението.
- Контактите.
- Снимките.
Ако приложение, което очевидно няма нужда от дадено разрешение, го притежава – помислете дали действително трябва да му го оставите.
Проверете и настройките за персонализирани реклами и поверителност в социалните мрежи.
Най-страшното може да не е микрофонът
Може би именно тук се крие големият парадокс.
За да получи рекламата за новия диван точно пред вас, системата вероятно няма нужда да чуе разговора ви за дивана.
Може да е достатъчно да знае:
- че скоро сте се преместили;
- че разглеждате сайтове за мебели;
- че сте търсили интериор;
- че човек от домакинството ви е посетил мебелен магазин;
- че сте гледали видео за обзавеждане;
- че хора с вашия профил често купуват диван в този момент.
От тези малки парченца информация алгоритъмът може да направи едно голямо предположение:
„Този човек вероятно скоро ще купи диван.“
И тогава рекламата се появява.
Не защото телефонът непременно е чул разговора.
А защото системата вече е научила достатъчно за вас.
И може би това е истинската причина понякога да имаме усещането, че телефонът чете мислите ни.
Не е нужно да ни подслушва.
